Решение № 103 от 16.04.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Добрич, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Г.а Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500053 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадени са две въззивни жалби:

1./въззивна жалба от „***“ АД-гр.Т. срещу решение №59/31.05.2023 г.,поправено с решение №114/05.12.2023 г.,по гр.д.№271/2022 г. на Т.ския районен съд в частта,с която въззивникът е осъден на основание чл.200 от КТ да заплати на В. В. Г. от с.Н. К.,общ.Т.,обл.Добрич обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука,настъпила на 17.03.2021 г. в гр.Т.,в размер на 14 634 лв,ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на адв.К. Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 635 лв;

2./въззивна жалба от В. В. Г. от с.Н. К.,общ.Т.,обл.Добрич срещу решение №59/31.05.2023 г.,поправено с решение №114/05.12.2023 г.,по гр.д.№271/2022 г. на Т.ския районен съд в частта,с която искът й по чл.200 от КТ е отхвърлен в частта за горницата от 14 634 лв до 29 634 лв.

1

Според въззивника „***“ АД-гр.Т. искът срещу него е неправилно уважен до посочения размер в нарушение на нормата на чл.52 от ЗЗД.Искът от една страна бил неоснователен.От друга претендираният,респ. определеният от съда,размер на обезщетението за неимуществени вреди бил силно завишен и не отговарял на принципа за справедливост и съдебната практика.В случая липсвали множество увреждания,а отказът на ищцата от оперативно лечение бил оказал силно влияние върху претърпените болки и страдания и на хода на възстановителния процес.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в частта на уважаване на иска до размер от 14 634 лв и за намаляване на обезщетението до справедлив размер.

Отговор на подадената от „***“ АД-гр.Т. въззивна жалба не е подаден от насрещната страна В. В. Г.,като в хода на въззивното производство с писмена молба същата изразява становище за неоснователност на тази жалба.

В жалбата си ищцата по делото В. В. Г. сочи,че първоинстанционният съд стигнал до правилното заключение за справедлив размер на обезщетението от 30 000 лв,но при липса на задълбочени мотиви и необсъждане на част от доказателствения материал приел съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50%.Изводите на съда относно приноса на Г. представлявали предположение и не почивали на убедителни доказателства.Свидетелските показания били противоречиви и не можели да послужат за извода,че Г. не поддържала чисто работното си място и носела неподходящи чехли,с което допринесла за вредите.Първоинстанционното решение противоречало на практиката на ВКС относно проявата на груба небрежност от работника/служителя.Въззивницата цитира решения на ВКС в горната насока.Липсата на категорични доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ищцата и настъпилия вредоносен резултат водела до извод,че възражението за съпричиняване не било доказано и не следвало да се зачита като основателно.В решението на първоинстанционния съд липсвал подробен анализ на доказателствата и формирани правни изводи въз основа на същите.Настоява се за отмяна на решението в посочената отхвърлителна част и за присъждане на обезщетение в полза на ищцата в размер на 29 634 лв.Претендират се сторените от Г. разноски в двете инстанции.

Отговор на жалбата на Г. не е подаден от насрещната страна,като в хода 2 на въззивното производство „***“ АД-гр.Т. изразява становище за неоснователност на тази жалба.

Третото лице-помагач на страната на ответника по делото ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“-гр.София не изразява становище по жалбите.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът „***“ АД-гр.Т. е получил препис от първоинстанционното решение на 19.06.2023 г.,а жалбата му е подадена на 03.07.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 03.07.2023 г.;въззивницата В. В. Г. е получила препис от първоинстанционното решение на 26.06.2023 г.,а жалбата й е подадена по пощата на 07.07.2023 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 10.07.2023 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за всяко от тях част.Разгледана по същество,жалбата на „***“ АД-гр.Т. е неоснователна,а тази на В. В. Г. е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№271/2022 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№1610/12.09.2022 г.,с която е предявен иск на основание чл.200 ал.1 от КТ от В. В. Г. с ЕГН ********** от с.Н. К.,общ.Т.,обл.Добрич,*** срещу „***“ АДгр.Т. за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума в размер на 40 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука,настъпила на 17.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху горната сума,начиная от датата на злополуката 17.03.2021 г.,до окончателното й изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил иска до размер от 14 634 лв,като го е 3 отхвърлил в частта за горницата от 14 634 лв до 40 000 лв.Ищцата по делото В. В. Г. обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част в частта за горницата от 14 634 лв до 29 634 лв,а ответникът го атакува в частта на частично уважаване на иска до размер от 14 634 лв.В частта,с която искът е отхвърлен за горницата от 29 634 лв до 40 000 лв,решението на ТРС не е обжалвано и е влязло в сила.

Изложено е в исковата молба,че ищцата В. В. Г. била заета по трудов договор №Т 085/27.02.2020 г.,сключен с ответника „***“ АД,на длъжност „***“.На 17.03.2021 г. работела в цех „***“,участък „***“,намиращ се в гр.Т.,***.Около 9,57 ч. при навеждане за вземане от палет на нови бройки и отнасянето им до работната маса,намираща се на 2 метра от палета,пренасяйки взетите от нея бройки продукция,същата настъпила едно малко парче отпадък от продукцията,вследствие на което се подхлъзнала с левия си крак напред и паднала на земята в полуседнала поза върху десния си крак.При падането получила счупване на ***.Злополуката била декларирана от работодателя пред ТП на НОИ-гр.Добрич,като злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ №51042414/07.04.2021 г.,влязло в сила на 24.04.2021 г.След инцидента ищцата била транспортирана до „МБАЛ Добрич“ АД,където й била поставена гипсова шина.След изписването лечението й продължило в домашни условия.Два месеца след инцидента болките не стихвали и след посещение при лекар било установено,че страда от куцаща походка и ограничена дорзифлексия при движение,както и оток на глезена.Препоръчана й била медикаментозна терапия,която не помогнала.В резултат на травмата ищцата била с обездвижен крак,изпитвала силни болки /особено нощем,не можела да спи/ и била трудно подвижна за период от 6 месеца,през който имала нужда от ежедневна помощ от близките си.Година след инцидента посетила специалист-ортопед,който при прегледа на 01.03.2022 г. установил,че същата се придвижва с бастун,има ограничени движения в областта на счупването при плантарна и ***.На 08.04.2022 г. ищцата се явила пред ТЕЛК,като й била определена 20% трайно намалена работоспособност със забрана за тежък физически труд и натоварване на крайниците.И към датата на исковата молба болките на ищцата продължавали при движение и натоварване на десния крак,като същата се придвижвала с бастун.Инцидентът се отразил негативно и на психиката на ищцата-страдала от нарушения на съня,понижено настроение,тревожност.Постоянната нужда 4 от помощ от околните й създавала чувство на безпомощност и малоценност,докато преди инцидента същата била дейна жена,грижеща се сама за себе си и домакинството.

В отговора на исковата молба ответникът „***“ АД изразява становище за неоснователност на иска.Според длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност последната следвало да поддържа работното си място в добър ред и чистота,както и да спазва инструкциите за безопасна работа,за които била надлежно уведомена.От прегледа на видеозаписа от работното място на ищцата се установявало,че на процесната дата при пренасяне на нови бройки за работа от палет до работната маса преди пренасянето избутвала с крак лентичките за пропъхване,намиращи се на пода до палета.Невнимателно настъпила малко парче отпадък,подхлъзнала се с левия си крак напред и паднала на земята в полуседнала поза върху десния си крак.По време на злополуката била обута с чехли с малки токчета.Злополуката била настъпила заради неспазване на правилата за безопасност на труда,заложени и в длъжностната й характеристика-не поддържала работното си място в добър ред и чистота,т.е. са наведени доводи,че пострадалата е допринесла за настъпване на злополуката,като е допуснала груба небрежност.Заради непочистването на работното си място се подхлъзнала на парче отпадък.Същата носела и неподходящи обувки-чехли с токчета,а не предоставените й работни обувки.При определяне размера на обезщетението следвало да се има предвид,че ищцата била застрахована от работодателя със задължителна застраховка „Трудова злополука“ и че е получила застрахователно обезщетение.Искът се оспорва и по размер с доводи за силно завишено претендирано обезщетение.

Третото лице-помагач на страната на ответника по делото ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“-гр.София също оспорва иска по основание и размер.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между третото лице като застраховател и ответника по делото „***“ АД като застраховащ.Твърди и представя доказателства,че на ищцата В. Г. е било изплатено застрахователно обезщетение за процесния инцидент в размер на 366 лв.Подкрепя доводите на ответника за проявена от ищцата груба небрежност,обосноваваща намаляване отговорността на работодателя.Счита исковата претенция за силно завишена по размер и неотговаряща на критерия за справедливост.

5

Видно от трудов договор №Т 085/27.02.2020 г.,сключен между ищцата В.

В. Г. и ответника „***“ АД-гр.Т.,Г. е била заета по трудово правоотношение с посоченото дружество,считано от 27.02.2020 г.,на длъжност „***“ с място на работа в цех „***“,намиращ се в гр.Т.,***.Договорът е сключен като такъв с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя,като е уговорен окончателен договор за неопределено време.Не е спорно,че след изтичане на срока за изпитване е трансформиран в безсрочен трудов договор,който е прекратен със заповед №Т 95/31.08.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие на страните/,считано от 31.08.2021 г.Следователно към датата на процесната злополука 17.03.2021 г. страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение.

Не е спорно по делото,че на 17.03.2021 г. около 9,57 ч. при навеждане за вземане от палет на нови бройки и отнасянето им до работната маса,намираща се на 2 метра от палета,пренасяйки взетите от нея бройки продукция,ищцата Г. е настъпила едно малко парче отпадък от продукцията,вследствие на което се е подхлъзнала с левия си крак напред и е паднала на земята в полуседнала поза върху десния си крак.При падането е получила множествени счупвания на ***.Злополуката е декларирана от работодателя пред ТП на НОИ-гр.Добрич с декларация №1/24.03.2021 г. по описа на осигурителя /на лист 7 от делото на ТРС/,като е призната за трудова с разпореждане на длъжностно лице при ТП на НОИ-гр.Добрич №51042414/07.04.2021 г.,влязло в сила на 24.04.2021 г. /на лист 9 от делото на ТРС/.С разпореждането е констатирано настъпило на 17.03.2021 г. внезапно увреждане на здравето на пострадалата през време на извършваната работа и в пряка връзка с действията,чрез които тя се изпълнява,като е посочено,че трудовата злополука се изразява в множествени счупвания на ***.Всъщност характерът на инцидента от 17.03.2021 г. на трудова злополука не е спорен между страните,като не е спорно,че злополуката е станала по време на изпълнение от пострадалата на трудовите й задължения по трудово правоотношение между нея и работодателя й.

Разпечатката съдържа 30 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2804a3d-3b5c-4512-a3d1-b00606a1fdc4