Определение № 193 от 21.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Благоевград, 21.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500126 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.“ ЕАД, чрез процесуален представител, против Разпореждане № 32/06.01.2023г. на Районен съд Благоевград по ч.гр.д. № 18/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Б. М. за следните суми: 77,46 лв., представляваща неустойки, дължими на основание предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга и договор за услуга интернет за дома и 96 лв., представляваща цената на устройство HUAWEI B311-221 with Antenna, което потребителят не е върнал след прекратяване на договор за услуга интернет за дома.

В частната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че клаузите за заплащане на неустойки се явяват нищожни, като не е взето предвид, че в конкретния случай претендираните неустойки всъщност представляват трикратен размер на месечни абонаментни такси, дължими при прекратяване на два договора по вина на абоната в размер на 77,46 лв. и неустойка, дължима поради невърнато устройство в размер на 96 лв.

Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен и да бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените две суми, като бъдат присъдени и разноски, съобразно уважената част на заявлението.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от 1 страна -заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в обжалваемата му част, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е изцяло неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р. Б. М. за подробно описаните суми, сред които: 100,15 лв. - главница под формата на абонаментни такси и такси за потребление по двата договора, ведно с дължимата закона лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 77,46 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите; 96 лв. - неустойка, представляваща стойността на предоставено и невърнато устройство. Основал се е на представени към заявлението копия на договори и общи условия към тях.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по 410 ГПК за сумите, представляващи неустойки, позовавайки се на нищожни клаузи в договорите.

В тази връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави. В случая с обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузите, регламентиращи задължения за заплащане на неустойки от страна на длъжника противоречат на добрите нрави.

Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на неустойка в размер на общо 77,46 лв., дължима за прекратяване на сключените с абоната - длъжник по негова вина договори и сумата от 96 лв., представляваща неустойка за невърнато устройство.

В представените към заявлението договори е предвидено, че при прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или общите условия последният дължи за всяка сим карта, за която е налице прекратяване – неустойка при предсрочно прекратяване за период от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи месечни абонаменти, но не повече от три месеца. Уговорено е също така, че когато е предоставено устройство за ползване на услуга потребителят дължи и част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му. В случая се твърди, че е предоставено устройство без да е заплащана неговата цена.

Съдът намира, че предвидените в договорите клаузи за неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя противоречат на добрите нрави и в този смисъл са изцяло нищожни.

2

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

При тази преценка следва да се изходи преди всичко от договорите за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги и интернет срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуга в размер на всички или няколко /в случая три/ неплатени по договорите абонаментни вноски, операторът по прекратените договори ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер каквато би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата. Същевременно обаче идентична уговорка – за заплащане на неустойки, в полза на потребителя, респ. в тежест на търговеца не е договаряна. По този начин се създава значително неравновесие /неравноправност/ между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя – икономически по-слабата страна.

Следователно уговорената по този начин неустойка излиза извън погоре очертаните функции, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилния оператор при предсрочно прекратяване на договорите за услуга поради неплащане на суми от потребителя определена в размер на всички, респ. до три абонаментни вноски е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

По абсолютно същите съображения нищожна се явява и клаузата за заплащане на неустойка, дължима като стойност на невърнато устройство в размер на 96 лв. при прекратен договор за интернет у дома.

Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е налице противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Поради изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния 3 в обжалваната му част, следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32/06.01.2023г. на Районен съд Благоевград по ч.гр.д. № 18/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу длъжника Р. Б. М. за следните суми: 77,46 лв., представляваща неустойки, дължими на основание предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга и договор за услуга интернет за дома и 96 лв., представляваща цента на устройство HUAWEI B311-221 with Antenna, което потребителят не е върнал след прекратяване на договор за услуга интернет за дома.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4