Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 10.01.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 1290/2022
Вид
Решение № 3
Подписан
10.01.2023
В сила
03.02.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.11 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16 ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.4 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 т.1 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Девня, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20223120101290 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от М. С. А. , ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу М. Х. Б., ЕГН **********.

Молителката основава искането си на твърдения за извършен спрямо н е я акт на домашно насилие от ответника на 07.11.2022г.Съдът е сезиран с молба вх.№7465 от 08.12.2022г.,входирана в РС Девня от М. С. А. , ЕГН **********, срещу М. Х. Б., ЕГН **********

Молителката твърди, че с ответника нямят сключен граждански брак но са живеели на семейни начала в *** заедно с двете им непълнолетни деца - М. М. Б. на 17 г. и Х. М. Б. на 14 г. На 07.11.2022г. ответника Б. се прибрал пиян в домът им и започнал да обижда и да удря сина си, след което започнал да се кара и с ищцата и другото им дете. След това излязъл от дома със заплахи, че ще ги убие, а в последствие запалил къщата, като в нея били ищцата и двете им деца. След този случай А. дошла в *** и заживяла заедно с двете си деца при родителите си на адрес ***, а в последствие и на *** под наем. Ответника бил задържан. Няколко дни след подаване на молбата в ДРС 1 ищцата получила информация, че ответника е на свобода и се заканва да дойде в *** и да запали къщата на родителите и.

В резултат от системните случаи на домашно насилие и в резултат на последния случай ищцата е изпитвала постоянно напрежение и страх от ответника. Изтъква, че живее в непрестанен страх за здравето и живота си, че заканите на ответника и дават ясна представа какво мисли да и причини, както и че, познавайки го добре, е сигурна, че той е в състояние да изпълни отправените от него директни закани за нанасяне на побой и за палеж на къщата на родителите и. Моли, спрямо ответника да бъде издадена заповед за защита с прилагане на предвидените мерки по чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН –задължение за ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу ищцата и децата и забрана за ответника да доближава пострадалите лица и жилището, в което същ ите живеят, местоработата, местата за социални контакти и отдих както и училището в което децата учат към настоящият момент- СУ „Васил Левски“ гр.Девня на по- малко от 10 0 метра.

Моли също, спрямо ответника да бъде постановена заповед за незабавна защита с прилагане на мерките по чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН за срок от 18 месеца.

В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от нейния съпруг на посочената в молбата дата.

Приобщено към доказателствения материал по делото са и преписи извлечения от удостоверение за раждане №529/20.07.2005г. съставено в ***, удостоверение за раждане №16/09.01.2008г. съставено в ***.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от домашно насилие.

2

Нормата на чл.3 т. 1 о т ЗЗДН урежда защитата на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното по делото писмено доказателство, че ответникът е съпруг на молителката, е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата на М. С. А. срещу М. Х. Б. е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства.

Оборващи доказателства от ответната страна не са представени.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо лице с което и съжителствал на семейни начала и с което имат общи деца.Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия спрямо молителката и децата – нанасяне на обиди, отправяне на псувни и заплахи и нанасяне на удари в ***, както и запалване на семейното жилище в с.Долно Сахране.В резултат на това молителката се е почувствала унижена, злепоставена и застрашена за живота и здравето си и този на нейните деца, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалите лица психическо насилие, извод за което може да се направи от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН , съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават 3 скрити за обществото, могат да са достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства.

При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН . В случая това не е сторено, тъй като ангажираните доказателства не опровергават изложеното в молбата, а напротив – потвърждават го.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените действия от страна на ответника – отправяне на обиди ,заплахи и нанасяне на удари , палеж на семейното жилище които са предизвикали основателен страх у молителката , несъмнено представляват акт на психическа и физическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.

Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката и непълнолетните и деца , което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита от домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация.

За съответстващи както на вида и проявената форма на причиненото домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени психически и физически травми на пострадалите лица, съдът намира предвидените в чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита за срок от 18 месеца. Налагането на посочените мерки ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

При така изтъкнатите съображения съдът намира съответните твърдения за причинено от ответника домашно насилие за доказани, поради което и отправената молба се явява основателна.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.5 ал. 4 о т ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 500 лева. За горния си извод съдът 4 изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 25 лева, както и възнаграждението за особен представител на ищците в размер на 300 лева които ще бъдат заплатени от бюджета на съда.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА М. Х. Б., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие срещу срещу М. С. А. , ЕГН ********** и децата М. М. Б., ЕГН ********** и Х. М. Б. , ЕГН ********** за срок от 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА за срок от 18 месеца М. Х. Б., ЕГН ********** , ДА ПРИБЛИЖАВА НА ОТСТОЯНИЕ ПОД СТО МЕТРА пострадалите лица М.

С. А. , ЕГН ********** и децата М. М. Б., ЕГН ********** и Х. М. Б. , ЕГН ********** , жилището, в което живеят , находящо се в ***, работното място на пострадалото лице ,местата където пострадалите лица осъществяват социални контакти и отдих и СУ „Васил Левски“ гр.Девня.

ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител на молителката.

УКАЗВА на М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на присъдените в полза 5 на бюджета на съдебната власт суми в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи няма да бъдат присъждани.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: *** за последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6