Определение № 1682 от 14.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1682 гр. Варна, 14.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900552 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Х. Р. с ЕГН ********** с адрес ……, чрез пълномощник адв. Г.Д., адрес за кореспонденция гр.София, ул. Лайош Кошут 16, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК 121446665 гр.София, ул.Граф Игнатиев, представлявано от М.К. – изпълнителен директор, с която, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, е предявен иск за осъждане на ответника да й заплати :

Сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на Д. Т. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***, изразяващи се в контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна кост , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – 14.03.2020г. до окончателното плащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът Гаранционен фонд гр.София е депозирал писмен отговор, с който взема становище по допустимостта и основателността на претенциите.

С определение № 1279 от 04.10.2021г., постановено по т.д. № 552/2021г. по описа на ВОС, по инициатива на ответника, в качеството й на трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд гр.София, е конституиран делинквента Д. Т. Ж.. В указания едномесечен срок от съобщаването Д. Т. Ж. депозира писмен отговор, в който взема становище по иска и представения от ответника отговор.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищецът е претърпял вреди, настъпили по вина на водач на МПС, управлявал същото 1 без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Сезиран е местно и родово компетентен съд. Съдът приема, че предявеният иск е допустим.

По предварителните въпроси :

Спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред доколкото ищецът има качество потребител на застрахователна услуга по смисъла на пар.13, т.1 от ЗЗП и чл.2 от КЗ. В този смисъл е цит.по-нататък определение №140/13.04.2020г. по т.дело №174/2020г. на Първо т.о., в което се отбелязва, че: «В определение № 349/07.07.2016 г. по ч. т. д. № 1433/2016 г., постановено след влизане в сила на новия КЗ, състав на второ т. о. на ВКС е приел, че е налице идентитет между понятието "потребител на застрахователни услуги" съгласно § 1, т.

1 ДР на КЗ /отм/ и понятието "ползвател на застрахователни услуги съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ".

Определението е постановено във връзка с изборната подсъдност по чл.113 ГПК, но разрешенията му са относими и към настоящия процесуален ред за разглеждане на спора. В същия смисъл е и определение № 518/25.11.2016 г. по ч. т. д. № 1855/2016 г. на първо т. о. на ВКС. Това обуславя валидността на правните изводи, изведени в определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на второ т. о. на ВКС, в което е прието, че ищецът - физическо лице притежава качеството на потребител на застрахователна услуга, тъй като ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството му на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител. Съгласно редакцията на чл.113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

По доказателствените искания на страните :

Представените от страните писмени доказателства, с изключение на депозирани с писмения отговор на третото лице помагач на ответника страници от фейсбук, съдът намира за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.

Направеното от ищеца искане за назначаване на съдебно-медицинска и на съдебнопсихиатрична експертиза се преценява като допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да бъдат уважено, като задачите бъдат преформулирани от съда.

Липсва необходимост от назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, доколкото въпросът за механизма на ПТП, вкл. причината и предотвратимостта на ПТП е решен с влязлото в сила решение по анхд № 4961/2020г. по описа на ВРС, задължително за гражданския съд по силата на чл.300 от ГПК.

Като допустимо и относимо към предмета на доказване е искането на ищеца и на третото лице помагач на ответника за събиране на гласни доказателства посредством разпита на по един свидетел на страната.

2

На страните следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаването на настоящото определение да изложат становище във връзка с проекто доклада по делото, а в съдебно заседание – по устния доклад, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от С. Х. Р. с ЕГН ********** с адрес ……, чрез пълномощник адв. Г.Д., адрес за кореспонденция гр.София, ул. Лайош Кошут 16, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК 121446665 гр.София, ул.Граф Игнатиев, представлявано от М.К. – изпълнителен директор, на осн.чл. чл.557, ал.1, т.2 б.“а“ вр.чл.558, ал.5 КЗ, иск за осъждане на ответника да й заплати :

Сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020г. в гр.Варна по вина на Д. Т. Ж. с ЕГН ********** от гр.Варна като водач на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***, изразяващи се в контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна кост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на ПТП – 14.03.2020г. до окончателното плащане на сумите.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по Общия исков ред

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

В исковата молба се излага, че на 14.03.2020г. в гр. Варна по бул. *** в посока от храм „Успение Богородично“ към изхода на града се движи л.а. *** с рег. № ***, управляван от Д. Т. Ж.. В същото време по ул.*** в посока *** се движи л.а. *** с рег. № ***, управляван от С. Х. Р.. Двата леки автомобила приближават кръстовището, образувано между бул.*** и ул.Г***, регулирано от светофарна уредба. Сигналът на светофара за ищцата е зелен, докато за автомобила, управляван от Д. Т. Ж. - червен. Въпреки това Д.Ж. не спира, навлиза в кръстовището и реализира ПТП, като с предната част на автомобила удря странично в шофьорската врата автомобила на ищцата. Свидетел на ПТП е приятелят на ищцата, М.М..

В резултат на удара на ищцата е получила контузия на главата със загуба на съзнание, мозъчно сътресение, счупване на горно рамо на лява пубисна кост. Непосредствено след 3

ПТП Р. е откарана по спешност в МБАЛ „Св.Анна – Варна“. След проведено лечение е изписана на 16.03.2020г. с указания за спазване на постелен режим в продължение на 30 дни.

Твърди се, че с влязло в законна сила на 21.01.2021г. решение № 260002/05.01.2021г., постановено по НАХД № 4961/2020г. по описа на ВРС, Д. Т. Ж., като водач на л.а. *** с рег.

№ ***, е призната за това, че е предизвикала описаното ПТП, в резултат на което ищцата е получила средна телесна повреда.

Твърди се, че наличието на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени.

Сочи се, пострадалата е търпяла интензивни физически болки и страдания поне 4 месеца, а с по-малък интензитет значително по-дълъг период, вкл. и до днес. Допълнително са й причинени психични неудобства от стреса от катастрофата, от невъзможността да се придвижва, да бъде зависима при ежедневното си обслужване, както и от невъзможността за полага труд за продължителен период от време.

Твърди се, че с писмена застрахователна претенция ищцата уведомила Гаранционен фонд относно застрахователното събитие, в резултат на което пред ГФ е образувано щета № 21210034/28.08.2020г., по която на пострадалата е изплатено обезщетение в размер на 18 000 лева. Ищцата счита посочената сума за недостатъчна.

Ищецът сочи, че към момента на инцидента за виновният водач не е налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност, поради което насочва иска срещу ГФ.

Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В законоустановения срок ответникът Гаранционен фонд е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че с определянето, съотв. получаването на обезщетение в размер на 18 000 лева, между страните е постигнато извънсъдебно споразумение, чрез което окончателно е разрешен спора за наличието на право на обезщетение, дължимо от ГФ, както и неговия размер. Позовава се на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно, счита че размера на претенцията е прекомерно завишен. Оспорва претенцията за лихва, както и началната дата, считано от която се претендира.

Настоява се за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В предоставения с определение № 1279 от 04.10.2021г. срок третото лице помагач на ответника, Д.Т. Жекова, чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищцата за настъпили по вид, тежест и продължителност увреждания. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, която като водач на МПС, движейки се по път без предимство и при наличие на знак №37 стоп и стоп линия, не се е движила със съобразена скорост (чл.20 от ЗДвП). Счита, че определеното и изплатено от ГФ обезщетение в размер на 18 138.53 лева е прекомерно. Счита ангажираните от ищеца писмени доказателства да неотносими към предмета на спора. Настоява за отхвърляне на иска.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

4

На осн. чл. 300 от ГПК, съдът указва на страните, че влязлата в сила присъда на наказателния съд, съотв. споразумение и решение по анхд е задължителна/о за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността.

Разпределение на доказателствената тежест:

На ищеца - да установи предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд по чл.557 от КЗ; наличието на фактическия състав на деликта, причинноследствената връзка на получените увреждания с процесното ПТП; претърпените болки и страдания, включително да обосноваване размера на претендираното обезщетение.

На ответника и трето лице помагач на ответника - да установи възраженията си срещу иска, вкл. въведеното възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата УКАЗВА на третото лице помагач на ответника, че не сочи и не ангажира доказателства в подкрепа на въведеното възражение за съпричиняване.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщаването, предвид характера на иска следва да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на осн.чл.127, ал.4 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщаването да представи пълномощно на юрк Й.Шишков, разписал отговора на исковата молба, както и да потвърди извършените от лице без надлежна представителна власт процесуални действия.