Решение № 2046 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2046 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100511649 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 12933 от 02.07.2025 г., гр.д. № 59002/2022 г., СРС, 25 с-в се ОСЪЖДА М. С. К. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл.

430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от 1 916,17 евро, представляваща главница по Договор № 204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013 г., сключен с наследодателя й – С. К. Д.а и сумата от 174,59 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 13.09.2022 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 219,55 евро и за периода от 01.07.2019 г. до 30.10.2019 г., като погасен по давност и за периода от 14.09.2022 г. до 31.10.2022 г., като неоснователен и предявения иск за сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2022 г., ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу К. Д. К. искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 1

916,17 евро, представляваща главница по Договор № 204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., сключен със С. К. Д.а и сумата от 823,72 евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № 204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2022 г. и сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2022 г. ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Д. Д. К. искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от

1 916,17 евро, представляваща главница по Договор №

204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013 г., сключен със С. К. Д.а и сумата от 823,72 евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № 204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2022 г. и сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2022 г., като ОСЪЖДА М. С. К. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 787,19 лева, представляваща сторените разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу М. С.

К. постъпва бланкетна въззивна жалба от ищеца „Уникредит Булбанк“ АД.

Намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете. Оспорва жалбата на ответницата по исковете.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по тях М. С. К.. Навежда доводи, че не е достатъчно установено за кой период се претендира главницата. Срокът за погасяване на кредита е до 13.09.2022 г., а лихвите се претендират извън този срок – 31.10.2022 г. Договорът за кредит прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя и неин наследодател. Наследниците не са встъпили в правата на наследодателя, поради което не отговарят за задълженията по 2 кредита. Не е връчено редовно съобщение за предсрочна изискуемост.

Първоинстанционният съд не се произнася по възражението за нищожност като неравноправна на клаузата от договора за автоматична предсрочна изискуемост. Клаузите от договора са неравноправни, т.к. не са уговорени индивидуално, като потребителят предварително да е имал възможност да се запознае с тяхното съдържание. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете. Оспорва жалбата на ищеца.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбите оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответницата е частично основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и отчасти правилно.

В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.

Въззивната жалба на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД е изцяло бланкетна. Поддържат се само общи оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът намира, че при липса на ясна конкретика за това по отношение на кои точно релевантни за спора факти, доказателствени средства и приложими разпоредби, първоинстанционният съд формира необосновани и неправилни изводи, тези оплаквания са формални. Неуточненият характер на твърдения порок в решението води до невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно в обжалваната част.

3

По доводите във въззивната жалба на ответницата по исковете М. С. К..

По силата на договор за потребителски кредит Договор № 204/0278/23655209 за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013 г., ищецът „Уникредит Булбанк“ АД се задължава да предостави на С. К. Д.а, наследодател на ответницата по исковете М. С. К., кредит от 13 100 евро. ГПР е предвиден за 9,9695 %. ГЛП се определя от базов лихвен процент, формиран от EURIBOR съгласно раздел III от ОУ плюс надбавка към базовия лихвен процент за редовен дълг. Уговорени са отделни задължения за застрахователна премия по застраховка „Кредитна протекция“, платима на месечни премии съгласно Преддоговорната информация; такса за администриране на кредита - 0,80 %; комисионна ангажимент – 1,20 %; поддръжка и обслужване на разплащателна сметка, включително редовни извлечения по сметките съгласно Тарифата за физически лица на „Уникредит Булбанк“ АД; такса за превод на средства – съгласно същата Тарифа; разходи и такси във връзка с обезпечения –

3 лв. за първа страница от съответния документ и по 3 лв. за всяка следваща страница; такси за всички разходи при откриване и обслужване на една или повече банкови сметки за обслужване на кредита; разходите за използване на платежен инструмент; както и всички други разходи, произтичащи от кредита. Според погасителния план, подлежащият на изплащане дълг от 13 100 евро възлиза на общо 19 500,08 евро, заедно с общо 5 113,94 лв. – договорна възнаградителна лихва и отделно дължими 189.95 евро – такси и 1 096,19 лв. – застрахователна премия през периода 16.09.2013 г. – 01.12.2020 г.

Противно на оплакванията в жалбата, ответницата е материално легитимирана страна по предявените срещу нея искове, за разлика от останалите двама ответници, спрямо които исковете са отхвърлени. Според УН от 26.01.2022 г. на СО р-он „Красно село“, кредитополучателят С. К. Д.а, поч. 13.05.2019 г., оставя за законни наследници своите деца и ответници в първа инстанция М. С. К., К. Д. К. и Д. Д. К.. Последните двама последователно се отказват от наследството на своята майка, за което в особената книга на СРС са вписани откази от наследство, съответно №№ 938/18.06.2019 г. и 1372/23.08.2019 г. На основание чл. 53 от Закона за наследството, частите на отказалите се двама наследника уголемява дела на единствената останала законна наследница – ответницата М. С. К., поради 4 което същата става изключителен титуляр на придобитите наследствени права и тежести. По силата на чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за задълженията, с които е обременено наследството според наследствената си квота, включително изцяло за дълговете по кредита.

Доказва се настъпване на последиците от предсрочна изискуемост на целия кредит поради неплащане в срок. Съгласно разясненията на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС, във всички случаи волята на кредитора за позоваване на предсрочна изискуемост трябва да бъде обявена по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и съдлъжниците в момент, предхождащ заявлението. Самото заявление не материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо. В случая не е подавано заявление, а се развива само исково производство по осъдителни искове. Редовното уведомяване на длъжника е извършено най-късно с връчване на препис от исковата молба.

Независимо от това, следва да се съобразят постановките на т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г., ОСГТК на ВКС, според които допустимо е предявеният иск установяване дължимост на вземането по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. По делото се установява, че процесният кредит е изцяло падежирал преди образуване на исковото производство.

Сключеният между страните договор за кредит е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а именно: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими Допуснато е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, според който договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

5

В случая, съществените елементи от съдържанието на договора за погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно легалната дефиниция на т. 1, § 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В решение на СЕС по дело С-686/2019 г. се приема, че „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.