Определение № 12897 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12897 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 искова молба против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща платена без основание такса, която е била едностранно начислена от ответника по фактура № 466959843.

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и изясняват делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети по делото.

Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да представи намиращата се у него фактура № 466959843 е неоснователно, тъй като същата е представена към отговора на исковата молба.

Искането на ответника по чл.190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи по документ, с който да удостовери, че е платил сумата по фактура № 466959843 следва да бъде оставено без уважение, доколкото плащането на сумата не е спорно между страните.

Ответникът е депозирал срочно отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, със заявени доказателствени искания.

Приложените от ответника писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което приемането им към доказателствената маса е основателно.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд 1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че е потребител на мобилни електронни съобщителни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и „А1 България“ ЕАД.

Твърди, че ответникът е издал фактура № 466959843 с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г. за мобилна услуга № 0885192307, съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) в размер на 3,33 евро (6,51 лева) без ДДС. Твърди, че е заплатил сумата по фактура № 466959843, както и че е надплатил сумата от 2,43 евро (4,76 лева) без ДДС (2,92 евро - 5,71 лева с ДДС), представляваща сбор на МАТ, различни от договорения между страните пакет за мобилни услуги. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 2,92 евро (5,71 лева) с включен ДДС, платена без основание от ищеца в полза на ответника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1 България“ ЕАД, с който оспорва иска. Не оспорва сключването между него и „Минолби“ ЕООД Договор № 503554975 с Приложение от 03.12.2021 г. Оспорва твърдението на ищеца, че липсва основание за начисляването и плащането на процесната сума. Сочи, че в процесната фактура № 466959843 за мобилна услуга № 0885192307 всички суми били начислени правилно. Оспорва, че ищецът „Минолби“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги. Посочва, че от исковата молба ставало ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги - предмет на процесния договор, а услугите са ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „Минолби“ ЕООД. В тази връзка твърди, че процесната сума не била заплатена от ищеца, поради което същият не бил активно легитимиран да предяви настоящия иск, като правото на такъв принадлежало на лицето, което фактически е дало имуществена облага на ответника, като в този смисъл се позовава на практика на ВКС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца съгласно чл.

146, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща платена без основание такса.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма такива.

2

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – на основание чл. 153 от ГПК и предвид позициите на страните като безспорни следва да се отделят следните обстоятелства:

1. наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на за мобилна услуга № 0885192307;

2. във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № 466959843 с период на фактуриране (респективно потребление на услугите) 28.03.2023 г. – 27.04.2023 г.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (начална липса на основание за имуществено разместване):

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането.

В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил даденото, респ. правото да задържи с основание получената сума.

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото, на основание чл. 146, ал. 4 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 21.05.2026 г. в 09:20 ч., за която дата да се призоват страните с копие от определението, с препис от исковата молба.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието /http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд има съдебен център за медиация, която предлага провеждането на медиация от медиатори и за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

3

Медиацията не е безплатна дейност, но първите часове, които са опознавателни относно самата процедура не се заплащат.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12897 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110156187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по подадена „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 искова молба против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 4,76 лв. (2,43 евро) без ДДС и 5,71 лв. (2,92) с ДДС, представляваща платена без основание такса, която е била едностранно начислена от ответника по фактура № 466959843.

Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, относими и изясняват делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети по делото.

Искането на ищеца по чл. 190 от ГПК ответникът да представи намиращата се у него фактура № 466959843 е неоснователно, тъй като същата е представена към отговора на исковата молба.

Искането на ответника по чл.190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи по документ, с който да удостовери, че е платил сумата по фактура № 466959843 следва да бъде оставено без уважение, доколкото плащането на сумата не е спорно между страните.

Ответникът е депозирал срочно отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, със заявени доказателствени искания.

Приложените от ответника писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което приемането им към доказателствената маса е основателно.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд 1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения: