Решение № 24 от 11.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20213100502317 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК 202685284, с която се обжалва в цялост решение № 262307/19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 122207/2020 г. по описа на ВРС. С него дружеството е било осъдено да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК 113048373 сумата от 18655,11 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди в резултат на неизпълнение на договор за наем от 23.07.2013 г. с нотариална заверка на подписите № 10560, акт № 76, том 11 на нотариус Петя Ангелова, рег. № 496 на НК, изразяващи се в пропусната полза от неполучена и нереализирана биопродукция – ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна, произведена за стопанските 2016/2017 г. от поземлени имоти: № 041013, 034004, 053026, 048007, 051016, 004013 и 004021, всички в землището на с. Изворово, общ. Антоново, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът, чрез пълномощника си – адв. Н.-С., сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установяване на фактите по понесените вреди от наемателя, което е довело и до неправилните изводи за основателност на иска му. Сочи недостоверно съдържание на възприети от съда писмени доказателства за непрекъсвана сертификация на биопроизводител, за който е установено в предходен процес, че е бил лишен от ползване на земеделски терени за поне две поредни години. Според 1 въззивника съдът е изградил изводи за неотносимо към претенцията за стойност на отделни зърнени култури, доказателство относно уговорената доставка на фураж, без да е отчетена и присъщата на стоката добавена стойност, поради вложени допълнителни разходи за преработката на отделните компоненти. Оспорва достоверността на водени от самия наемател дневници, които не са съпоставими с безспорните официални сведения за средни добиви и изкупни цени в същия регион. Допълнително се изтъква пропускането на установяване на действителните разходи за производство на продукцията, като въззивникът посочва, че не са отчетени разходи за посадъчен материал и доставката на готовия продукт до крайния клиент, както и че изходните данни за добивите са неоправдано завишени в сравнение с предходните години, без да е обоснована някаква промяна в производствените или пазарни условия. Като сочи, че именно непотвърдените убедително данни на самия ищец (дневници, договор и неясен източник в интернет) са послужили на вещото лице за крайните изводи (в съществено разминаване с усреднени официални данни), счита за необосновано и възприемането им в решението на съда. С доводи за неправилна оценка на доказателствата и неправилно прилагане на закона, предвиждащ отговорност само за доказаните по размер действителни вреди, моли неоснователната претенция да бъде отхвърлена, след отмяна на неправилния съдебен акт.

В пледоарията си по същество на спора, пълномощникът на въззивника заявява, че поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, недостатъчно мотивирано, постановено при съществени процесуални нарушения и несъобразяване на всички писмени доказателства по делото.

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. П. оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона по отношение на поведението на ответника, като счита за неоснователно оплакването относно доказателствената стойност на посочените доказателства. Сочи, че сертифициращата компания е удостоверила както началната годност на площите за биоземеделие, така и последващото им включване в контролираните биоплощи на този производител след възстановяването на ползването им след процесния период. Позовава се на дневниците си за установяване на съпоставими обеми на производство от други масиви, в които продукцията е отгледана в същата стопанска година и договора за изкупуването на този вид стоки от клиент на сигурен пазар, с който се намира в трайни търговски отношения. Сочи, че вещите лица са установили изводите си при сравнение с произведените от други имоти количества и отчитане на нужда от ротацията на култури и земеделска продукция и са отчели варианта на изкупни цени както на стандартно, така и на биопроизводство. Съответно и въз основа на тези заключения, съдът е изградил обоснован извод за размер на неполучената поради недобросъвестното поведение на наемателя стойност като пропусната полза. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В писменото си изложение по същество, докладвано от съда в съдебното заседание от 01.12.2021 г., процесуалния представител на въззиваемата страна заявява, че поддържа направените в отговора на жалбата оспорвания и моли за потвърждаване на обжалвания акт.

2

Страните претендират за насрещно присъждане на разноските във въззивното производство, като същите са конкретизирани в списъци по чл. 80 от ГПК (л. 34 и л. 49).

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение № 3359/ 24.09.2021 г., като към настоящия момент не счита, че са настъпили обстоятелства, които налагат промяна на това произнасяне.

Решението на първоинстанционния съд е действително, съобразно критериите, възприети в мотивите в мотивите на ТР на ОСГТК по тълк. дело № 1/2011 на ВКС.

Произнасянето на обжалвания диспозитив съответства на предявен осъдителен иск на наемател, претендирал заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, настъпили в резултат на неизпълнение на задължението на наемодателя да осигури несмущавано ползване на наети за производствени нужди земеделски имоти по договор за наем и акцесорно обезщетение за забавено плащане на търсеното парично обезщетение, считано от сезиране на съда до окончателното заплащане на задължението. Твърденията за неоснователно оповестяване на едностранно разваляне на наемни отношения от встъпил в договора приобретател на наети имоти, което е попречило на наемателя да се легитимира в административните процедури за ежегодно сертифициране на земеделска продукция за конкретни имоти и осуетеното с това поведение получаване на сигурния за търговеца доход като разлика над обичайните му производствени разходи до приход от реализирана по дългосрочно договорен пласмент биопродукция, очертават право на иск за изискуемо притезание за компенсаторно обезщетение за причинени от недобросъвестен наемодател пропуснати ползи. Квалификацията на претенцията съответства на релевантния законов текст, уреждащ отговорност за договорно неизпълнение (чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД). В първо по делото заседание ищецът е конкретизирал обстоятелства по претенцията си, като е пояснил, че претендира доходи от пет наети имота, индивидуализирани с №041013, 034004, 053026, 048007, 051016, които планирал да продължи да обработва като засее със същите култури, които били по-рано приети за контролирано био-производство. Макар да е приел изменението( л. 179 от делото на ВРС) първоинстанционния съд е пропуснал да коригира описанието на имотите при постановяване на диспозитива. Въззивният съд обаче преценява, че доколкото паричната претенция е достатъчно индивидуализирана с посочване на вредоносното неизпълнение на конкретен договор, включващ като предмет петте конкретно посочени ниви, не е налице отклонение от предметния обхват на спорното право и необходимата пояснителната корекция може да бъде извършена и от въззивния съд. В рамките на служебната проверка за допустимост, съдът констатира, че обжалваното решение отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество.

Съдът, въз основа на чл. 269 от ГПК и на база извършената преценка на изложените в жалбата оплаквания, констатираната липса на отправени доказателствени искания, основани на чл. 266, ал. 2 и 3 от ГПК и събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция не се спори, че ищецът в качеството си 3 на наемател и Д.М.М. и Е.М.М. в качеството им на наемодатели сключили договор за наем, с нотариална заверка на подписите с рег. № 10560, акт. № 76, том 11 на нотариус П. А., рег.

№ 496 на НК, вписан в СВ – гр. Омуртаг, вх. № 1687/ 23.07.2013 г., акт № 254, том 3, имотна партида № 28588/ 25831, по силата на който наемодателят предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване общо 7 ниви в различни местности по плана за земеразделяне на с. Изворово, общ. Антоново, като срокът на ползване бил фиксиран на 12 години, считано от датата на подписването му, а наемното възнаграждение било уговорено в размер на 3 лв. на декар или 2545 кг. зърно (пшеница или ечемик) годишно, платимо до края на месец декември за всяка изтекла година. На 21.08.2013 г. с договор за покупкопродажба, оформен в нотариален акт вписан с № 17, том V, рег. № 3418, дело № 739, вх. № 1843/ 21.08.2013 г., наемодателите продали на ответното дружество същите имоти, вследствие на което на основание чл. 18, ал. 2 от договора за наем и чл. 237, ал. 1 от ЗЗД, ответникът заместил като страна по наемното правоотношение първоначалните наемодатели. Няма спор и че въз основа на молба с вх. № 1139/15.04.2015 г., подадена от ответното дружество до СВ – гр. Омуртаг било вписано заличаването на договора за наем, считано от 15.04.2015 г. С влязло в законна сила на 15.02.2017 г. Решение № 3118/ 01.08.2016 г. по гр. дело № 16547/2015 г. по описа на ВРС, потвърдено с Решение 117/15.02.2017 г. по в. т. дело № 1615/ 2016 г. по описа на ВОС било прието за установено съществуването на валидно наемно правоотношение от 23.07.2013 г. между „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98“ ЕООД и „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, като със същото съдебно решение е отречено правото на новите наемодатели да прекъснат ползването било отменено и необоснованото вписване на едностранното разваляне на договора от страна на „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД. На основание заявление с вх. № НА-01ХХХ/30.07.2017 г., подадено от ищеца до Общинска служба „Земеделие” - гр. Антоново с приложено към него Решение № 3118/01.08.2016 г. по гр. дело № 16547/2015 г. по описа на ВРС, вписано в СВ - гр.Омуртаг под вх. рег. № 1219/17.07.2017г., акт № 19, том 2, била възстановена регистрацията на наемния договор.

Въз основа на тези безспорни факти въззивният съд възприема и извода на първата инстанция за доказано неизпълнение в периода от 15.04.2015 - 15.02.2017 г., на задължението на приобретателя да не смущава договореното с вписания наемен договор спокойното и безпрепятствено ползване на наетите имоти от наемодателя, включващо и правото да извършва земеделско производство, така както е било уговорено в чл. 1 ал.3 и чл. 4 ал. 2 от договора за наем.

Във въззивната жалба не се оспорва и съществуването и условията на представения договор за търговска продажба от 14.11.2014 г., сключен между наемателя-търговец и гръцкия контрагент Й.К.. Според него българското дружество е поело ежегодното задължение да доставя до 2022 г. на другата страна 200 000 кг. животински биофураж – смес от зърно и детелина срещу договорена сума от 0,55 евро за килограм. Продукцията следвало да бъде отглеждана върху предварително огледани, изследвани и одобрени от купувача имоти. Избраните парцели, сред които и процесните, били описани в аналитична таблица – 4 част от договора.

Въвежда се обаче оплакване, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно представените доказателства и въз основа на тях е достигнал до некоректен извод, че ищецът и процесните имоти са били с непрекъсвана сертификация за биорастениевъдство, вкл. и през стопанските 2016/2017 г. Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно. Видно от представения договор за продажба на биофураж, ищецът е поел задължението да произвежда продукцията си само върху определени имоти, част от които са и процесните. Фактът на неправомерно разваляне на наемния договор и заличаването му в СВ – гр. Омуртаг, което лишило ищеца от възможността да стопанисва имотите като наемател, не може да бъде тълкуван в негов ущърб. Ако ответникът бе изпълнил точно задълженията си по наемното споразумение, ищецът е щял да може да продължи контрола и сертификацията и на тези процесни имоти и произвежданата от тях реколта, наред с другите си площи, така както ги е обработвал след първоначалното им включване в заявените пред сертифициращите органи за биоземеделие терени от това землище.