Решение № 159 от 08.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Враца, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Х. Н. Х.в при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500568 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 18615/18.11.2025 г. по описа на Районен съд - Враца, на И. И. В., с ЕГН ********** от гр*** - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 18.11.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. М. М. АК-Враца против Решение №698/31.10.2025 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3 ти състав по гр.д. 953/2022 по описа на Районен съд - Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намалил на основание чл.30 от ЗН завещателно разпореждане от 19.11.2010 г. вписано с акт №163, т.6 нот. дело №4080/2021 от 22.12.2021 г. в Служба по вписванията гр.Враца, обявено на 04.11.2021 г., извършено от Д. Ц. И. с ЕГН ********** в полза на И. И. В. ЕГН ********** на следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град Враца, одобрени със Заповед РД - 18-43/16.09.2005 година на Изпълнителният Директор на АК,с адрес на имота : ***, с предназначение : Жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 58.43 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение 29 - 2.56 кв.м. и 0.98% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи : на същият етаж : ***, под обекта : ***, над обекта :

*** до размер на 1/3 ид. част възстановил е запазената част на Х. И. В. с ЕГН ********** от *** от наследството, оставено след смъртта на Д. Ц. И. с ЕГН**********, починала на 30.10.2021 г. в размер на 1/3 ид.част.

Присъдил е и съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 550 лева представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални 1 нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва правилността извода на първоинстанционния съд, че не било установено друго имущество на наследодателя освен недвижимия имот. Излага че по делото са събрани доказателства, че съм момента на смъртта наследодателката е имала вземане по банкова сметка, водена при „Банка ДСК“ АД за сумата от 4178,19 лв.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е ползвал тези парични средства при определянето на размера на запазената част. Неточното определяне на размера на запазената част довело до неправилна преценка по чл. 29 от ЗН за накърняването й.

Излага, че неправилно първоинстанционният съд обсъждал наличието на друго имущество към момента на завеждане на иска по чл. 30 от ЗН, тъй като релевантния момент за преценката бил този на откриването на наследството.

Излага, че съдът може да премиен към преценка по чл. 36 от ЗН дали заветника има право да задържи завещания имот едва ако установи, че запазената част е накърнена.

Първоинстанционният съд не извършил такава проверка по реда на чл. 31 от ЗН за да установи с колко разполагаемата част надхвърля запазената.

Освен това не било изследвано и установено дали от недвижимия имот било възможно отделяне на част, така че запазената част на ищеца да бъде възстановена в натура и или в пари. Ответникът и въззивник също имал качеството на наследник и искал да задържи имота при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН, поради което и тази преценка била наложителна.

Намира, че доколкото установяването на тези факти е било в тежест на ищеца, то искът бил неоснователен, поради което и моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжаваното решение и да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Х. И. В. , с ЕГН ********** от гр. *** - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №20419 от 10.12.2025 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 31.12.1899 г. чрез процесуалния си представител адв.М. Г. - АК Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Излага, че завещателното разпореждане е действително и не е оспорено от страните. Освен това завещателката не е облагодетелствала с дарение или завещание другия наследник по закон. Излага, че по делото не били събрани доказателства за наличието на друго имущество на наследодателката и не били направени искания в тази насока от жалбоподателя.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител оспорва 2 жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Х. И. В. от *** с ЕГН ********** чрез адвокат М. Г. от АК-Враца с адрес на призоваване и съобщения :

*** е предявил против И. И. В. от *** с ЕГН ********** чрез адвокат В. Д. от АК гр.Враца с адрес на призоваване и съобщения : *** иск за намаляване с 1/3 идеална част на завещателно разпореждане от 19.11.2010 г. вписано с акт №163, т.6 нот. дело №4080/2021 от 22.12.2021 г. в Служба по вписванията гр.Враца, обявено на 04.11.2021 г., извършено от майката на ищеца- Д. Ц. И. в полза на ответника И. И. В. и за възстановяване на запазената наследствена част на ищеца в размер на 1/3.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.10.2021 година починала общата наследодателка на страните по делото - Д. Ц. И. и нейни законни наследници са страните по делото Х. И. В. и И. И. В.. Ищцата поддържа, че към момента на смъртта наследодателката на страните по делото е притежавала самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистири на град Враца, одобрени със Заповед РД - 18-43/16.09.2005 година на Изпълнителният Директор на АК,с адрес на имота : ***, с предназначение : Жилище, апартамент, брой нива - 1, с площ от 58.43 кв.м., ведно с прилежащи части: избено помещение 29 - 2.56 кв.м. и 0.98% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж при съседи : на същият етаж : ***, подобекта : ***, над обекта :

*** и в това жилище е живеела до смъртта си наследодателката, заедно с внука си - син на И. И. В., който след смъртта й продължил да живее в това жилище.

Сочи, че е образувано дело за съдебна делба на процесният имот № 4636/2021 година по описа на ВРС като с отговора на исковата молба ответникът е предствил саморъчно завещание от Д. Ц. И., с дата на изготвяне 19.11.2010 година, с което същата е завещала на И. И. В. собственото си жилище, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 58.43 кв.м.- обща площ от 64.65 кв.м.

Завещанието е обявено на 04.11.2021 година в канцеларията на нотариус С. П. от И. И.

В. и вписано с акт № 163 т. 6 н.дело№ 4080/2021 г. от 22.12.2021 година в Служба по вписванията гр.Враца.

Ищцата твърди, че преди смъртта си през месец октомври 2021 година, Д. Ц. И. е споделила с племеника си Д., че възнамерявала да оттегли направеното завещание в полза на И. В., но смъртта й е била внезапна.

В срока за отговор на исковата молба ответникът подава отговор с който оспорва иска по основание и размер.

Оспорва като невярно твърдението на ищеца, че саморъчното завещание от 19.11.2010 г. направено от Д. Ц. И. нарушава запазената му част от наследството на 3 ищцата. Оспорва, че ищецът не е знаел за това завещание. Поддържа, че до смъртта на наследодателката, ищецът не имал никакви претенции срещу така извършеното разпореждане с процесния недвижим имот.

Поддържа се, че ответникът е бил в много добри отношения с майка си, винаги й е помагал и се е грижил за нея, така че тя са се чувства комфортно и уютно. Твърди, че ответникът е единственият, който е помагал на наследодателката финансово при нужда от средства, предвид ниския размер на получаваната от нея пенсия и факта, че е имала задължения по отпуснати и усвоени банкови кредити. Сочи, че ответникът е поел всички разходи по погребението на майката на страните Д. И..

Твърди, че лек автомобил Фолксваген Тигуан с per. № ВР****СХ не е част от наследството на Д. Ц. И., тъй като същият е изключителна собственост на ответника И.

В., който го е закупил с договор за покупко продажба от 12.09.2019 г. срещу цена в размер на 3000 евро, заплатена с негови лични парични средства, като установяването на правото на собственост на собственост било предмет на отделно гражданско дело.

Поддържа, че в наследствената маса по чл. 31 ЗН следва да бъдат включени и наличните парични средства на наследодателя по банкова сметка към датата на смъртта, и съответно да бъдат извадени задълженията по отпуснати кредити от "Банка ДСК" АД, за точния размер на които, следва да се извърши справка в банката, тъй като към момента на подаване на отговор на исковата молба ответникът не разполага с извлечение от банковата сметка на майка си Д. в "Банка ДСК" АД с пълна информация за движенията по сметката й, но е депозирал заявление за издаване на такова.

Твърди , че с банково извлечение за периода 01.10.2020 г. до 04.11.2021 г. на 10.08.2021 г. наследодателката е наредила към друга банкова сметка банков превод в размер на 14 000 лв. с основание "трансфер", за който се твърди, че вероятно се касае за дарение, което дарение също подлежи на отмяна и следва да бъде прибавено към масата по чл. 31 ЗН.

Твърди се, че предвид площта и разпределението на завещаното жилище не е възможно отделяне на част от него за допълване на запазената част на ищеца, в случай че такава бъде отделена, поради което се поддържа, че ответникът има право да задържи целия имот в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, с обжалваното решение PC-Враца е приел за установено, че от приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници, издадено на 17.12.2021 г. от Община Враца се установява, че на 30.10.2021 г. Д. Ц. И. е починала като разведена и е оставила за свои законни наследници синовете си Х. И. В. и И. И. В..

Видно от приетия като доказателство по първоинстанционното дело договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.01.1987 г., Д. И. е придобила апартамент №80 находящ се в жк.Младост, блок №8, вх.В със застроена площ от 58.43кв.м. В договора като купувач е вписана само майката на страните. Няма събрани доказателства дали към момента на сключването на договора – 06.01.1987 г. е била сключила граждански брак и като последица от наличието на сключен граждански брак имотът е бил в режим на СИО.

Разпечатката съдържа 55 от 215 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c27d2920-5b98-4a6c-9fb8-d7b0bf864de9