Протокол № 75 от 26.04.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 75 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора И. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600059 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Апелативна прокуратура-Бургас се представлява от прокурор И. К..

Жалбоподателят подсъдим О. А. П. , редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана“-Бургас и с упълномощен защитник адв. П. Н. от АК-С..

Явява се жалбоподателят частен обвинител Д. И. Р. лично и с повереника адв. В. С. от АК-С..

Не се явява жалбоподателят частен обвинител М. Р. Р. , редовно призована.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази обстоятелството, че неявяването на частния обвинител М. Р., която е редовно 1 призована за днешното съдебно заседание и се представлява от повереника адв. В. С., не е пречка за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. С.: Няма да сочим доказателства.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р.: Няма да соча доказателства.

АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия О. А. П. като неправилна, с доводи за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, въз основа на които се прави искане за преквалификация на деянието по състава на чл. 119 от НК, както и за намаляване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Постановената присъда се обжалва и от повереника на частните обвинители в процеса като неправилна, с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като се претендира за налагане на наказание „доживотен затвор“.

Считам жалбите са неоснователни и моля да ги оставите без уважение.

В жалбите не са изложени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

2

Доколкото са направени общи и лишени от конкретика възражения за превратно тълкуване и игнориране на доказателства в жалбата на защитата, ще посоча само, че постановеният от Окръжен съд-Сливен съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи са подробно мотивирани, като е анализирана в цялост доказателствената съвкупност по делото, съответно - взето е отношение по всички направени от защитата възражения и изрично е посочено, кои доказателства съдът кредитира като достоверни и защо, и кои не се кредитират.

Основните възражения на защитата са свързани с твърдения за необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт поради липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства. С подадената жалба защитата не оспорва и авторството на деянието, т.е. че подсъдимият е извършил убийството, в което е обвинен. Не се оспорват и изводите на съда за времето и мястото на извършване на престъплението, броя, вида и характера на причинените травматични увреждания на пострадалото лице като резултат от множество удари нанесени с иззетия като веществено доказателство нож, както и причините за настъпване на неговата смърт.

На първо място, защитата на подсъдимия оспорва фактическите констатации относно поведението на подсъдимия преди деянието, като твърди, че същите са необосновани, поради което това поведение е интерпретирано неправилно в мотивите към съдебния акт. Считам направеното възражение за неоснователно, като в хода на съдебното следствие е изяснен характерът на отношенията между свид. С., пострадалия И. и подсъдимия П., както и между последните двама. Въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства, по безспорен начин са установени проявите на ревност от страна на подсъдимия, недоволството му от връзката на свид. С. с пострадалия, претенцията му за преустановяване на тази връзка и действията, които е предприел за нейното прекратяване, както и враждебното му, негативно отношение към И.. Факт е, че именно развитието на отношенията на близост между него и свид. С. е довело до отправяне от страна на подсъдимия на множество заплахи и закани с физическо насилие, включително и с убийство, не само спрямо пострадалия И., но и спрямо неговите родители, чрез използване на телефон или чрез социалните мрежи.

3

Посочените факти са изводими от последователните, ясни и безпротиворечиви показания на свидетелите С., С., Р. и Р., които са подробно анализирани и приети за достоверни след съпоставянето им с множеството обективни доказателства по делото, съдържащи се в разпечатките за проведените интензивни телефонни разговори и комуникация в социалните мрежи, подробно описани в мотивите към съдебния акт, поради което няма да ги повтарям. Поради това възраженията на защитата в тази насока са неоснователни, като в тях напълно се игнорира съдържанието на горепосочените преки гласни доказателства по делото, които не са оспорени пред съда. Безспорно е също, че пострадалият И. не е влизал в конфликт с подсъдимия, не го е предизвиквал или отвръщал на заплахите и заканите.

Доводите на защитата за това, че свид. С. не е била обект на принуда или неправомерно въздействие в случая са безпредметни, защото в мотивите към съдебния акт не са изложени аргументи за наличие на такова въздействие, което да бъде предмет на оспорване с жалбата.

На следващо място - събраните доказателства установяват също хронологията на действията на подсъдимия преди деянието, както и фактът, че същият многократно е пребивавал в района на мястото, където са се срещали свид. С. и пострадалия, което място му е било известно и е проследявал тези срещи. Безспорни са и доказателствата, че през вечерта на 29.10.2021 г., около 20.00 ч., т.е. повече от час преди убийството, той се е намирал на място, откъдето е имал пряка видимост към мястото на срещата между двамата и преднамерено и напълно съзнателно е изчакал пристигането на лекия автомобил управляван от пострадалия И., който факт подсъдимият не оспорва. Не е оспорен и фактът, че след пристигането на автомобила, за периода от 21.17 ч. до 21.20 ч., т.е. в рамките на около три минути, подсъдимият е влязъл в него през предна дясна врата и е нанесъл 10 удара с нож в лявата страна на тялото на пострадалия в областта на лявата част на главата, в частта от шията, като прерязва вътрешната и външна сънни артерии и вена и други артериални венозни съдове, както и в областта на лявата половина на гръдния кош и левия горен крайник, които наранявания за около 4-5 минути са причинили смъртта на пострадалия в резултат на хеморагичен и травматичен шок. В тази насока защитата на подсъдимия оспорва изводите на съда относно механизма на причиняване на установените телесните увреждания, както и извода, че тежкият съставомерен резултат е причинен 4 целенасочено и преднамерено от нанесените от подсъдимия удари с нож.

Видно от заключението на вещото лице изготвило съдебномедицинската експертиза по делото, установените прободно-порезни рани по лявата половина на тялото на пострадалия са причинени в резултат на множество силни замахвания с нож държан от подсъдимия в дясната ръка, в посока отгоре и отстрани, надолу и навътре, при нанасянето на които той е бил с лице към предната повърхност на тялото на пострадалия, или поне горната половина на тялото му е била пред тялото на пострадалия. Нанесъл е 10 бързи, последователни и силни удари насочени съзнателно в една и съща област на тялото. Заключението на съдебномедицинската експертиза е изградено въз основа на изследване на всички обективни характеристики на нараняванията, съпоставени с местоположението на пострадалото лице и подсъдимия към момента на причиняване на тези наранявания, поради което е ясно, безпротиворечиво и обосновано. Обективните данни по делото и констатираните травматични увреждания установяват, че поради изненадата и обвързването на тялото му с предпазния колан, пострадалият не е имал обективна възможност да разкопчае колана, да избяга и да се отбранява в тясното пространство на предна лява седалка на автомобила, но се е опитал да се предпази от ударите, като вдигнал десния си долен крайник и се е опитал да промени позицията на тялото си и да избута нападателя.

Защитата претендира да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, който обяснява друг механизъм на причиняването на смъртоносните наранявания като резултат от отбрана срещу противоправно нападение с нож, осъществено от пострадалото лице. Считам доводите в тази насока за неоснователни и доказателствено необезпечени, като същите не се основават на обективните данни по делото, а са изградени единствено върху обясненията на подсъдимия като доказателствено средство в процеса, без тези обяснения да бъдат съпоставени с всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, както е сторил подробно в мотивите си решаващият съд.

Доказателствено е опровергано и твърдението му за причината да се намира на местопроизшествието и да изчаква появата на пострадалото лице, обяснена с някакви заплахи, отправени по рано през деня от неизвестни лица. Така изградената защитна версия противоречи на данните за местоположението му при проведената през деня кореспонденция чрез телефон и социални мрежи, 5 както и на доказателствата за времето, в което е постигната договорката за среща по-късно вечерта между свид. С. и пострадалото лице, която е причината те да се намират на това място и друга причина установена за това, няма.

Посоченият механизъм от подсъдимия за нанасяне на телесните увреждания с нож по тялото на пострадалия е противоречив и нелогичен, защото е невъзможно твърдяните действия - за проведен спокоен разговор с човека, който никога не е срещал лице в лице, когото е заплашвал и е изненадал с появата си, за проведена в една спокойна и направо дружелюбна обстановка кореспонденция по мобилните телефони и от двамата, както и за внезапното изваждане на нож и нападение от страна на пострадалия и сборичкване с него, да са осъществени в безспорно установената времева рамка за по-малко от три минути. Дадените от него обяснения не съответстват и на установеното разположение на двамата в автомобила, лишаващо пострадалия от обективна възможност да извърши твърдяните от подсъдимия движения и да осъществи нападение с нож, не съответстват на нараняванията на пострадалия и липсата на такива по подсъдимия. Поради това, правилно и обосновано решаващият съд е приел за недостоверни твърденията на подсъдимия, като е изложил подробно мотивите си за това, позовавайки се на обективните данни от доказателствата по делото.

Несъстоятелни са и доводите, с които защитата се опитва да опровергае факта, че подсъдимият е нанесъл ударите с предварително подготвен от него нож, които се опровергават не само от механизма на осъществяване на деянието в много кратка времева рамка, но и от цялостната преценка за достоверност на обясненията му, чрез които се изгражда защитната му позиция, променяна съобразно събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че именно той, а не пострадалият е държал в себе си или в колата си нож, е потвърдено и от показанията на свид. С., като в случая не е от значение кога и от кого е придобит този нож, а фактът, че същият, като оръжие на престъплението, е предварително подготвен и е донесен именно от него.