Решение № 161 от 24.10.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ихтиман, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200427 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. „К. Л.“ №31, вх. Б, ет. 4, ап. 25, чрез адв. М. М. против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100084303, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарупение на материалния закон и на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. М.. В допълнение към жалбата навежда доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност.

Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че в случая са приложими давностните срокове във връзка с чл. 80 от НК и съответно в случая приложимата давност е 4 години и половина.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 13.06.2020 г. в 17:23 часа с устройство № 10012, представляващо 1 елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет лек автомобил Ауди А4 с рег. № ********, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него не е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 1 ЗДвП на А. Б. И. е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във връзка с чл.

102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.

За извършеното нарушение е предвидено административно наказание глоба. Този вид административно наказание, налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 13.06.2020 г. Именно от таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 13.06.2023 г., като през този период не се събраха доказателства да са били извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 20.02.2024 г (видно от приложената към преписката разписка на л. 11 от делото). Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това основание.

Абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената 2 тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не бяха установени по делото.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100084303, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал.

1 и 2, т. 1 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.

139, ал. 5 и 6, във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. № 3 , представлявано от Й. К. В. - председател, да заплати на А. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „К. Л.“ №31, вх. Б, ет. 4, ап. 25, сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл.

143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – С. област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3