Решение № 430 от 30.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Тонева

Членове:

Петя Шишкова

Милена Панева при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200094 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия С. и от повереника на частните обвинители Е. Н. и Ш. Н. срещу решение № 227 от 04.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 340/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.

От името на частните обвинители адв. Ш. е оспорил размера на наложеното на Х. С. наказание, настоявайки, че той е явно несправедлив от гледище на нивото на обществена опасност на деянието и на дееца. Като аргументи е изтъкнал, че деянието е с изключително висока обществена опасност, защото е загинал човек, при това единствен син на родителите си, както и защото са допуснати „груби нарушения на многобройни разпоредби“ относно безопасността при ловуване. Заявява несъгласие с констатациите на съда, че с изказаното съжаление за извършеното и изразената самокритичност подсъдимият е дал индикации за поправянето си, като твърди, че липсват сигурни доказателства за това, още повече, че според частните обвинители съществуват прояви на С., свидетелстващи за противното. Оспорва и прилагането на чл. 66 НК, като счита, че този подход не работи в полза на генералната превенция, а благоприятства увеличаването на смъртните случаи при прояви на престъпна небрежност. Поради това поддържа становище, че отлагане на изпълнението на наложеното наказание би било несправедливо и неоправдано с оглед защитата на обществения интерес. Отправя искане за присъждане на направените от всеки от частните обвинители разноски в касационното производство.

С подадената от а. Т. – защитник на подс. Х. Н. С. жалба се поддържат трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е дал 1 отговор на поставени на вниманието му възражения, с което по съществен начин са засегнати правата на подсъдимия.

Според защитника налице са множество смекчаващи обстоятелства, които изискват определяне на наказанието при изключителен техен превес. Направено е искане за намаляване на срока на наложеното наказание, както и на изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването му.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители, подкрепен от тях, поддържа подадената от тяхно име жалба и изтъкнатите в нея съображения, като алтернативно предлага или въззивното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд или върховната инстанция да постанови ефективно изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание.

Защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба, която е подал по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната прокуратура мотивира становище за неоснователност на депозираните жалби.

Подсъдимият заявява съжаление за стореното, заявява, че починалият му е бил приятел. В последната си дума моли за смекчаване на наказанието.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 14 от 27.06.2023 г., постановена по НОХД № 192/2023 г. състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия Х. Н. С. за виновен в това, че на 27.02.2022 г. в землището на с. Ч., общ. М., обл. Кърджали причинил смъртта на М. Е.

Н. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – ловуване, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ; чл. 293, т. 5 и т. 6 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии; чл. 7, т. 14 и чл. 8, т. 1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели; чл. 6, т. 2, абз. 4 от Указания на Изпълнителната агенция по горите, дадени с писмо, изх. № ИАГ-26243/05.08.2016 г.; чл. 65, т. 9 и т. 10 от Закона за лова и опазване на дивеча, поради което и на осн. чл. 123, ал. 1 НК и чл.

58а, ал. 1 НК му е наложил наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. На осн. чл. 160, ал. 1 НК подс. С. е лишен от право да упражнява ловна дейност за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Извършено е разпореждане с веществените доказателства по делото, а с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия.

С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена изцяло.

Отправените с касационните жалби искания за отмяна или изменяване на този акт са неоснователни.

Претенцията за допуснато съществено процесуално нарушение при неговото постановяване защитникът на подсъдимия е обвързал с факта на липсващия въззивен отговор на възражението срещу част от вменените от обвинението като нарушени от подсъдимия правила за безопасно ловуване. Според адв. Т. нормата на чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ е обща и не съдържа състав на нарушение, а предписанията на чл. 293, т. 5 и т. 6 от Правилата за безопасни и здравословни условия на труд в горските територии по същество дублират тези, включени съответно в чл. 7, т. 14 и в чл. 8, т. 1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели. Настоява, че 2 неглижирането на това възражение е накърнило правата на подсъдимия по съществен начин, тъй като броят на вменените му нарушения на правилата за ловуване е сред факторите, обусловили отмерването на наказанието.

Така заявеното недоволство не е лишено от основание, доколкото въззивният съд не е успял да даде пълноценен отговор на поставеното на вниманието му несъгласие. Извън това не е изследван въобще и въпроса за съществуването на причинна връзка между всяко от вменените като нарушени предписания относно ловната дейност и настъпването на смъртта на пострадалия. Вместо всичко това механично е възпроизведен текста на всяко от правилата, приети от обвинението за нарушени от подсъдимия и на тази база е формулирано заключение, че „смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена [последица] от допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за лов, за които той е привлечен към наказателна отговорност“.

По този начин от една страна не е изпълнено ръководно указание на върховната инстанция към съдилищата да мотивират преценката си относно допълващите бланкета правила (ППВС № 2/79 г., т. 6). От друга страна, спестеното усилие не е позволило на въззивния съд с нужната точност да прецени тежестта на извършеното деяние от гледище на обема на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата относно ловуването, които са в пряка причинна връзка с причиняването на смъртта на М. Н., а механично е преповторил констатацията на първостепенния съд, че е налице множественост на тези нарушения.

Действително нормата на чл. 59, ал. 1 ЗОБВВПИ е обща. Тя представя в обобщен вид изисквания към лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да ги опазват и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им. Тя не визира конкретно дължимото поведение, конкретно правило, отклонението от което в конкретния случай е довело до фаталния край. При това положение приложимостта й би била мислима единствено, ако не съществуваше друго, точно определено като съдържание правило, предназначено да уреди ситуации като процесната. А такива конкретни правила съществуват и в случая те фигурират сред останалите, вменени от обвинението като несъобразени от подсъдимия в конкретно инкриминираната ситуация.

Безусловен факт е и изтъкнатото от защитата дублиране на уредбата, съдържаща се в чл. 293, т. 5 и т. 6 от Правилата за безопасни и здравословни условия на труд в горските територии – от една страна и тази в чл. 7, т. 14 и в чл. 8, т. 1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели по отношение на предписаната с всеки от тези актове забрана за стрелба по посока на хора и стрелба по неясно видима цел. Простата съпоставка между предписанието на чл. 293, т. 5 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии и това на чл. 7, т. 14 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели показва, че те макар да третират нюансирани хипотези, въвеждат по същество една и съща забрана за стрелба по посока на хора, т.е. тази, която обвинението е инкриминирало в настоящия случай като нарушена от подсъдимия. Еднакви забрани по отношение на стрелбата по неясно видима цел въвеждат и чл. 293, т. 6 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии – от една страна и чл. 8, т. 1 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели – от друга страна – за стрелба по неясно видима цел (или по шум).

Но това, че няма разлика в съдържанието или в тежестта на посочените забрани по двата акта не означава, че нарушавайки ги, подсъдимият е извършил нарушения само по един от тези актове. Когато ловуващият произведе стрелба в посока, в която 3 има хора, както и когато стреля по неясно видима цел, той практически нарушава едновременно съответните забрани от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии и тези от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, както е отбелязал и съставът на ПАС.

Въззивният съд не е изследвал и причинната връзка между смъртта на М. Н. с всяко от вменените от обвинението нарушения. Защото запълването на съдържанието на бланкетната норма по чл. 123, ал. 1 НК следва да е не просто с норми, които регламентират съответната дейност, а с такива, които действително са нарушени при конкретните обстоятелства и това нарушаване е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. В случая, ако бе положил дължимото усилие в тази насока, въззивният съд неизбежно би установил липсата на такава причинноследствена връзка между смъртта на Н. и инкриминираните нарушения на чл. 65, т. 9 и т. 10 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), т.е. нарушенията на забраната за използване при ловуване на приспособления за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа (т. 9) и на забраната за използване на моторни превозни средства при ловуване (т. 10).

Забраната за ползване на моторни превозни средства е обусловена от това, че подобен начин на ловуване попада сред т. нар. неселективни методи и средства, застрашаващи живота на значителен брой диви животни, включително и различни от вида, обект на ловуване. Отделно от това, сред тях е възможно да има и такива от защитени видове по Закона за биологичното разнообразие (виж напр. чл. 44, ал. 1 от този закон). От друга страна, подобен начин на ловуване води до обезпокояване и влошаване на условията в природните местообитания на видовете. Т.е. коментираната забрана е ориентирана към опазване единствено и само на дивеча.

Що се касае до приспособленията за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа, те също са част от неселективните средства (и методи), които визира чл. 65 ЗЛОД. Забраната е от гледище на това, че ползването на подобни средства дава предимство на ловуващия чрез технология и отнема шанса на дивеча, като в крайна сметка това би допринесло за изчезване на местни популации от определен вид или поне за тежкото им увреждане. Затова методите и средствата, които визира чл. 65 ЗЛОД са забранени и по Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана от България през 1991 г., постановките от която са заложени в ЗЛОД. Извън това, поначало ловуването е позволено само в светлата част на денонощието (чл. 66 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча). При действието на това ограничение термални прибори и нощно виждане биха били ползвани при бракониерски лов. Затова и ползването им за ловни цели е забранено.