Акт от 28.02.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59 гр. Велико Търново, 28.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №610 по описа на Административния съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 95, ал.1 от ДОПК.

Жалбоподателят „Олмос Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Велико Търново, ***оспорва законосъобразността на решение за отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство №40088312210 от 21.8.2019 г., издадено от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, потвърден с решение по жалба срещу отказ за издаване на документ №194/25.09.2019 г. на директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите във Велико Търново.

С аргументи, посочени в самата жалба и поддържани в представената по делото писмена защита, жалбоподателят иска отмяната на посоченият отказ за издаване на удостоверение за приложимо законодателство. Претендира разноски, като оспорва претендираните от другата страна разноски.

Видно от оплакванията в жалбата, доразвити в писмената защита, жалбоподателят поддържа, че съвсем необосновано ответникът аргументира липса на доказателства, установяващи обстоятелството, че съществената дейност на дружеството се осъществява на територията на държавата, от чиито компетентни органи е поискано да бъде издадено удостоверение за приложимо законодателство.

Според него за установяването на това обстоятелство следва да се вземат предвид различни фактори, като например мястото на установяването на седалището на дружеството, броят на административните му служители и наличието само на административен персонал, установен в изпращащата държава, мястото на наемането на командирования работник, мястото, където са сключени преобладаващия брой договори на изпращащото предприятие с клиентите и работниците му, приложимото към тях законодателство, броят на договорите с местоизпълнение на територията на изпращащата държава членка, оборотът в изпращащата държава и в приемащите държави и прочие. Според него няма мотиви, които да установяват, че органа по приходите е установил и приложил правилно тези фактори, приемайки, че съществената дейност на предприятието не се осъществява на територията на България.

Ответникът по делото, директорът на ТД на НАП – Велико

Търново, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В представената писмена защита по делото се поддържа, че Основният Регламент /Регламент /ЕО/ №883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.4.2004 г. за координация на системите за социална сигурност/ и Регламента за прилагане /Регламент /ЕО/ №987/2009 на ЕП и на Съвета от16.9.2009 г. за установяване процедурата по прилагане на Регламент /ЕО/ №883/2004 принципно изискват прилагането на законодателството само на една държава членка – тази, в която съответното лице осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице. Поддържа, че изключение от общото правило, при което се прилага законодателството на изпращащата държава членка, е строго ограничено, като то е регламентирано в разпоредбата на чл.12, §1 от Основния регламент. От друга страна, според ответника в разпоредбата на чл.14, §1 от Регламента за прилагане лицето по 12, §1 от Основния регламент е лице, наето с цел да се командирова в друга държава – членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държава членка, в която е установен неговия работодател. Според нормата на чл.14, §2 от Регламента за прилагане, за целите на чл.12, §1 от Основния регламент изразът „който обичайно осъществява дейността си в нея“ касае работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършване от въпросното предприятие. Приложимите критерии следва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. Поддържа се и, че допълнителното тълкуване на чл.12 от Основния Регламент, дадено с решение №А2 от 2009 г. на Административната комисия се сочи, че за прилагането на чл.12, §1 от Основния регламент са налице две решителни условия, първото от които е наличието на пряка връзка между работодателя и работника, който той наема на работа, а второто – наличие на връзка между работодателя и държавата – членка, в която той е установен и в която обикновено той извършва значителна дейност. Аргументира и, че основният спорен въпрос по делото е всъщност наличието на връзка между оспорващото дружество и държавата-членка, в която то е установено /България/, като жалбоподателят не извършва значителна дейност на българска територия. Независимо от седалището и управлението на дружеството, както и обстоятелството, че тук са сключени договорите с командированите работници, задълбоченият анализ на събраните по делото доказателства сочи, че реализираният за последните 12 месеца оборот от дружеството на територията на България е едва 7,02%, тъй като съотношението на реализираният оборот в друга държава – членка с този, реализиран тук сочи на оборот от 26 900 лв. в България и оборот от 356 196, 03 лв. извън България. Сочи се, че твърденията на жалбоподателя за дейност в България преди месец юни на 2019 г. не кореспондират с доказателствата и конкретни данни, които да ги потвърждават. Всъщност се поддържа, че документите са създадени с цел да се използват в конкретното производство. Сочи се конкретен пример в това отношение, който показва манипулирани доказателства досежно седалището на търговеца. Самото дружество при искането си за регистрация по ЗДДС заявява, че няма облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия, което се потвърждава и от изслушаната по делото експертиза. Всъщност, предвид на приложените по административната преписка декларации, обр.1 и 6, за лицата, твърдени като наети по граждански договор , то обоснован е извода, че те са представени едва през август на 2019 г., а не съгласно законовото изискване - до 25 то число на месеца, следващ месеца за деклариране, като това е станало по повод на отправено му с оглед проверката искане. С тези аргументи се навежда, че значителната дейност на дружеството е извън България и не е налице условието, поставено и от Общия регламент и от Регламента за прилагане, като разпоредбите им – като изключение от правилото – следва да се тълкуват стриктно и ограничително. Поддържа се и направеното искане за присъждане на разноски, като се аргументира на тази плоскост, че е приложима разпоредбата на чл.161, ал.1, изречение второ и трето от ДОПК, която норма е специална по отношение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК.

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна.

В това отношение следва да се посочи, че Решение по жалба срещу отказ за издаване на документна ответника е връчено на 27.09.2019 г., като жалбата е подадена чрез ответника до съда на 4.10.2019 г., при което преклузивният срок по чл.95, ал.1 от ДОПК е спазен. От друга страна решението засяга законни интереси на жалбоподателя, при което за него е налице интерес да оспори потвърдения по административен ред отказ за издаване на исканото удостоверение. Адресат на отказа е дружеството и нему принадлежи легитимацията да го оспори пред съда.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

На 01.06.2019 г. настоящият жалбоподател сключва с дружеството „Temra“, установено в Хамбург, Германия договор за услуга.

Според предмета му, жалбоподателят е длъжен да реализира за конкретно обособен обект пакетиране на стоки и продукти, като за този предмет се съставят двустранни описи на дейностите и ценова листа за всяка от тях. Посочено е изрично, че командированите работници са под управлението на изпълнителя, който им заплаща трудовите възнаграждения в България с оглед на съответните сключени трудови правоотношения. Посочено е, че всеки служител съхранява в себе си формуляр Е 101 /по отменения Регламент/ и го предоставя на контролните органи по мястото на командироване. Договорено е предоставянето на служителите на изпълнителя извлечение от действащото в приемащата държава – членка законодателство, касаещо наемането на работа на чужди граждани, както и друга информация. Декларирано е от немският оператор, че не изисква трудов стаж или степен на образование за командированите служители, като такива не се изискват и в приемащата държава. Посочено е, че във всеки индивидуален трудов договор и заповед за командироване жалбоподателят като изпълнител ще уреди условията по работното време, почивките, отпуските, трудовото възнаграждение, здравното осигуряване, обезщетения при трудова злополука, временна и трайна неработоспособност, смърт и прочие. Констатира се обаче, че в тежест на немското дружество е да сключи застраховки, покриващи определени социални рискове – заболяване, хоспитализация, загуба на работоспобност по отношение на командированите работници.

От представеното в хода на административната проверка обяснение на управителя на жалбоподателя се установява, че дружеството е сключило пет граждански договора за януари – март 2019 г. , основната дейност е пакетаж, сортиране, почистване и прочие, започва сериозна дейност през януари на 2019 г., няма административен персонал, от 5.6.2019 г. се обслужва от СПК АГК ЕООД счетоводно. Сочи се, че на територията на страната работят 17 лица, осем от които са в Костенец, 2 лица и още три изпратени наскоро са в София, реализираният приход в страната от началото на годината до края на месец юни е от 94 079, 28 лв. Посочен е оборот за първото шестмесечие на текущата година, като е посочено, че реализираният приход от услуги в Германия е от 128 426, 60 лв.

Тези документи са част от представените в резултат на искане №ПО-04000419062147-049-001/01.08.2019 г. на администрацията доказателства.

Всъщност това искане касае събирането на доказателства с оглед подаването на искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство по отношение на наетото от дружеството по трудово правоотношение лице Фатма Себайдинова

Тефикова.

Видно от самото искане, касае са за изпращането на това лице в предприятие със седалище в Германия, като наетото лице е постъпило на работа на 6.6.2019 г., то е задължително осигурено съгласно българското законодателство, с него ще се запазят трудовите правоотношения през периода на командироване, командированото лице ще извършва пакетиране на стоки и готова продукция, то ще се постави на разположение на другото предприятие в държавата членка, която е командировано, срокът на командироването е от 10.06.2019 г. до 09.06.2021 г., наетите от дружеството лица, които престират работната си сила на територията на България е 27, процентното съотношение на оборота, реализиран на територията на България е 100%, лицето няма да получава възнаграждението си от предприятие или лице, седалището на което е в приемащата държава членка, лицето, което се командирова пребивава на територията на България. Заявлението е подписано от дружеството и заетото лице. Към него – както се установява от преписката – е приложено единствено допълнително споразумение към трудов договор №14/7.06-2019 г., което е от датата на трудовия договор, според който мястото на работа е в Германия, Хамбург, като договорът е срочен и за определената работа, уговорена от жалбоподателя с немския оператор. Уговорено е почасово възнаграждение, както и отчисленията за ДОД и ЗОВ. Посочено е, че продължителността на работното време се определя от нормите на германското законодателство. Уговорена е неустойка от страна на работника при неявяване на работа без уважителни причини /?/, уговорена е имуществената му отговорност, както и задължението да открие банкова сметка. ***, че за неработоспособност поради заболяване, обезщетението се изплаща от работодателя съгласно осигурителното законодателство на България.