Определение № 38320 от 18.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2704/2026
- Вид
- Определение № 38320
- Подписан
- 18.10.2026
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. второ · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38320 гр. София, 18.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110102704 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Н. П. срещу „Т.С“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължат на дружеството следните суми: 1307,03 € (равностойност на 2556,33 лева) – цена за топлинна енергия, ведно със законната лихва за периода от 12.08.2008 г. до окончателното плащане; 244,83 € (равностойност на 478,85 лева) – законна лихва върху главницата за периода 12.08.2005 г. до 14.04.2008 г. – задължения по издаден срещу наследодателя на ищеца – П. М.И, изпълнителен лист от 29.01.2015 г. по частно гражданско дело № 16420/2008 г. на Софийския районен съд, 31. състав, както и начислените по изпълнително дело № *************** на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Б.Б, образувано въз основа на изпълнителния лист, разноски: 215,25 € – юрисконсултско възнаграждение; 713,65 € – такси към съдебния изпълнител.
В исковата молба се твърди, че ищецът е заветник на П. М.И, чийто дълг към ответника бил признат с Решение от 17.04.2009 г. по гражданско дело № 34998/2008 г. на Софийския районен съд, 39. състав, и заради това по издадена по-рано заповед за изпълнение бил издаден Изпълнителен лист от 29.01.2015 г. по частно гражданско дело № 16420/2008 г. на Софийския районен съд, 31. състав, по който ответникът образувал изпълнително дело № *************** на ЧСИ Б.Б срещу ищеца. Твърди се, че по същото изпълнително дело на ищеца била изпратена покана за изпълнение на 20.01.2026 г., и били наложени запори на банковите му сметки. Поради това, тъй като се приема, че давността е изтекла още преди образуване на делото, или пък не е била прекъсвана по време на хода му, се иска съдът да признае, че не се дължат сумите по исковата молба. Излагат се доводи, че поради бездействие на съдебния изпълнител за ищеца са начислени лихви, които не би дължал лихва, поради което се поддържа и недължимост на това основание. Претендират се разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Т.С“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен, защото давността била 5-годишна и се прекъсвала с всяко искане за изпълнително действие, а ответникът бил поискал такива, с което бил прекъснал давността. За периода от смъртта на наследодателя – 16.02.2011 г., до образуване на изпълнителното дело на 08.02.2016 г. се поддържа, че давностният срок бил спрян, тъй като не били открити наследници на длъжника, като се цитира практика относно правилата за спиране на изпълнителните производства. Цитира се практиката на ВКС, според която прекратяването на изпълнително дело само по себе си не води до каквито и да е ефекти за давността. Поддържа се, че е поискано извършване на изпълнително действие и на 22.07.2019 г., като е имало и спиране на давностния срок през 2020 г. Поради това се приема, че давностният срок не е изтекъл. Иска се отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК, като разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение. Тъй като ищецът не са позовава на изначална липса на дълг, а на настъпване на основания за погасяване на вземането след установяването му с акт, подлежащ на принудително изпълнение, в тежест на ищеца ще бъде да установи кога този акт е влязъл в сила, т.е. откога е започнал да тече давностния срок по вземанията по решението от 17.04.2009 г., тъй като преди тази дата съдът не може да преценява факти съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че срещу завещател в полза на ищеца – П. М.И, в полза ответника е издаден Изпълнителен лист 29.01.2015 г. по частно гражданско дело № 16420/2008 г. на Софийския районен съд, 31. състав; че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № *************** на ЧСИ Б.Б.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на изпълнителното дело от 2016 г.
Искът е частично недопустим – предявен е иск за недължимост на разноски в изпълнителното производство, за които е предвиден особен ред за обжалване съгласно чл. 435 ГПК – с частна жалба, поради което недължимостта им не може да се оспорва по исков ред, ако не е била подадена такава. За исковете за разноски в изпълнителното производство делото следва да се прекрати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гражданско дело № 2704 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА относно предявените от П. Н. П. искове за признаване за установено спрямо „Т.С“ ЕАД, че не дължи на дружеството разноските в изпълнителното производство – 215,25 € – юрисконсултско възнаграждение;
713,65 € – такси към съдебния изпълнител по изпълнително дело № *************** на частен съдебен изпълнител Б.Б.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищцата.
НАСРОЧВА гражданско дело 2704 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11 ноември 2026 г. от 14:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени при условия на евентуалност искове за признаване на недължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 118 ЗЗД, а за вземането за законна лихва – евентуална претенция с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 3 ГПК и чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД.
Главният иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу наследодател на ищеца има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако от издаването на този титул са изминали повече от пет години, освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Евентуалният иск ще бъде разгледан при отхвърляне на главния, и се уважава, ако се установи знание на ответника, че наследодател на ищеца е починал, и въпреки това не е поискал конституиране на наследници.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че срещу завещател в полза на ищеца – П. М.И, в полза ответника е издаден Изпълнителен лист 29.01.2015 г. по частно гражданско дело № 16420/2008 г. на Софийския районен съд, 31. състав; че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № *************** на ЧСИ Б.Б.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 118 ЗЗД – дата на началото на давностния срок – влизане в сила на съдебното решение от 17.04.2009 г.;
2. по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 3 ГПК и чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД – че ищецът е знаел или не е можело да не знае за смъртта на завещателя към датата на образуване на изпълнителното дело; размерът на начислената законна лихва до изпращане на поканата до ищеца.
3
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че НЕ СОЧИ ДОКАЗАТЕЛСТВА за датата на влизане в сила на съдебното решение и знанието на ответника за смъртта на наследодателя на ищеца преди образуване на изпълнителното производство.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: предприемане на изпълнителни способи, с които е прекъснал теченето на давностния срок.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК натоварено с публични функции лице – частен съдебен изпълнител Б.Б да представи в едноседмичен срок от съобщението намиращи се при него документи – препис от изпълнително дело № ***************.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът може да му наложи ГЛОБА.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – П. Н. П. , че ако не изпрати представител и заедно с това не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да я осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу нея неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението може да се обжалва в частта относно прекратяване на делото с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищцата. В останалата част определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4