Определение № 18691 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18691 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100104935 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Ж. П., ЕГН **********.

С разпореждане от 07.08.2025 г. са дадени подробни указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба. Препис от разпореждането е връчен лично на ищеца на 27.08.2025 г. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл. До момента не са отстранени указаните нередовности в дадения срок, което е основание за връщане на исковата молба като нередовна, поради процесуалното бездействие на страната, изразяващо се в неизпълнение на дадените указания. Страната изрично е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнението на дадените указания в срок, поради което са налице основанията на чл. 129, ал. 3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Следва да се посочи, че претенциите са недопустими:

Налице е злоупотреба с права. Към настоящия момент само по ЕИСС ищецът има заведени над 225 бр. дела първоинстанционни граждански дела само пред Софийския градски съд. П.

Ж. П. подава множество искови молби, които всъщност представляват дописвания във връзка с актове на съдебни състави по други дела, като неясните твърдения на ищеца, написани с химикал върху съдебните актове, съобщения за връчвания на съдебни актове и правят невъзможно да се разбере каква е волята на ищеца и има ли интерес същият от предявената претенция. По този начин исковите производства се увеличават многократно.

Този маниер на поведение не може да се приеме, че отговаря на необходимостта за добросъвестно упражняване на права. Злоупотребата с право е нормативно уредена в чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 8, ал. 2 ЗЗД, чл. 289 ТЗ и чл. 3 ГПК. При анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че злоупотребата с права се определя като противоправна, като недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то се използва.

1

Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. При установена злоупотреба с право, последицата е, че съдът следва да откаже да даде защита на превратно упражняваното субективно право. На установеното в чл. 2 ГПК правно задължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, обаче, съответства уреденото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Аналогично на така даденото разрешение е и постановената от ЕСПЧ практика, която възприема злоупотребата с право/жалба като вредоносно упражняване на право за цели, различни от тези, за които е предназначено /така, дело 56551/11 М.Р. срещу Сърбия и 10 други жалбоподатели/.

Съответно всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба /в този смисъл Miroļubovs and Others v. Latvia/. Съгласно приетото в решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2009 г. на ВКС превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Относно подаваните множество молби от страна на П. Ж. П. в определение № 3556 от 07.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1938/2025 г. на IV г. о. на ВКС е посочено, че: „че П. П. с поредицата нередовни, напълно неясни молби – искови и жалби, както и нежеланието да съобрази до момента с усилията на съдилищата да изяснят спрямо кого, каква и по каква причина търси съдебна защита, всъщност цели нелегитимен резултат - висящност на напълно неясно дело, без в действителност да желае неговото решаване“, като поведението е квалифицирано като превратното упражняване на субективни права и изрично е посочено от ВКС, че на страната следва да бъде указано, че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съдилищата по делото, ще бъдат оставени без последствия.

Предвид изложените съображения, производството по делото следва да се прекрати.

Доколкото производството е недопустимо, а и предвид обстоятелството, че в предоставения 2 за това срок с разпореждането от 07.08.2025 г. ищецът не е представил изискуемата по закон декларация за семейно и материално състояние, искането за правна помощ следва да се отхвърли. Съдът намира, че предоставянето на правна помощ не е необходимо и с искането за такава не е провокирано от нуждата за осигуряване на реален достъп до правосъдие.

Предоставянето на правна помощ при обосновано предположение за злоупотреба с права е лишено от смисъл и не съответства на принципите на чл. 47 ХОПЕС.

Ето защо,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТКАЗВА да предостави правна помощ, на основание чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 2 ЗПрП, под формата на процесуално представителство на П. Ж. П. по гр. д. № 4935/2025 г. по описа на СГС.

ВРЪЩА по искова молба, подадена от П. Ж. П., ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 4935 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, I12 състав.

Определението в частта, с която се връща исковата молба и се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца П. Ж. П..

УКАЗВА на П. Ж. П., че последващи действия, с които продължава да сезира с каскадни неясни и нередовни жалби съда по делото, ще бъдат оставени без последствия.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3