Решение № 260170 от 26.03.2021, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ гр. В., 26.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 12 март две хиляди двадесет и първа год., в състав:

Районен съдия:

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретаря В.А.като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1251 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е за установяване размер на парично вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 4965/2019г. на ВРС искова молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.С.против Ц.М.Д. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 543.02 лева, представляваща главница по договор за заем № 3024798, сключен на 28.08.2017г. с „Изи Асет Мениджмънт” АД и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. и Приложение №1 от 03.05.2019г.; сумата 56.74 лв. договорна лихва за периода от 26.03.2018г. до 23.08.2018г.; 418.68 лв. неустойка за периода 26.03.2018г. до 23.08.2018г.; 36.00 лв. такса разходи; 81.08 лв. обезщетение за забава от 26.03.2018г. до подаване на заявлението в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащането на задължението. Ищецът твърди, че с договор за цесия и Приложение №1 към същия е придобил вземането на кредитора по договор за заем № 3024798, сключен на 28.08.2017г. с ответника, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответника. Поддържа, че последният е неизправна страна по договора и дължи претендираните суми.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв.К.К., представя писмен отговор, с който оспорва исковете и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Развива доводи за недопустимост на исковете, поради нередовност на подаденото заявление по чл.410 от ГПК. Счита, че ответницата не е запозната с Преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Оспорва основанието за претендиране на главница и нейния размер, като недоказани. Прави възражения за наличие на неравноправни клаузи, които не са индивидуално уговорени по чл.146, ал.2 от ЗЗП, като се позовава и на противоречие с добрите нрави на клаузите от договора, касаещи годишния лихвен процент, неустойката и възнаградителната лихва. Освен това навежда и доводи за нищожност на уговорения процент на договорна лихва, както и на таксата разходи и неустойка. Прави възражение за прихващане на недължимо платени суми от общо 556.50 лева-включващи договорна лихва, неустойка и лихва за забава, както и възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. № 4965/2019г. на Районен съд-В. на 12.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено Ц.М.Д., с ЕГН ********** да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, сумата от 543,02 лв. главница, дължима по договор за паричен заем от 28.08.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 31.01.2017 г. с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия); 56,74 лв. договорна лихва от 26.03.2018 г. до 23.08.2018 г.; 36,00 лв. такси; 418,68 лв. неустойка за неизпълнение на задължение от 26.03.2018 г. до 23.08.2018 г.; 81,08 лв. обезщетение за забава от 26.03.2018 г. до 10.12.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

На 28.08.2017 г. между

„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответникът е бил сключен договор за паричен заем №3024798, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1000 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 35 % и общ размер на всички плащания 1199.52 лв., ГПР 41.87%, със срок на заема 12 месеца.

В чл.4, ал.1 от договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, всяко от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Не представянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника - неустойка в размер на 897,36 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер на 74,78 лв.

Между „Изи

Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., по силата на който първият се е задължал да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, които същият е отпуснал на свои клиенти като вземанията са индивдиуализирани в приложение № 1.

В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД съгласно договор за цесия от 30.01.2017 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 03.05.2019 г., Агенция за контрол на просрочени вземания ЕООД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания“ ООД всички вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, от договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, както и договори за паричен заем по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, които продавачът е придобил от банки и небанкови финансови институции като вземанията ще са индивдиуализирани в приложение № 1.

В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД Агенция за контрол на просрочени вземания ЕООД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно договор за цесия от 03.05.2019 г.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило Агенция за контрол на просрочени вземания ЕООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор продажба, сключен на 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На

03.05.2019 г. Агенция за контрол на просрочени вземания ЕООД е упълномощило Агенция за събиране на вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор продажба, сключен на 03.05.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В препис извлечение от приложение № 1/03.05.2019 г. към договора за продажба на вземания е включено и задължението на ответника Ц.Д. по договор за паричен заем, сключен на 28.08.2017г.

На

14.05.2019 г.„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД е изпратило уведомление до ответника, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлило на Агенция за събиране на вземания“ ООД изцяло вземането си по кредитния договор №3024798, придобито с договор за цесия с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посочено е, че към 14.05.2019 г. задълженията възлизат на 1105.65 лв., като ответницата е поканена да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка. Няма данни писмото да е връчено.

Според заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по договор за заем

№3024798, сключен на 28.08.2017 г. на 18.09.2017 г. е направено плащане в размер на 175.00лв., на 18.10.2017 г. е направено плащане в размер на 175.00лв., на 18.12.2017 г. е направено плащане в размер на 273.28 лв., на 18.01.2018 г. е направено плащане в размер на 156.16 лв. и на 23.03.2018 г. е направено плащане в размер на 299.00лв. С извършените плащания са погасени задължения по пера, както следва:плащане по главница-456.98лв., платена договорна лихва-142.78лв. и платена неустойка-478.68 лв.

Непогасения остатък от задължението по погасителния план по кредитния договор е:главница-543.02лв., договорна лихва-56.74 лв. и неустойка-418.68 лв.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.

На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия на 03.05.2019г. между него и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като първоначално вземането по кредитния договор е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Приложено е и подписано Приложение към договора за цесия, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит адрес, което няма данни да е връчено.

В случая следва да бъде посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането, ответницата се счита за запозната с промяната на кредитора по кредитния договор.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c281e27a-8ae5-4bad-9e0d-1038ad31f7a7