Решение № 315 от 09.09.2020, Районен съд - Разград

МОТИВИ към решение № 315 от 01.09.2020г., постановено по АНД № 515/ 2020г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено чл.313, ал.1 от НК срещу Т. Р. Р. ЕГН ********** за това, че на 24.11.2017., в гр.Разград, потвърд неистина в писмена декларация от 24.11.2017г., приложена към Заявление с вх.№ 5175/24.11.2017г., з издаване на свидетелство за управление на МПС, на български гражданин, като е посочил в нея, обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държав членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписв декларация», пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - гр. Разград, удостоверяване на истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребивава е в Република България.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателн отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят Р, редовно призована не се явява, за него упълномоще защитник, който не оспорва описаното от фактическа страна в Постановлението н РРП, моли за минимално наказание.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Узунова, който поддърж предложението, като моли съда да определи размера на наказанието окол минималния предвиден в НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено фактическа страна следното:

През 2013година обв. Т. Р започнал работа като шофьор на товарен автомоби във ФРГ. Тогава той заедно със семейството си - съпругата си и по-малкия си син с приместил да живее в гр. Офенбах на Майн. Обиняемия Т. Р се установил да живе постоянно във ФРГ, като в РБългария си идвал през годината само за около месец това обикновено бил месец юни.

Обв. Т. Р бил правоспособен водач на МПС от 2000г., и през годините придобил категории АМ В1 и В.

През м. Ноември 2017г. обв. Т. Р придобил правоспособност СЕ, за което му били издаден съответните удостоверения.

Във връзка с придобиване на ново СУМПС, в което да бъдат отразен промените, на 24.11.2017г. той отишъл в гр. Разград, в сектор ПП-КАТ при ОД н МВР - Разград. Съобразно изискванията, в писмена декларация, приложена къ Заявление с вх.№ 5175/24.11.2017г. за издаване на свидетелство за управление на МП на български гражданин, обв. Т. Р посочил, че обичайното му пребиваване (повече о 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейски съюз. Тази декларация обв. Т. Р попълнил и подписал във връзка с изискването н 1 чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който член «Свидетелство за управление на моторн превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваван в Република България, за което обстоятелство подписват декларация». Декларацият заедно с останалите документи обв. Т. Р подал чрез свид. Т.И.Г - служител в секто „Пътна полиция” при ОДМВР - Разград, до директора на ОДМВР-Разград.

Въпреки, че обичайното пребиваване на обв. Т. Р било в друга държава, членк на ЕС, а именно Германия, същия посочил в декларацията, подадена съгласно чл.1 т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване н свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите тяхната дисциплина, в която удостоверил неверни обстоятелства. В декларацият обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното му пребиваване /повече 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейски съюз. След това подписал декларацията в графата „Декларатор”.

От заключението на вещото лице по назначената по делото графическ експертизасе установява, че:

1 . Саморъчният подпис в графа „подпис“ в Декларация от 24.11.2017г., въ връзка с чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП е изпълнен от *** Р.

2.

Ръкописният текст в декларацията не е изследван, поради липса н автентични сравнителни образци от ръкописен текст на *** Р.

След подаването на горепосочената декларация, ведно с набора от документ необходими за издаването на СУМПС, на 29.11.2017г., обв. Т. Р получи новоиздаденото СУМПС с № 283461595 и върнал старото, което било издадено н негово име и заведено под № 2447006800.

На 24.04.2019г. в Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София бил получено уведомление заведено с вх.№ 328600-20310/24.04.2019г. от германскит компетентни органи по подмяна на СУМПС, че СУМПС с № 283461595 е бил издадено в нарушение на Директиви 91/439/ЕИО, съответно 2006/126/ЕИ Германските компетентни орани уведомили Главна дирекция „Национална полиция гр. София, че обв. Т.Р има местен адрес в гр.Офенбах на Майн, на улиц „Херманщрасе“№20 и обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през вся календарна година/ се намира там.

Обв. Т. Р е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът нами следното: Деянието на обвиняемия от обективна и субективна страна е съставомерн по чл. 313, ал.1 от НК.

Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.на "лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние престъплението, като е потвърдил неистина.

От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е съзнавал обществена опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е иск 2 тяхното настъпване.

От една страна процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт, деянието осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното деклариране или съставомер последици.

В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НП доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 139/2019г. по описа н ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както и Справ за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минал на обв. Т. Р и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 о НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Т. Р. Р. ЕГН ********* следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализиран административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес н смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнани съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

Съдът осъди обвиняемия Т. Р. Р. , ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата от 157.50лв., представляващи разноски на досъдебно производство.

ПИСМЕНИТЕ доказателства по делото - оригинали на Заявление за издава на първоначално СУМПС с вх.№5175/24.11.2017г. на името на обвиняемият *** приложените към него в оригинал документи, съдът определи след влизане в сила решението, да бъдат върнати на ОДМВР гр. Разград, като заверени копия от същит останат по делото.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3