Определение № 313 от 24.03.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Христо Томов

Ирена Колева

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20214100500163 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Н.К. от ВТАК, в качеството му на процесуален представител на А. Д. А., против Определение №51/14.01.2021г., постановено по Гр. д.

№1198/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено постановеното по делото съдебно решение №380/20.11.2020г. в частта за разноските, като е намалено присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 300лв. на 100лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че с него присъденото в полза на адв.К. от ВТАК адв. възнаграждение е намалено под минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложено е, че претендираното от ищеца и първоначално присъдено от съда адвокатско възнаграждение не е прекомерно високо, а е съобразено с материалния интерес по делото и е изчислено в минималния размер по чл.36 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която разпоредба гласи, че за защита по дела с материален интерес до 1000лв., минималното възнаграждение е 300,00лв., а не както погрешно е приел съда – 100лв. Посочено е, че възражението на ответника по чл.78 ал.5 ГПК е неоснователно, т.к. съдът не следва да намалява претендираното възнаграждение под размера, до който страната, която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат, в случая в размер на 360лв. с вкл. ДДС, уговорила е и получила възнаграждение, позовавайки се на практика на ВКС. Позовава се на чл.38 ал.2 ЗА, според който съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Не споделя изводите на съда, че фактическата и правна сложност на делото не оправдават присъждането на адвокатско възнаграждение в 1 минималния размер по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Е. – П. П.“ АД със седалище гр.В., чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, с който моли да бъде оставена без уважение като неоснователна частната жалба и обжалваното определение от 14.01.2021г. по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага, че ниската фактическа и правна сложност на делото обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер понисък от предвидения в Наредба №1/№9.07.2004г., което е и правно обосновано, позовавайки се на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейските общности в Люксембург.

Съдът, след като съобрази доводите на частния жалбоподател и отговора на насрещната страна, както и данните по Гр.д.№1198/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на производството по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС е предявен от А.

Д. А. против „Е. – П. П.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 38лв., представляваща сбор от начислените и събрани без основание суми по фактура №3301412076/26.11.2018г. и фактура №ТП 3301548659/08.07.2020г. Между ищеца и адв.Н.К. от ВТАК е сключен Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020г. за оказване на правна защита и съдействие по делото, в т.ч. и процесуално представителство, в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съгласно представен списък по чл.80 ГПК в първоинстанционното производство са претендирани 350лв. съдебни разноски, от които 50лв. вн.ДТ и 300лв. адв. възнаграждение за първа инстанция, изчислено върху материалния интерес по делото, съглласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм., бр.68 от 2020г./.

С постановеното по делото съдебно решение №380/20.11.2020г. осъдителният иск с цена от 38лв. е уважен изцяло, като ответникът „Е. – П. П.“ АД е осъден да заплати на адв.Н.К. от ВТАК на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., като е отхвърлено своевременно инвокираното от ответника до приключване на устните състезания пред първата инстанция ответно възражение по чл.78 ал.5 ГПК.

В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е постъпило искане от ответника „Е. – П. П. АД за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК адв. възнаграждение от 300лв. на 100лв. под минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., обосновано с твърдение за ниска фактическа и правна сложност на делото и позоваване на Решение С427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на Европейските общности в Люксембург.

С подадения в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор от адв.Н.К. от ВТАК, действащ в качеството на процесуален представител на ищеца по делото А. Д. А. е оспорил 2 ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК като неоснователно.

С обжалваното определение №51/14.01.2021г. по гр.д.№1198/2020г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, първостепенният съд, след като е приел, че ответното възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е своевременно въведено още преди приключване на устните състезания по делото, което не е с фактическа и правна сложност, е изменил постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като е намалил присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 300лв. на 100лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК, съдебен акт и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за това са следните:

На основание чл.38 ал.2 ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.

В производството по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС адв.Н.К. е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което и доколкото в производството насрещната страна е осъдена за разноски, на основание чл.38 ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие между ищеца по делото А. Д. А. и адв.Н.К. от ВТАК е сключен на дата 09.07.2020г., т.е. при действието на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата й към тази релевантна дата редакция, изм. ДВ, бр.45/15.05.2020г., съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от която предвидения минимален размер адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес по делото до 1000лв., е 100лв. Или, противно на оплакванията в частната жалба, претендираното по реда на чл.38 ал.2 ЗА в размер на 300лв. и първоначално присъдено от съда с решението по делото адвокатско възнаграждение не е изчислено в минималния размер от 100лв. по чл.36 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно приложимата й редакция изм. ДВ, бр.45/15.05.2020г. към релевантната дата на сключване на договор за правна защита и съдействие – 09.07.2020г., която предхожда изменението на чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, изм.ДВ, бр.68 от 31.07.2020г., поради което и последното е неприложимо. Своевременно в процеса до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция е инвокирано от ответника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на 3 претендираното по реда на чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което е основателно.

Материалният интерес по делото при цена на предявения осъдителен иск от 38лв. е изключително нисък, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото по спорния му предмет е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика, по същото, с изключение на представените с ИМ, са събрани само писмени доказателства и то по инициатива на ответника, разгледано и приключило е в рамките на проведено едно открито съдебно заседание, като от ищеца, чрез процесуалния му представител, не е представена писмена защита. Предвид изложеното, присъденото с постановеното по делото съдебно решение в полза на адв.Н.К. от ВТАК адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и правилно и законосъобразно с обжалваното определение по реда на чл.248 ал.1 от ГПК съдебното решение е изменено в частта на присъдените разноски по чл.38 ал.2 ЗА, като присъденото в полза на адв.Н.К. от ВТАК адвокатско възнаграждение от 300лв. е редуцирано до минималният, предвиден в чл.7 ал.2 т.1 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“ размер от 100лв., съобразно приложимата й в случая редакция, изм.ДВ, бр.45/15.05.2020г. към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие от 09.07.2020г., поради което частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. атакуваното определение №51/14.01.2021г., постановено по гр.д.№1198/2020г. по описа на ГОРС, следва да бъде потвърдено. Доколкото с обжалваното определение по чл.248 ал.1 ГПК съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА, като неотносими не следва да бъдат обсъждани оплакванията в частната жалба, че съдът не разполага с правомощие да присъжда адвокатско възнаграждение по-ниско от определеното с Наредбата, както и доводите в писмения отговор на частната жалба за възможността съда по искане на насрещната страна да присъди разноски за адв. възнаграждение под минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА, основани на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС.

По разноските:

Частният жалбоподател не е претендирал разноски за настоящото производство и съдът не дължи произнасяне.

Претенцията на ответник – жалба за присъждане на съдебни разноски за настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От една страна, по делото липсват доказателства от ответника по жалбата да са направени съдебни разноски за настоящото производство /вкл. и за заплатено адв. възнаграждение/, а от друга страна, съгласно трайно установената съдебна практика производството по чл.248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, като изложеното е валидно и за настоящото производство по чл.248 ал.3 ГПК. /в т.см. – Определение

№393/17.09.2018г. по гр.д.№2845/2018г., IV г.о,

Определение

4

№489/17.10.2017г. по ч. гр.д.№3926/2017г., I V г.о, Определение №552/25.11.2016г. по ч. гр.д.№4894/2016г., IV г.о. на ВКС и др./.

Водим от изложените

Великотърновски окръжен съд, съображения и на основание чл.248 ал.3

ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №51/14.01.2021г. ,

№1198/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица. постановено по Гр.д.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5