Определение № 309 от 04.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Варна, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20233000600395 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на зам. окръжен прокурор при ОП Варна срещу протоколно определение № 1039 на Окръжен съд – Варна, постановено в разпоредително заседание на 08.11.2023г по НОХД № 1122/23г в производство по реда на глава XIX от НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, свързано със задължението на органите на ДП да установят целият кръг от наследници на пострадалия в резултат на деянието, които законодателят свързва с правата им по НПК.

Прокурорът оспорва извода на съда, че не е изпълнил задълженията си по чл.

246, ал. 2 НПК с позоваване на чл. чл. 74, ал. 2 , 247б, ал. 5 от НПК и на указанията на ТР 1-2018-ОСНГТК. Развиват се аргументи в посока на това, че органите на досъдебното производство са изпълнили задълженията си да установят наследниците на починалия при пътното произшествие, но липсата на процесуална обязаност да бъдат издирени и уведомени всички родственици от кръга на посочените в цитираното тълкувателно решение, не води автоматично до извода за допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение в аспекта на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК , т. к.

1 наличието на тези наследници не обуславя извода за доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Молбата към настоящата инстанция е за отмяна на протестираното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:

Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.

В Окръжен съд Варна е бил внесен обвинителен акт срещу М. С. Д. за деяние по чл. 343 ал.1 б.“в“ пр. 1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.

С разпореждане от 25.08.2023г /л.15 от НОХД/, преди насрочване на делото за разглеждане в разпоредително заседание, съдията-докладчик е указал на прокурора да представи списък на лицата, които следва да бъдат призовани в разпоредително заседание като пострадали, с посочване на адресите им, при съобразяване на задължителните указания, дадени в ТР № 1/2016г, постановено на 21.06.2018 на ВКС на РБ.

На 29.08.2023г прокурор при ОП-Варна е изпратил писмо до докладчика по делото /л.18 от НОХД/, с което е посочил петима преки наследници на пострадалия –М.Й.П., Н.Й.К., Р.К.Х., Н.К.Г. и Ю.К.Г., които са били редовно призовани за разпоредителното заседание.

От материалите по ДП се установява , че в кръга на пострадалите, очертан в т. 1 от ТР 1-2018ОСНГТК попадат и редица други лица /низходящи на преките наследници на починалия/, надлежно посочени в ревизираното определение, чиито права по чл. 75, ал. 1 - ал. 3 от НПК не са били осигурени при провеждане на ДП.

В съответствие със закона и задължителните указания в т. 1 от ТР 12018-ОСНГТК, първоинст. съд е констатирал, че не е изпълнено изцяло разпореждането на съдията докладчик от 25.08.2023г, което е обусловило извода му за наличие на съществено и отстранимо процесуално нарушение, допуснато в досъдебното производство, свързано с нарушаване на правата на 2 пострадали в кръга по т. 1 от посоченото тълкувателно решение, които е следвало да бъдат уведомени за образуваното наказателно производство и за правата им да участват в него.

НПК не урежда изрично кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, поради което и за целите на правоприлагането този въпрос е разрешен посредством тълкувателна практика, която съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължителна за органите на съдебната власт.

Съобразно ППлВС 4-1961, ППлВС 5-1969 и ТР 1-2018-ОСНГТК, материално легитимирани са съпруг, низходящи и възходящи от първа и втора степен, неосиновено отглеждано дете, отглеждащия го, лице, съжителстващо на съпружески начала, братя и сестри, при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

При стриктното съблюдаване на разпоредбите на чл. 76, ал. 1 и чл. 84, ал. 1 от НПК, не се открива процесуален регламент, който да изключва материално легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица, да се установят в съдебното производство като частни обвинители и граждански ищци с присъщите им процесуални функции (в предметния казус не възниква ситуацията на чл. 74, ал. 2 от НПК). Касае се за акцесорни страни в съдебната фаза, чието участие е вследствие на персонална преценка за процесуален интерес от участие в процеса. За да се осъществи това право е необходимо органите на досъдебното производство да изпълнят задължението по чл. 74, ал. 1 от НПК да установят релевантния кръг лица с качеството на пострадали от престъпление, след това в съответствие с чл. 75, ал. 1 от НПК да ги уведомят за образуваното досъдебно производство, за правата им и да им осигурят участие в тази фаза. Уведомяването на пострадалия за правата, които има в досъдебното производство е аспект на правото му на защита, като един от основните принципи на наказателния процес, който изисква не само нормативно предвиждане на правата, но и гарантиране от страна на съответните органи на реалното им осъществяване (чл. 15, ал. 3 и ал. 4 НПК).

Поради това органите на досъдебното производство (както и съда в съдебната фаза на процеса) са длъжни да осигурят реално възможността за осъществяване от страна на пострадалия на правото му на защита.

Необходима предпоставка за това е да го уведомят или поне да положат 3 документално установими усилия за уведомяването му по чл. 75, ал. 2 НПК и за правата, които той има в процеса.

В този смисъл подходът на първостепенния съд се явява правилен и законосъобразен, а възраженията, изложени в протеста, се преценяват като несъстоятелни. Доколкото първоинст. съд много подробно и изчерпателно е посочил в ревизираното протоколно определение допуснатите непълноти, съставът на апелативния съд не счита за необходимо да ги преповтаря, нито да дава допълнителни пояснения по спазване изискванията на законодателя и константната съдебна практика.

Поради това изводът на окръжния съд за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК , се явява правилен и обоснован, с оглед на което и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1039 на Окръжен съд – Варна, постановено в разпоредително заседание на 08.11.2023г по НОХД № 1122/23г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4