Определение № 154 от 03.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 154 гр. Плевен, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500090 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 678/11.12.2025 г. по гр.д. № 122/2025 г. по описа на съда ПлРС е оставил без уважение като неоснователни молбите по реда на чл.

248 от ГПК и на двете страни в производството, а именно П. Д. А. и „Сити кеш“ ООД, гр. *** за изменение на решение № 1472/07.10.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по делото, като е приел, че дължимият размер на тези разноски от ответника е 800 лв., така както е посочено в решението.

Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни.

С частната си жалба, постъпила на 30.12.2025 г. частният жалбоподател П. Д. А. чрез пълномощника си мл. адвокат И. И. от *** от упълномощеното Адв.Д „Б. и В.“ гр. *** обжалва определението в частта, в която е отказано увеличение на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е намалил по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК адвокатското възнаграждение от 1 825,15 лв. на 800 лв., като е приел, че размерът му е прекомерен без да съобрази съобрази липсата на пропорционалност между определеното адвокатското възнаграждение и положените усилия от адвоката за осъществяване на правна защита на ищеца съобразно предмета на делото и цената на исковете. Счита, 1 че съдът е следвало да съобрази, че са предявени три обективно съединени иска, а именно установителен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит между страните и два осъдителни иска за недължимо платени суми по процесния договор, като по първият от тях съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 000 лв., а по вторият и третия от тях съгласно чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение е съответно 400 лв. и 425,15 лв.. Поддържа, че адвокатско възнаграждение съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредбата се присъжда по всеки от съединените искове, а не върху сбора от тях, като съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Позовава се на цитирана практика на ВКС в тази насока, постановена в периода 2020 г. – 2022 г.. Счита, че макар Наредбата да няма обвързващ съда характер може да бъде ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение, а следва да се има предвид също активното поведение на процесуалния представител на ищеца, който е подал добре обоснована искова молба и е извършил е всички необходими процесуални действия за довеждане на делото до успешен за ищеца край. Счита, че с намаляването в толкова драстичен размер на присъденото адвокатско възнаграждение - повече от два пъти се дискредитира целия адвокатски труд, вложен в изграждането и успешното провеждане на процеса. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което измени атакуваното решение и да присъди в полза на частния жалбоподател пълния размер на направените по делото разноски, както и да му присъди направените разноски за държавна такса във въззивното производство. Представя за сведение относно съдебната практика определение по в.ч.гр.д. № 865/2025 г. по описа на ПлОС. В този смисъл са и доводите на страната в качеството на ответник по частната жалба на другата страна в депозирания в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК отговор на частна жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

С частната си жалба, постъпила на 30.12.2025 г. частният жалбоподател „Сити кеш“ ООД, гр. *** чрез пълномощника си адвокат Х. М. от *** от представляващото АД „Н., У., М.“, гр. *** също обжалва определението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, но в частта, в която е отказано намаляване на присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният 2 съд е приел, че в полза на упълномощения адвокат се дължи адвокатско възнаграждение без да съобрази, че е налице нищожен договор за правна помощ, който не е породил валидни правни последици, че адвокатско възнаграждение се дължи по всеки от предявените искове, както и че размерът на присъденото възнаграждение в размер на 800 лв. е адекватен на обема и качеството на осъществената правна помощ по делото. Според частният жалбоподател въз основа на цитираните ТР № 1/2020 от 22.04.2022 г. и ТР № 1/15.05.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТГК на ВКС съдът е следвало и без направено възражение само въз основа на съдържанието на договора за правна помощ служебно да прогласи нищожността на договора за правна помощ, сключен между ищеца и пълномощника му, тъй като уговореният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, несправедлив, необоснован, договорен в противоречие с добрите нрави, при злоупотреба с права и цели да увреди ответника, като в конкретният случай с оглед нищожността на договора за правна помощ не е било необходимо да се прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ответника. Наред с това частният жалбоподател се позовава на злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като същият е завел 12 дела против дружеството с цел получаване на материална облага и разноски за сметка на дружеството, а е имал възможност да предяви претенциите си против дружеството в едно производство и да направи еднократно разноски в това производство за адвокатско възнаграждение. Позовава се на практика на други съдилища в страната в тази насока. Иска се от въззивният съд да изиска и приложи по делото исковите молби от същия ищец, както и приложените към тях списъци на разноските за да се убеди в твърденията на частния жалбоподател. Според частния жалбоподател също така неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължат отделни възнаграждения по всеки от исковете без да съобрази, че с тях се защитава един материален интерес и той е цената на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, а именно 977,38 лв.. Наред с гореизложеното частния жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. без да съобрази, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не е адекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС нямат обвързващ 3 съда характер и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че от значение следва да са вида на делото, количеството на извършената работа, правната и фактическата сложност на делото, процесуалното поведение на страните, обстоятелството, че съдът и сам следи служебно за неравноправни клаузи в договорите. Позовава се на решение на СЕС от 13.07.2023 г. по дело С-35/2022 г. и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-417/2022 г., съгласно които съдът следва да извърши преценка относно добросъвестното упражняване на правата от страна на потребителя в съдебния и извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, като в конкретният случай, че да съобрази липсата на опити от страна на ищеца за доброволно уреждане на спора преди да образува делото против него, както и обстоятелството, че съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори. В заключение се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното определение, да измени решението, с което са присъдени разноски в полза на ищеца като постанови, че такИ. не се дължат или алтернативно да определи значително по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение по този ред. В този смисъл са и доводите на дружеството в качеството на ответник по частната жалба на другата страна в депозирания в срока по чл.

276 ал. 1 от ГПК отговор на частна жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частните жалби и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частните жалби и на двете страните се явяват подадени в срока по чл.

275 ал. 1 ГПК с оглед датата на подаването на всяка от тях, при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, като са приложени квитанции за внесена държавна такса в дължимия размер по всяка от жалбите, поради което според въззивния съд са редовни и допустими.

Разгледани по същество частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛН И.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 122/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че 4 същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 1472/07.10.2025 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца П. Д. А. против ответника „Сити кеш“ ООД, гр. *** искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 829805/16.03.2023 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 161,76 лв., представляваща получена без основание сума за възнаградителна лихва по нищожния договор между страните и сумата от 815,62 лв., представляваща получена без основание сума за неустойка по нищожния договор между страните. С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски, като е уважил направеното възражение на ответника по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. вместо 1 825,15 лв., от които общо 400 лв. по исковете по чл. 55 от ЗЗД.

Решението е съобщено на пълномощника на ищеца – адвокат Б. чрез ССЕВ на 17.10.2025 г., а на пълномощника на ответника – адвокат М. с писмено съобщение на 13.10.2025 г. и по делото в срока за обжалване на решението и от двете страни са постъпили молби чрез пълномощниците им с искания по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото адвокатското възнаграждение, като съответно от ищеца се иска присъждане на реалният размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 825,15 лв., а от ответника неприсъждане изобщо на разноски за адвокатско възнаграждение или значително намаляване на размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под 800 лв..

За да остави без уважение с атакуваното определение молбите по реда на чл. 248 от ГПК и на двете страни ПлРС е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразена фактическата и правна сложност на делото и не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частните жалби и на двете страни по следните съображения:

От представения по делото в първото по делото заседание договор за правна помощ между ищеца и пълномощника му се установява, че ищецът е 5 заплатил в брой на упълномощеното адвокатско дружество адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 825,15 лв., формирано както следва: 1 000 лв. по предявения установителен иск съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за адвокатската работа и съответно 400 лв. и 425,15 лв. по всеки от предявените два осъдителни иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД с цена под 1 000 лв. съгласно чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредбата.

Неоснователни като недоказани са оплакванията в частната жалба на „Сити кеш“ ООД, гр. ***, че договорът за правна помощ между ищеца и пълномощника му е нищожен и не е породил валидно правно действие. Съдът намира, че от съдържанието на договора не може да се обоснове нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и договаряне на несправедлив размер на адвокатското възнаграждение, тъй като страните са свободни да договарят размерите на адвокатските възнаграждения и не може да се направи извод, договарянето му в завишен размер цели увреждане на насрещната страна в производството.