Решение № 871 от 05.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Плевен, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106303 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена искова молба с вх. № 33291/21.10.2025 г. от М. Р. Г., чрез адв.М., срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 3011489/17.07.2024 г., а при неоснователност и в условията на евентуалност да се прогласи за нищожна клаузата на чл.4,ал.1 от посочения договор.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.07.2024 г. сключил договор за кредит № 3011489 с ответника със следните параметри: паричен заем от 3307,66 лв., при ГПР от 48,21%, ГЛП 38,73%, без посочен размер на лихвен процент. Съгласно чл. 4 вр. т.17 от ОУ при избрано обезпечение, следвало да се представи в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В ал.3 пък било предвидено, че ако потребителят избере да не обезпечи кредита съобразно изискванията на кредитора, то тогава заявлението се разглеждало в 14дневен срок. На същия ден ищецът твърди, че е сключил договор с поръчител избран от кредитора – „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като се задължила да му заплати възнаграждение от 2860,08 лв., директно платимо на „Кредисимо“ ЕАД на разсрочено плащане с всяка една от вноските по договора за кредит.

Ищецът счита, че договорът за паричен кредит е недействителен, поради неспазване на чл. 11,ал.1,т.7-12 и т.20, като главното и акцесорно правоотношение следвало да се разглеждат като взаимносвързани. Определените от кредитора обезпечение предвиждали множество условие, които ищецът сочи, че са неосъществими в кратък срок за паричен кредит от 3307,66 лв., т.е. кредит от бърз тип. Така кредиторът насочил ищеца изначално към единствената на форма на обезпечение, защото поставените условия за останалите обезпечения не бил изпълними. Така се сключило договор с поръчител-дружество, което е взаимносвързано с кредитора. Така разходът за възнаграждение на поръчителя бил сигурен, а предоставянето на обезпечение е необходимо условие за усвояване на финансовия ресурс.

Това възнаграждение обаче не било включено в годишния процент на разходите, като така с уговорената клауза за обезпечение се заобикаляла нормата на чл. 19,ал.4 ЗПК и се допускало нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Разходът следвало да се включи в ГПР според ищеца, а в общата сума по кредита не била посочена и сумата за възнаграждение на поръчителя, което представлявало заблуждаваща търговска практика. Според ищеца включването на този 1 разход би завишил посочения в договора ГПР от 48,21% на над 100%, и над 70% ГЛП. Моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и предявява насрещна искова молба за осъждане на ищеца да заплати сумата от 1271,66 лв. представляваща чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва. Не се оспорва, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит №3011489/17.07.2024 г. по който е отпуснат заем от 3307,66 лв. със срок за връщане 24 месеца, ГЛР 38,73%, ГПР 48,21% и общ размер на плащанията от 4803,12 лв. Не се оспорва твърдението, че към ГПР по договора за кредит сне е включено възнаграждението за поръчител. В приложение №1 по договора за кредит по ясен и недвусмислен начин бил посочен ГПР, общата дължима сума, и допусканията, използвани за неговото изчисление.

Възнаграждението на поръчителя не отговаряло на легалната дефиниция за разход съгласно параграф 1, т.1 ДР на ЗПК, като този разход не бил задължително условие за получаване на кредита и не бил известен за кредитора разход. По смисъла на раздел 3, т. 12 от ОУ потребителят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Договорът за кредит съгласно чл. 4,ал.3, предвиждал възможност да бъде отпуснат потребителски кредит без обезпечение, т.е. потребителят имал избор. Освен това потребителят е имал право съгласно раздел 3,т.13 от ОУ да се откаже от договор за кредит, обезпечен с поръчителство.

Кредиторът нямал предварителна информация към момента на сключване на договора за кредит какъв е размерът на дължимото възнаграждение за поръчителя, тъй като акцесорният договор бил сключен след договора за кредит. Договорът за поръчителство се сключвал в среда, в която кредиторът няма контрол и достъп, а клиентът договарял с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, в момент, в който договорът за кредит е вече подписан. Ответникът признава, че е едноличен собственик на „АЙ ТРЪСТ“ ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет на дейност, служители и правила.

Възнаграждението за поръчителя възникнало в негова полза, а не в полза на кредитора.

Дори и доводите за скрито обогатяване да са основателни, според ответника това водило до нищожност на клаузата в договора за поръчителство, която задължава потребителят да плати на кредитора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, претендират се разноски и се релевира възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.

В насрещната искова молба ищецът „КРЕДИСИМО“ ЕАД твърди, че с М. Г. е сключен договор за кредит №3011489/17.07.2024 г. по който е извършила плащания на 2036 лв. от предоставен заем в размер на 3307,66 лв. Потребителят оспорвала действителността на договора, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес да иска връщане на остатъка от чистата стойност по кредита съгласно чл. 23 ЗПК, която определя в размер на 1271,66 лв. Моли предявеният осъдителен иск да бъде уважен и претендира разноски.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба и претендира разноски. Счита, че застрахователната премия не е част от паричния заем, не е била предоставена за ползване, т.е. главницата на заем е 2518,54 лв. и след приспадане на платеното по договора от 2030 лв., дължимият остатък е 488,54 лв.

В с.з. ответникът оспорва исковата молба, моли насрещния иск да бъде уважен и претендира разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представения договор и приложение се установява, че страните са постигнали съгласие и са сключили договор за потребителски кредит №3011489/17.07.2024 г. с общ размер на кредита – 3307,66 лв., дължим на 24 месечни вноски с фиксиран лихвен процент от 48,21%, ГПР 48,21% и общ размер на всички плащания от 4803,12 лв. Видно от погасителния план към приложението е че месечните вноски са 24, като се състоят от главница и лихва, всяка в общ размер на 200,13 лв., т.е. равняваща се на 4803,12 лв.

Съгласно чл.4,ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят е посочил в 2 заявлението, че ще посочи обезпечение на кредита, същият следва да отговаря на изискванията на кредитора – банкова гаранция, представена в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Съгласно ал.3, ако кредитополучателят не е посочил кредит, срокът на одобрението на заявката за кредит е 14 дни от подаване на заявлението, като ако искането не бъде одобрено в този срок, договорът не поражда действие.

Не е спорно, че на ищецът е предаден паричния заем в размер на 3307,66 лв.

Не е спорно между страните, че по договорът е заплатил сумата от 2036 лв.

На осн. чл. 192 ГПК е постъпила молба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД на 23.04.2026 г., в която е посочено, че няма сключен договор за поръчителство с ищеца за обезпечение на договор за кредит №3011489/17.07.2024 г.

От справка по договор №3011489 се установява, че на 17.07/2024 г. е заплатена сумата от 1691,18 лв. за погасяване на задължения по стар заем, 1691,18 лв. за нов заем, и 1691,18 лв. нов заем за други кредитори.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени доказателствени средства, които са неоспорени от страните и същите не са възразили към отделени за безспорни факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустим иск правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 вр. чл. 21 от ЗПК и насрещен осъдителен иск чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че е безспорно е постигнато съгласие между страните по делото за сключване на договор за потребителски заем по см. на чл. 9 от ЗПК, както и че главницата по паричния заем е 3307,66 лв. и същата е предадена на 17.07.2024 г. на потребителя-ищец. Твърдението на ищеца, че му е предадена по-малка сума, поради отдържане на стойност за застрахователна премия е недоказано при условия на пълно и главно доказване. Видно от приложената и неоспорена счетоводна справка е, че паричният заем е послужил за погасяване на стар паричен заем, съответно получаване на остатък, който не съответства на твърдения от страна на ищеца.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.

1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Вариационното посочването в договора за кредит или приложения към него(Общи условия) на условията, при които би се променил или формулирал годишния процент на разходите, не удовлетворява горепосоченото законово изискване. Кредиторът е следвало ясно и конкретно да посочи онези разходи, които формират годишния процент на разходите, а не вариации или условия, при които това би се случило. Кредиторът е имал яснота за това кои разходи са включени, но е посочил, респ. обосновал същите едва в настоящото производство, което не санира този порок на съдържанието на договора. Липсата на това съществено съдържание на договора, обосновава неговата недействителност съгласно чл. 22 вр. чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Ето, защо 3 съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен.

Предявеният иск с правно осн. чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК е основателен, тъй като ответникът е предавал парична сума на ищеца при първоначална липса на правно основание в размер на 3307,66 лв. Фактът, че част от тази сума, а именно 2036 лв. е върната в патримониума на кредитора е безспорен, поради което имущественото разместване е за разликата от 1271,66 лв. или 650,19 евро. До този размер предявения осъдителен иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78,ал.1 ГПК, съобразно изхода на делото по предявените искове.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на ищеца по установителния иск платената от него държавна такса в размер на 75,99 евро и на процесуалния му представител на осн. чл. 38 ЗАдв възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС. Процесуалният представител не се е явил за насрочените с.з. и делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, още повече, че материалният интерес по този вид дела е ирелевантен, поради което това е и справедливият размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът по насрещния иск следва да заплати на ищеца Кредисимо ЕАД сумата от 76,79 евро, определена съгласно чл. 78,ал.8 ГПК за юрк. Възнаграждение. и 26,00 евро държавна такса.