Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 02.07.2020, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
730/2019
Подписан
02.07.2020
В сила
21.07.2020

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 125 гр. Велико Търново,

02.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №730 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят А.Н.Х. *** е оспорил решение №1012-04-110#1 от 12.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №********** т 27.08.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Велико Търново.

В жалбата по същество се излага, че решението е издадено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на административно-производствените правила при издаването му. Всъщност, както се установява от изключително лаконичното изявление в жалбата, жалбоподателят претендира, че при подаване на заявлението му за пенсия е бил подведен от служителя на ответника, който го е приел, поради което в крайна сметка му е определен размер на пенсията, който е по –нисък от този, на който би имал право, ако посоченото поведение на служителя от НОИ не е било налице. В представената по делото писмена защита на процесуалния си представител /неподписана/ се застъпва тезата, че при подаването на заявлението за пенсия е била опорочена волята на жалбоподателя, който не е бил наясно какво следва да попълни в т.5 от това заявление.

Аргументира се, че всъщност приемащият заявлението служител със свои действия и изявления е опорочил тази воля, като на практика разпитаният по делото свидетел А.Х. е попълнил заявлението и то под указанията на служителя на НОИ. Тази страна не претендира разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр.Велико Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. В представената от този представител писмена защита се поддържа, че жалбоподателят не е установил, че претендираното от него би довело до размер на пенсията, който е по-благоприятен. Освен това се поддържа, че пенсионният орган правилно се е произнесъл с оглед изявлението на жалбоподателя, съдържащо се в т.5 от заявлението му за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Всъщност в това изявление не е посочван период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 1997 година и не е полаган подпис от лицето. При обжалването пред ответника жалбоподателят бил посочил, че личната му пенсия е била изчислена неправилно и молел да се изчисли по стария метод въз основа на три годишна база с начална дата от 20.01.1975, г., като в спорното понастоящем решение било указано в какъв случай пенсията може да се отпусне по старата методика – при страна на изрично искане от лицето, извършено в определен момент. В контекста на събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства изтъква противоречивостта на свидетелските показания на свидетеля, разпитан от съда по инициатива на жалбоподателя и счита, че те не следва да се кредитират, като следва да се кредитират показанията, които дава свидетеля, разпитан от съда по инициатива на ответника. Сочи, че самата свидетелка няма как да е повлияла на вземането на решение за избрания ред за определяне на размера на пенсията, тъй като тя не разполага с възможност да съобрази кой размер на пенсията е по-благоприятен за жалбоподателя. С тези и други аргументи се набляга на обстоятелството, че настоящият жалбоподател всъщност не е и имал намерение към момента на подаването на заявлението за пенсия, размерът на последната да се изчисли по т.н. стара методика. На практика е налице изричен отказ от прилагане на разпоредбите на чл.70, ал.4-7 от КСО и то към момента на подаването на заявлението, който е единствено меродавен. По застъпената в писмената защита теза, едва след получаването на заявлението, лицето е осъзнало грешката си и го е обжалвало пред ответника, като по този начин се цели неправомерен резултат – заобикаляне на разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО. Ответникът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. по ЗПП.

Оспорването е редовно и допустимо, като извършено в срок срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 15.11.2019 г. /видно от обратната разписка на л.49 от делото/, като жалбата срещу него е подадена чрез ответника на 27.11.2019 г., т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е легитимиран да оспори решението, тъй като то го засяга неблагоприятно.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение е прието, че административната жалба срещу разпореждането №********** от 27.08.2019 г. на ръководителя на „пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е неоснователна.

Видно от мотивите на оспорения акт, ответникът е приел, че според разпоредбата на чл.70, ал.8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периода след 31.12.1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31.12.1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 година по ред, определен с наредбата по чл.106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 година или доходът му преди тази дата е за период, по – малък от необходимия за допълване до 36месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31.12.1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Посочено е, че според обнародвания в ДВ, бр. 35 от 2019 г. текст на преходната разпоредба на §22ц, ал.1 от КСО до 1 януари 2023 г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г.

Въз основа на тези цитирани текстове ответникът е аргументирал, че изчисляването на размера на пенсия, отпусната след 31.12.2018 г. ще се извърши по старата методика /т.е. по правилата на чл.70, ал.4 от КСО/ само при наличието на изрично искане от лицето, което следва да се извърши в точно определен момент – едновременно с с подаването на заявлението за пенсия. Посочено е, че за тази цел администрацията е създала т.5 в заявление, обр.УП – 1, имаща определено съдържание, което показва воля на осигуреното лице да се определи размер на пенсията по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО. Под това съдържание е предвидено място за посочване на дата и подпис от заявителя. Лицето следвало да посочи избран от него период от три последователни години от последните петнадесет години осигурителен стаж преди 1997 г. и задължително да подпише на специално поставено място посочената точка от това заявление. Ответникът на база на представената му преписка е приел, че в процесният случая жалбоподателят е подал заявление от 25.07.2019 г. за отпускане на пенсия за стаж и възраст, представяйки удостоверение за осигурителен доход за периода от 03.02.1986 г. до 12.02.1987 г., издадено от осигурителя „Транспорт гарант”, като първоначално под т.5 е вписана дата, като впоследствие тази дата е заличена с коректор и жалбоподателят декларира, че се отказва от определянето на размера на пенсията по „старата методика”. Именно поради това данните от посоченото удостоверение не били взети предвид.

Ответникът сочи извън горното, че отказът съвпада с цялостното разбиране за волеизявлението като съзнателно осъществено човешко поведение, с което се изразява желание за пораждане на определени правни последици. Дееспособното лице преценява кои правни нужди да задоволи, а психическата оценка е ирелевантна до обективирането и чрез външно волево поведение, възприемано от трети лица. При това ответникът приема, че дори и вътрешната воля да нее адекватно изразена чрез изявлението, то за другата страна меродавно е именно изявлението, като само въз основа ще настъпят правните последици.

Най – сетне, ответникът е посочил, че в административната жалба, отправена до него, жалбоподателят е изразил воля за пръв път пенсията му да се изчисли по т.н. стара методика – т.е. по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО, като е посочил и начална дата, от която да се определи 3 годишен базисен период за осигурителен доход, като тази дата не попада в този 15 годишен период. Освен това, ответникът сочи, че правото може да се упражни еднократно, като това еднократно упражняване става само чрез заявлението за пенсия, след което правото се преклудира.

С тези аргументи жалбата е отхвърлена с процесното понастоящем решение.

Какво показват установените от съда факти?

1.

На 25.07.2019 г. настоящият жалбоподател е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№2113-04-1228, като на входящият щемпел е отбелязано, че то е прието от служителя Хр.Т..Видно от съдържанието му е, че бланката съдържа т.5, която представлява следното бланкетно изявление: „ЗАЯВЯВАМ, че при отпускане на исканата от мен пенсия,свързана с трудова дейност, желая нейния размер да бъде изчислен по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО като се вземе предвид осигурителният ми доход за следните, избрани от мен, три последователни години от 15 години осигурителен стаж преди 1.1.1997 г. и от осигурителния ми доход за периода след тази дата до датата на отпускане на пенсията:”. Вписани са полета за начална и крайна дати като са предвидени две полета за полагане на два подписа под тях. В конкретното заявление е налице саморъчно изявление, което гласи „Отказвам се от т.5”, като е положен подпис, идентичен с този положен под депозираната до съда жалба. Приложени са УП – 3 от 15.07.2019 г. на „Складова техника” АД, УП – 3 от 1.07.2019 г. на „Масив” ООД 9 София, обект Велико Търново, УП -3 от 10.07.2019 г. на „Елмот” АД –Велико Търново, УП-3 от 19.062019 г. на „Момина крепост” АД – Велико Тръново, УП – 3 от 17.06.2019 г. на „Транспорт Гарант” АД. По преписката е налична и осигурителна книжка на жалбоподателя, установяваща осигурителен стаж от 1.1.2000 г. до 01.07.2007 г. Съдът констатира и, че към момента на подаване на заявлението към него са били приложени военна книжка, трудова книжка №81, осигурителна книжка - 3 бр., УП-2 №36 от 17.06.2019 г. /л.46 от делото/.

2.

Пенсионният орган е изготвил по преписката опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, видно от който е, че превърнатия към трета категория стаж е в размер от 18 години, един месец и двадесет и пет дена, като не е спорно, че лицето подава заявлението при навършена възраст от 66 години и четири месеца.

3.

Изготвени са справки за обобщен осигурителен доход за периода 2000 -2007 г., както и опис на осигурителния доход за същия период /до 30.06.2007 г./.

4.

На 29.08.2019 г. ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ- Велико Търново е издал разпореждане №**********, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, считано от 31.05.2019 г. В разпореждането е посочено, че за периода 01.01.2000 г. – 30.06.2007 г. общият осигурителен доход на лицето е от 22 099, 45 лв. /което е безспорно/, индивидуалният коефициент по чл.70, ал9, изречение първо и второ от КСО е 1,