Разпореждане № 174726 от 13.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 174726 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110151516 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 368953/11.11.2025 г . , от ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *, с адрес: гр. София, бул. "Дж*, представлявано от С* и * срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: * гр. СОФИЯ, ул. „М*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както следва:

1. чл.410, ал.1, т.2-3 КЗ за сумата от 329.20 лева, за това, че на 30.12.2021 г. в района на гр. София на ***, е реализирано

ПТП, при което лек автомобил „М*" с рег. № * собственост на С* и управляван от него, е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени материални щети на МПС „„М*" с рег. № * в размер на 304.20 лева, както следва: предна дясна гума и лята джанта, както и задна дясна гума и лята джанта, за което ПТП е съставен протокол за ПТП № 1807927/30.12.2021 г. от органите на „Пътна полиция“ при МВР, СДВР, с включени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба (11.11.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 30.12.2021 г. в района на гр. София на ***, е реализирано ПТП, при което лек автомобил „М*" с рег. № * собственост на С*, е преминал през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. В резултат на инцидента са увредени предна дясна гума и лята джанта, както и задна дясна гума и лята джанта.

За щетата била образувана застрахователна преписка № 2103038456 по 1 сключена застраховка „Автокаско" между ЗД „БУЛ ИНС" АД и собственика на МПС. След извършена оценка и ликвидация на щетата, Ищецът е изплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 304.20 лв., представляващо действителната стойност на нанесените вреди, съгласно експертно становище и извършен оглед.

Твърди се, че пътният участък на *** е общински път, който попада в границите на Столична община. Съгласно чл.

19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват, поддържат и стопанисват от кметовете на общините.

Сочи, ме ответникът, Столична община, не е изпълнил задължението си да поддържа пътното платно в състояние, което да осигурява безопасно движение, като не е обезопасил и сигнализирал опасната дупка. Този пропуск е пряката и непосредствена причина за настъпване на щетите.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между бездействието на Ответника (неподдържане на пътната инфраструктура) и настъпилата вреда.

Излага правни доводи, че на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, след като е изплатил застрахователно обезщетение, Ищецът встъпва в правата на увреденото лице (С*) срещу причинителя на вредата (Столична община) до размера на платеното обезщетение.

Твърди се, че с уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Излага правни доводи, че на основание чл.410 от КЗ след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило на общински път съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата и се управлява от СО, като в това си качество ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП.

С уведомително писмо ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното от нас застрахователно обезщетение. До момента претендираната сума не била изплатена, откъдето за ищеца възниква правният интерес, от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата - титуляр на банкова сметка ЗД „БУЛ ИНС” АД, IBAN: BG55STSA*3, BIC: STSABGSF, в „Банка - ДСК” АД.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Прави искане делото да се гледа в неговото отсъствие. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли за неприсъствено решение.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

2

1. Застрахователна полица "Автокаско" № E21990006119; 2. Протокол за ПТП № 1807927 от 30.12.2021 г.; 3. Уведомление за щета на МПС; 4. Свидетелство за регистрация на МПС; 5. Свидетелство за управление на МПС; 6. Удостоверение за техническа изправност на ППС; 7. Опис на щета № 2 от 30.12.2021 г.; 8. Необходими документи; 9.

Фактура № 6100009405 от 31.12.2021 г. 10. Опис заключение на щета на МПС; 11. Доклад по щета за изплащане на застрахователно обезщетение; 12. Платежно нареждане от 25.01.2022 г. към С*; 13. Банкова сметка на С*; 14. Общи условия; 15. Писмо-покана до ответника от 01.07.2022 г.; 16. Служебна бележка от СДВР от 17.02.2022 г.; 17. Отговор от Столична община.

Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза , по която вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.

Налице ли е причинно следствена връзка между механизма на процесното ПТП със щетите върху на МПС „М*" с рег. № *? 2. да се изчисли размерът на щетите върху горепосоченото МПС по средни пазарни цени към датата на ПТП? 3. Какъв е размерът на обичайните ликвидационни разходи за извършените огледи и определянето на размера на застрахователното обезщетение по щетата?

Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно: С*, с ЕГН: ********** от адрес: гр. П* и тел. номер: * Моли да се допусни съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), само ако ответникът оспорва изплащането на застрахователното обезщетение, на която вещото лице да отговори на следните въпроси: В случай че ответникът оспорва правоотношението по застраховка „Автокаско" и/или заплащането на застрахователното обезщетение, моля да допуснете съдебно счетоводна експертиза със следните задачи: 1. осчетоводено ли е плащане на премията по застрахователна полица „Автокаско" № Е21990006119, в какъв размер и на коя дата? 2. редовно ли е водено счетоводството на застрахователя във връзка с процесната полица?

3. изплатено ли е обезщетение във връзка с щета № 2103038456 и полица № Е21990006119, на коя дата и в какъв размер?

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. М. Г. със съдебен адрес: гр. София, бул.

"Дж*, тел. *, която представителна власт важи за всички инстанции (л. ….. от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), 3 която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира една държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Цената на иска е 304.20 лева, поради което държавната такса е в размер на 50.00 лева (25.56 евро). Общо дължимата държавна такса за производството е в размер на 192.95 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева ( л… .. от делото).

По доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, 4 които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.