Решение № 2082 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100506368 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Дриймс Транс“ ЕООД срещу решение от 20.02.2025 г. по гр.д. №62408/2022 г. на Софийския районен съд, 71 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Янима Транспорт и Логистика“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 2800,00 лв., представляваща неустойка за просрочие на плащанията за периода 31.03.2022 г. до 16.11.2022 г. като неоснователен, и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Янима Транспорт и Логистика“ ЕООД на основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД сумата от 4914,00 лв., обезщетение за вреди в размер на заплатено навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от България до Белгия, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че необосновано съдът е ангажирал отговорността на „Дриймс Транс“ ЕООД за задължения по договор за транспорт, по който последния не е страна. Твърди още, че неоснователно първоинстанционният съд е приел, че възражението за давност на основание чл.32 ал.1 CMR е преклудирано. Поддържа, че Общите условия на дружеството-ищец „обвързват валидно страните по договора за транспорт, независимо дали насрещната страна се е запознала с тях или не. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск за неустойка за просрочие, и да отхвърли изцяло предявения насрещен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Янима Трнаспорт и Логистика“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал. 1 ГПК оспорва жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ответника по първоначалните искове в частта, в която е 1 уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за цената за извършения превоз, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно поради следното:

Производството е образувано по предявени от „Дриймс Транс“ ЕООД срещу „Янима Трнаспорт и Логистика“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 5867,48 лв. с ДДС, представляваща цена за извършен превоз по транспортна заявка-договор на товар от България до Белгия, за което е издадена фактура № 7000008709 от 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 449,84 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 5867,48 лв. за периода 14.02.2022 г. - 16.11.2022 г., с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 2800,00 лв. представляваща неустойка за просрочие на плащанията за периода 31.03.2022 г. - 16.11.2022 г. Ищецът твърди в исковата молба, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по транспортна заявкадоговор 30.20.12, по силата на който ответникът възложил на ищеца извършването на транспортни услуги, за които са издадени товарителница и фактура №7000008709/31.12.2021 г., получена от ответника, от който момент за последния е възникнало задължението да заплати дължимата цена за извършения превоз в размер на сумата от 5867,48 лв. с ДДС.

Твърди още, че неизпълнението на това задължение и на основание Общите условия обуславя дължимост на неустойка за просрочие в размер на 10,00 евро за всеки просрочен ден или в общ размер на сумата от 2800,00 евро за процесния период.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, не е предоставил никакви документи на ответника, свързани с превоза. Твърди, че е налице пълно неизпълнение, доколкото стоката не е била доставена на крайния получател. Констатираните вреди на товара наложили връщането на стоката да бъде в България за преопаковане и преетикетиране, а ищецът отказал да осъществи обратния курс до Белгия. Оспорва дължимост на неустойка, тъй като не била уговорена, а и клаузата, предвижаща неустойката, е нищожно поради противоречие с добрите нрави.

Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД от „Янима Трнаспорт и Логистика“ ЕООД срещу „Дриймс Транс“ ЕООД за сумата от 4914,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатено навло за извършен повторен превоз на преопакованата стока от България до Белгия.

Ответникът по предявения насрещен иск в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва същия. Оспорва твърденията на ищеца за неизпълнение на превоза по транспортна заявкадоговор 30.20.12 от 21.12.2021 г., като твърди, че своевременно е изпълнил процедурата по 2 уведомяване на застрахователя и последния е заплатил сумата за вредите по товара.

Поддържа, че има право да откаже нов транспортен договор и от него не следвало да се претендира сума по сключен такъв с друго дружество.

Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то и по делото е установено наличието на облигационна връзка и виновно неизпълнение на договорното задължение на ответника за заплащане на дължимото възнаграждение в договорения срок. Установена е и забавата на длъжника, и за същата на длъжника на ищеца е присъдено обезщетение в размер на законната лихва.

По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:

Съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Фактическият състав на претенцията за неустойка включва кумулативно следните елементи: наличие на облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.

Трайна е практиката на ВКС, обективирана в решение №68 от 09.07.2012 г. по т.д.

№450/2011 г., ТК, решение №120 от 08.08.2016 г. по т.д. №1399/2015 г., ІІ ТО, и др., че е недопустимо кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения. при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Съгласно правилото на чл.86 ал.1 изр.2 ЗЗД, за действително претърпените вреди в по-висок размер от законната лихва, кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е по реда на чл.82 ЗЗД. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката.

Правото на обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна лихва по реда на чл.86 ал.1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор. Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер.

/така решение №230/13.07.2011 г. по т.д. №1088/2009г. на ВКС, ІІ ТО. Недопустимо е обаче да се претендират както обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. При присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за договорна мораторна неустойка би била неоснователна.

По изложените в мотивите съображения настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск се явява изцяло неоснователен, въззивната жалба - неоснователна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в тази му част.

По насрещния иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 вр. чл.82 ЗЗД:

3

Основателността на предявения иск по чл.79 ал.1 изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащането на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение е обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: договорно правоотношение, валидно обвързващо страните; виновно неизпълнение на договорно задължение; вреди, настъпили от неизпълнението, и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.

Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при поемане на задължението.

Отговорността е ограничена до обезщетяване на преките и предвидими вреди.

Непротиворечиво се приема в практиката, че преки и непосредствени са вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. Когато вредите се дължат и на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника, вкл. на поведението на кредитора и/или трето лице или на непреодолима сила, те са косвени. Неизпълнението трябва да се явява необходимо /без него вредата не би настъпила/ и достатъчно /само то би причинило вредата при обичайно стечение на обстоятелствата/ условие за настъпването на вредата. Предвидимите вреди са по-тесен кръг от преките, тъй като това са вредите, които кредиторът е могъл да предвиди, при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни или е могло да бъдат известни на страните при сключването на договора. Определянето на вредите като преки, непосредствени и предвидими се извърша във всеки отделен случай.

Обезщетението за имуществени вреди се равнява на разликата между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е увредено, и паричната му равностойност, ако не беше увредено. В последователната си практика ВКС приема „претърпяна загуба“ е налице, когато имущественото състояние на кредитора е намаляло след неизпълнението. Преценката за намаляване на актива на кредитора се извършва за всеки конкретен случай, а преценката за предвидимост на вредите - към момента на сключване на договора и се единствено за настъпването им.