Акт от 09.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 605 гр. Пловдив, 09.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на 22.04.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 154 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З.К.С., ЕГН ********** против решение № 687/12.07.2017г., постановено по гр. д. № 5264 по описа за 2016г. на Старозагорски районен съд, с което се отхвърля като неоснователен предявения от З.К.С., ЕГН ********** иск по чл. 108 от ЗС за установяване по отношение на Х.М.Х., ЕГН **********, че З.К.С. е собственик на ½ ид. ч. от дворно място, цялото от 650 кв. м., представляващо УПИ XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С., Община К., заедно с построените в него – паянтова жилищна сграда на два етажа и стопански постройки и стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със застроена площ 22, 42 кв. м., при граници на имота: север УПИ XX-435, УПИ IX-438; изток – УПИ X-440, юг – УПИ VIII-441 и запад-улица и за осъждането му да предаде владението върху описания имот.С решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 500лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Търси се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да бъде уважен.Поддържа се, че в конкретния случай ищецът не е имал легален способ за защита срещу действията на съдебния изпълнител и срещу обявяване на процесната публична продан за станала.Жалбоподателят счита, че не съществува правно основание за отмяна на такава продан, тъй като съгласно чл. 496 от ГПК публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване право на собственост.Въпреки това се поддържа, че след като имота е продаден на отпаднало основание, то публичната продан следва да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде уважен предявения ревандикационен иск.

С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.Моли се същото да бъде потвърдено.

По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.

При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Пред районния съд е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и за осъждането му да предаде собствеността и владението върху имота на ищеца.

В исковата си молба ищецът твърди, че с решение № 536 от 04.04.2008г. на РС Стара Загора е допусната делба на лек автомобил м. ВАЗ, модел 2101, рег. № ***; на дворно място, цялото от 650 кв. м., представляващо парцел XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С., Област Стара Загора, заедно с построените в него – паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVII1-441 със застроена площ 22, 42 кв. м. и на още един имот, който не е предмет на настоящето производство, при квоти: ½ ид. част за ищеца и по ¼ ид. ч. за други двама наследници.Твърди, че ответникът придобил описания имот, находящ се в с. С., Община К., чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане с постановление на ЧСИ Димитър Димитров, с рег. № 687, с район на действие ОС Стара Загора и в момента го владеел след извършен въвод, а цялата покъщнина и вещи от имота били изнесени на улицата и разграбени.Имотът бил продаден с цел удовлетворяване вземанията на взискателите Д. Г. И. и С. Н. К., на които били издадени нищожни изпълнителни листове. Д. Г. И. се снабдил с изпълнителен лист по гр. д. № 1483 по описа за 2008г. на Районен съд Стара Загора, въз основа на който било образувано изп. дело № 0128670400097 по описа на ЧСИ Димитър Димитров, с рег. № 867, с район на действие ОС Стара Загора.С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.03.2015г. по същото изпълнително дело, влязло в сила на 01.04.2015г., притежаваните от ищеца по настоящето дело идеални части от процесния имот, били възложени на ответника Х.М.Х..С решение на ЕСПЧ от 12.07.2016г. по делото „З.С. срещу България“, жалба № 18312/2008г., влязло в сила на 12.10.2016г., било установено нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС.С решение № 7 от 24.01.2017г. на ВКС било отменено решение № 28/17.03.20018г., постановено по ВНОХД № 46/2008г. по описа на ОС Стара Загора в осъдителната му част, както и частично потвърдената с него присъда № 220/14.12.2007г. по НЧХД № 912/2007г. по описа на Старозагорски районен съд, вместо което бил оправдан З.К.С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл.

147, ал. 1 от НК.С оглед отмяната на посочените присъди и оправдаването на З.С. изцяло по повдигнатото обвинение следвало, че той не дължи претендираната от Д.

Г. И.сума от 1500 лева, която била присъдена с постановено решение по гр. д. № 1483 по описа за 2008г. на Районен съд Стара Загора, тъй като основанието за присъждане на посочената сума не съществувало в правния мир.По отношение на присъдената сума от 1500 лева в полза на Д. Г. И.бил приложим института на чл.

55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.Към датата на подаване на исковата молба по настоящето дело, не съществувало правно основание за изнасяне на публична продан на притежаваните от ищеца идеални части от процесния имот, поради което следвало да бъде отменена публичната продан и съответната идеална част от имота да бъде възстановена на ищеца.

Първоначално с исковата молба е бил предявен и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 10000 лева обезщетение за имуществени вреди за разграбването на голям брой вещи, находящи се в процесния имот, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.С определение от 29.03.2017г., постановено по гр. д. № 5264 по описа за 2016г. на Старозагорски районен съд, съобщено на ищеца чрез назначения му особен представител на 04.04.2017г. и необжалвано, е прекратено на основание чл. 232 от ГПК производството по делото в частта относно предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, поради оттегляне на исковата молба в тази част.

С писмения отговор на ответника по чл.

131 от ГПК са оспорени твърденията, че ищеца придобил процесния имот чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане.Ответникът не оспорва, че осъществява фактическа власт върху имота, но на правно основание.

Районният съд след анализ на събраните по делото доказателства е изложил доводи в решението си, че в случая изпълнителното основание не е отпаднало, тъй като осъдителното съдебно решение за паричното вземане за обезвреда, въз основа на което е предприето принудителното изпълнение върху недвижимия имот, не е отменено.Посочил е, че купувачът на публичната продан, а и неговите частни правоприемници, във всички случаи запазват придобитите вещни права, тъй като тяхното придобивно основание е противопоставимо на правото на собственост на длъжника по изпълнението, чийто недвижим имот е разпореден с влязло в сила постановление за възлагане на публична продан, като в тази насока се е позовал на решение № 105/2017г. на ВКС, II г. о.Решаващият съд в случая е достигнал до извод за неоснователност на твърденията в исковата молба, че ответникът се е сдобил с имота чрез нищожен търг и последващо нищожно възлагане, организирани от ЧСИ.Посочил е, че ако възлагането при публичната продан не бъде обжалвано, действителността на проданта може да се оспори по исков ред само при допуснати нарушения по чл. 496, ал. 3 от ГПК.Недопустимо е обявяване на недействителност на друго основание, тъй като влязлото в сила постановление за възлагане се ползва със стабилитет, в какъвто см. са решение № 365/2012г. на ВКС, I г. о. и решение № 153/2013г., II г. о.С оглед на тези съображения районният съд е направил извод, че ищецът по делото не е собственик на процесното дворно място, а ответникът го владее на правно основание, поради което искът е неоснователен.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е от кръга на наследниците по закон на баща си К. А. С.,***, починал на ***г. съгласно акт за смърт № ***г.

С решение № 535 от

04.04.2008г. по гр. д. № 248 по описа за 2007г. на Казанлъшки районен съд, е допусната делба между З.К.С., ЕГН **********, К. С. С., ЕГН ********** и Н. С.

С., ЕГН *********** на оставеното в наследство имущество от К. А. С.,***, починал на ***г., вкл. на дворно място, цялото от 650 кв. м., представляващо парцел XIX-439 в кв. 71 по плана на с. С., Област С. З., заедно с построените в това място паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и стоманобетонна конструкция /колони и плоча/ на уличната регулационна линия и страничната регулационна линия към УПИ XVIII-441 със застроена площ 22,42 кв. м., при квоти: ½ ид. част за З.К.С., ¼ ид. част за К. С. С. и ¼ ид. ч. за Н. С. С..С решение № 133/02.02.2016г., постановено по гр. д. № 6027 по описа за 2013г. на РС Стара Загора се изнасят на публична продан на осн. чл. 288 от ГПК /отм./ следните вещи: моторно превозно средство марка ВАЗ, модел 2101, рег. № ***, № на рамата ВАЗ *** и № на двигателя *** и апартамент № 32 в гр. С., жк „***“, находящ се в ЖСК „***“, ***, при описани съседи, заедно с прилежащите му 0, 396 ид. части от общите части на сградата и също толкова ид. части от правото на строеж върху терена, за които е съставен нот. акт № ***, том ***, дело № ***г.С протоколно определение от 19.04.2016г. по описа на ОС Стара Загора се обезсилва решение № 133/02.02.2016г. по гр. д. № 6027/2013г. по описа на Старозагорски районен съд, поради отказ от иска и се прекратява производството по в. гр. д. № 1125/2016г. по описа на Старозагорски окръжен съд.

С присъда № 220 от

14.12.2007г. по НЧХД № ***г. по описа на Районен съд Стара Загора, З.К.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 5 000 лв.С решение № 28 от 17.03.2008г. по ВНЧХД № 46/2008г. по описа на ОС Стара Загора първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието е намалено.

С решение № 844 от

15.10.2009г., постановено по гр. д. № 1483 по описа за 2008г. на Старозагорски районен съд З.К.С. е бил осъден да заплати на Д. Г. И. сумата от 1500 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Към настоящето дело е приложено изп. дело № 20118680400025, преобразувано в изп. дело № 20128670400097, образувано по молба на Д. Г. И., ЕГН ********** против З.К.С., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2011г., издаден за присъдените суми с решение № 844/15.10.2009г. по гр. д. № 1483 по описа за 2008г. на РС Стара Загора.Със запорно съобщение изх. № 3588/28.09.2012г. по молба на взискателя по изпълнителното дело, е наложен запор върху паричните вземания от присъдени обезщетения на длъжника З.К.С. от Прокуратурата на РБ до размера на дължимите суми, а със запорно съобщение изх. № 3607/01.10.2012г. е наложен запор върху всички вземания на длъжника по банкови сметки в левове и валута открити на името на длъжника З.К.С. в Инвестбанк АД до размера на дължимите суми по изпълнението и по всички банкови сметки в левове и валута, открити на името на длъжника З.К.С. в ЦКБ АД със запорно съобщение изх. № 3860/11.10.2012г.До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № 3592/28.09.2012г., която не е връчена, тъй като не е намерено лице, което да получи съобщението на адреса.С писмо вх. № 3538/15.11.2012г. на ВКП уведомяват, че признават за основателно вземането, върху което е наложен запора, че други лица нямат претенции върху същото вземане и че не е наложен запор и по други изпълнителни листове за това вземане.С протокол за разпределение от 03.01.2013г. на ЧСИ Димитър Димитров по образуваното изпълнително дело, е разпределена сума, постъпила от запор на вземания на длъжника от ПРБ.