Решение № 5042 от 22.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10816/2024
- Вид
- Решение № 5042
- Подписан
- 22.03.2025
- В сила
- 22.03.2025
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5042 гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х.ВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110110816 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 27.02.2024 г., подадена от „С.К.“ ООД, в която се твърди, че с ответницата сключили договор за потребителски заем от разстояние при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, който бил потвърден чрез изпратена електронна заявка и изпращането му по електронен път на заемополучателя. Ищецът изплатил на ответницата заетата сума от 900 лева на каса на „Изи Пей“ и следвало да върне главницата в срок до 26.05.2023 г., но това не било извършено.
Въз основа на изложеното ищецът „С.К.“ ООД предявява установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, с който иска да бъде признато за установено, че ответницата С. Д. дължи на ищеца сумата от 900 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 597940 от 26.11.2021г., ведно със законната лихва считано от 30.05.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2023г. по ч.гр.д. № 28914/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.
Ответницата С. Д. Д. редовно уведомена на 25.10.2024 г. не подава отговор в законоустановения срок.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът не е релевирал подлежащи на разглеждане възражения – указанията за предявяване на установителния иск са дадени на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът е получил лично препис от исковата молба и не е подал писмен отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, редовно призован за насроченото за 11.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не се е явил и не е изпратил процесуален представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването му в открито съдебно заседание с разпореждането от 14.06.2024 г., препис от което му е връчен. Предявените искове не противоречат на закона и добрите нрави и с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства се явяват вероятно основателни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на 1 ищеца в подадената от него искова молба. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 29, 79 лева и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 19, 87 лева, или общо 49, 66 лева, които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 20,21 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 121, 21 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, че С. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Н.Х.“ № 40, вх. Ж, ет. 4, ап.
12 дължи на „С.К.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С“ № 29, ет. 7, сумата от 900 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 597940 от 26.11.2021 г., ведно със законната лихва считано от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 12.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28914/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА С. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Н.Х.“ № 40, вх. Ж, ет.
4, ап. 12, да заплати на „С.К.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С“ № 29, ет. 7, сумата от 49, 66 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 121, 21 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2