Решение № 309 от 17.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска в присъствието на прокурора Ч. П. Г. като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно административно наказателно дело № 20235300601422 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Решение № 868 от 23.05.2023 г. по АНД № 2492/2023г. по описа на Районен съд Пловдив – 24н. с., Съдът е признал обвиняемият Х. Н. К. – роден на *, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 02.04.2022г. в с. Ч., обл. П., като извършител в съучастие с И. Н. К., ЕГН: * – също като извършител, по хулигански подбуди е причинил на повече от едно лице, а именно на две лица, лека телесна повреда, както следва: - Причинил на Г. М. А., ЕГН :

********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата и гръдния кош, охлузвания по главата, гръдния кош и двата горни крайника, които наранявания поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „болка“, без разстройство на здравето; - Причинил на Г. П. С., ЕГН :

********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лявата предмишница, което нараняване реализира медикобиологичния признак „болка“, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на 1 основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Със същото решение обвиняемия И. Н. К. – роден на *, ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 02.04.2022г. в с. Ч., обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с Х. Н. К., ЕГН:

********** – също като извършител, по хулигански подбуди е причинил на повече от едно лице, а именно на две лица, лека телесна повреда, както следва: - Причинил на Г. М. А., ЕГН : ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата и гръдния кош, охлузвания по главата, гръдния кош и двата горни крайника, които наранявания поотделно и в съвкупност реализират медикобиологичния признак „болка“, без разстройство на здравето; - Причинил на Г. П. С., ЕГН : ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лявата предмишница, което нараняване реализира медикобиологичния признак „болка“, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл.

130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Освен това е постановено вещественото доказателство – дървен кол – да се унищожи като вещ без стойност след влизане на решението в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемите Х. Н. К. и И. Н. К. са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от по 191,70 лева /сто деветдесет и един лева и седемдесет стотинки/ за всеки от тях.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

Д., в качеството му на упълномощен защитник на двамата обвиняеми с искане за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и неправилно и постановяване на ново решение, с което подсъдимите И. и Х. К.и да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Излагат се аргументи за недоказаност на извършването на изпълнителните деяния на престъпленията от страна на обвиняемите лица, евентуално се прави искане за прилагане на реторсия. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Жалбата и стореното в нея искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново оправдателно такова за двамата обвиняеми се поддържат в съдебното заседание пред въззивната инстанция от адв. Д., И. К.

2 и Х. К.. Отново се акцентира върху това, че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства за осъществено нападение спрямо двамата обвиняеми от пострадалите и се иска прилагане института на реторсията.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение. Счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на решението, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – упълномощен защитник на обвиняемите, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х. Н. К. е, роден на **, ЕГН: ********** Обвиняемият И. Н. К. е, роден на **, ЕГН: ********** Двамата обвиняеми са *. На 02.04.2022г., около 18:00 часа, свид. Г. А. и свид. Г. С. се срещнали в хранителния магазин ЕТ „Д.“, намиращ се на изхода на с. Ч., обл. П. в посока с. Б., като решили да изпият по една бира и се настанили на маса, разположена във вътрешността на хранителния магазин. В разговора им се включвала и собственичката на посочения хранителен магазин- свид. Р. Г.. Около час по-късно, а именно около 19:00 – 19:20 часа, в хранителния магазин влезли обв. Х. К. и обв. И. К.и, които били познати на свид. Г. А. и свид. Г. С.. Обв. И. К. отишъл при свид. Г. С., защото двамата имали предходна уговорка за продажба на мобилен телефон, но тогава обв. И.

К. не разполагал с парични средства и продажба не се осъществила. Същият попитал свид. Г. С. дали ще му продаде въпросния мобилен телефон, за когото били говорили преди, но свид. Г. С., че не желае да продава телефона.

Тогава обв. И. К. започнал настойчиво да убеждава свид. Г. С. да отиде до домът му, за да вземе мобилния телефон, за да му го продаде, но последният отказал, тъй като знаел, че обв. И. К. не спазвал уговорките си. След 3 получения отказ, двамата обвиняеми напуснали хранителния магазин, но малко по-късно отново се върнали, като продължили многократно да убеждават свид. Г. С. да отиде до дома си и да донесе телефона, като се държали така, сякаш търсели конфликт. Ядосана от агресивното поведение на обв. И. К. и обв. Х. К., свид. Р. Г. ги помолила да напуснат хранителния магазин и същите си тръгнали, като се запътили към каруцата, с която били дошли, намираща се на около петнадесет метра от магазина. Малко по-късно същата вечер, свид. Г. А. излязъл отвън пред магазина, за да пуши цигара. В този момент обв. И. К. се приближил към него и го хванал с двете си ръце за горната дреха, с която свид. Г. А. бил облечен, като той и обв. Х. К. започнали да му нанасят удари с ръце и крака в различни части на тялото. Свид. Г. А., в резултат на нанесените удари паднал на земята, а двамата обвиняеми продължили да го ритат в тялото и в главата. Виждайки случващото се, свид.

Г. С. веднага се притекъл на помощ на приятеля си, като се опитал да разтърве обвиняемите Х. и И. К.и и да прекрати побоя над свид. Г. А.. Обв. Х.

К. замахнал с дясната си ръка, с цел да удари в областта на лицето свид. Г. А., но в същия момент свид. Г. С. го издърпал и с това си действие скъсал горната му дреха. Тогава обв. Х. К. побягнал до намираща се в близост каруца, взел от нея дървен кол, с дължина около един метър и се върнал отново при свид. Г. С. и свид. Г. А., като замахнал с дървения кол, за да удари намиращия се с гръб към него свид. Г. А., но свид. Г. С. се намесил и блокирал удара с лявата си ръка в областта на предмишницата, вследствие на което изпитал силна болка под лакътя. През това време обв. И. К. ударил свид. Г. С.. Тези събития били възприети от свид. Р. Г. и свид. М. С., които попитали обвиняемите защо нападат свид. Г. А. и свид. Г. С. и вследствие на това обв. Х. К. и обв. И. К. побягнали и оставили каруцата на мястото на което била оставена по- рано. След случилото се, свид. Г. А. потърсил помощ, като сигнализирал на тел. 112. На мястото на инцидента пристигнали служители от РУ – Раковски, както и екип на Спешна медицинска помощ, като на пострадалия свид. Г. А. била оказана медицинска помощ.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза №336/2022г. от която се установявало, че на пострадалия Г. А. са били причинени кръвонасядания по главата и гръдния кош ; охлузвания по главата, гръдния кош и двата горни крайника, с което му е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от 4

НК. Установените травматични увреждания са довели поотделно и в съвкупност до болка / по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/. От съдебномедицинската експертиза на пострадалия Г. С. е констатирано,че му било причинено кръвонасядане по лявата предмишница. Установеното травматично увреждане е възникнало вследствие на въздействие с твърд, тъп предмет / дървен кол/ на дата 02.04.2022г. и е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, като травматичните увреждания са довели поотделно и в съвкупност до болка / по смисъла на чл.

130, ал.2 от НК/.

Така изложената фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно отчасти от обясненията на обвиняемите И. и Х.

К.и, от показанията на свидетелите А. и С., частично от показанията на свидетелите Г. и С., от наличните по делото писмени доказателства.

Въз основа на обстоятелствена и аргументирана оценъчна дейност по отношение на доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е стигнал до правния извод за доказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението спрямо обвиняемите И. Н. К. и Х. Н. К. по повдигнатите им обвинения по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за всеки от тях, който извод се споделя изцяло и от настоящата въззивна съдебна инстанция.

При разпита в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд обвиняемите К.и не са признали вина по повдигнатите им обвинения и са дали кратки обяснения, чрез които са отрекли на процесната дата да са нападали свид. А. и са заявили, че са били обиждани от същия с изрази като „бедни цигани“, а в последствие обв. И. К. бил и физически нападнат от А., поради което и брат му – обв. Х. К. се притекъл на помощ. В тази връзка е била отчетена от съда двойствената правна природа на обясненията на подсъдимото лице – и като доказателствено средство, и като защитно средство, като е дадена вяра отчасти на твърденията на К.и, доколкото при съпоставянето им с останалите доказателства по делото не е констатирано опровергаването им относно възникналия физически сблъсък и нанесените удари от обвиняемите по свидетелите А. и С..

Кредитирани са изцяло и показанията на разпитаните свидетели – пострадалите от престъпленията лица свидетелите Г. А. и Г. С., както и тези 5 на свидетелите Р. Г. и М. С., като отново е акцентирано върху липсата на доказателства по делото, които да опровергават възпроизведените от тези свидетели факти и обстоятелства.

За да приеме достоверността на тези гласни доказателства, районният съд се позовава на останалите доказателства по делото, акцентирано е върху заключенията на изготвените в досъдебното производство и приети в съдебното такова заключения на съдебно-медицинските експертизи, които установяват нанесените на пострадалите свидетели телесни увреждания и потвърждават механизма за причиняването им, заявен от свидетелите А., С., Г. и С.

Измежду гласните пък доказателства не са установени в първоинстанционното производство налични такива, които да потвърдят твърденията на обвиняемите К.и, че са били нападнати от свид. С. вербално, а в последствие и той първи е започнал да нанася удари по обв. И. К.. По отношение на тези обстоятелства е отчетено, че така заявеното се опровергава изцяло от всички останали доказателства по делото.