Решение № 5208 от 19.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5208 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110206819 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-49966 от 16.05.2022г. от Б. К. С. с ЕГН ********** , чрез адв. К. Ч. с адрес за кореспонденция в гр. София, ул.“Позитано“ № 39 срещу Наказателно постановление N 21-4332-028122 от 21.02.2022г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Ч. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения , последната иска отмяна на процесното наказателно постановление , като сочи , че не е установено виновно поведение на доверителят й.

Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

1

Жалбата на Б. К. С. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332028122 от 21.02.2022г., издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 17.11.2021г. служители на ОПП СДВР – И. И. и И. И. спрели за проверка л.а. „БМВ '' с рег.№ СВ 7964 ВК, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД с ЕИК 121887948. При проверката се установило, че автомобилът се управлява от служител на дружеството – Б. С..

Установило се още, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 05.11.2021г.

За направените констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр.1 от ЗДвП.

Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК..

С постановление от 27.01.2022г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство, като е отказът е мотивиран с липса на извършено престъпление от субективна страна.

Въз основа на постановлението и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 21-4332-028122 от 21.02.2022г. от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил 2

– 17.11.2021г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.

Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно между страните.

Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.

За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за изискуемия умисъл.

Прокурорът е обсъдил въпроса за вината , като е приел , че такава отсъства.

Съдът на собствено основание , също не установи виновно поведение от страна на С..

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.09.2021г. е сключен договор между ''Уникредит Лизинг'' ЕАД от една страна и ''Винарна Старосел'' ЕООД и ''Северент'' ЕООД от друга. По силата на този договор ''Уникредит Лизинг'' ЕАД със съгласието на ''Северент'' ЕООД се здължавало да прехвърли собствеността на процесния автомобил на „Винарна Старосел“ ЕООД с ЕИК 205863870.

Жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил като служител на Ню Пойнт Сървисиз ЕООД.

По делото е установено , че „Винарна Старосел“ ЕООД не е било уведомено за прекратяване на регистрацията на автомобила.

При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че С., на когото е бил предоставен същият автомобил като работник е формирал умисъл, че управлява МПС, спряно от движение.

Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото производство.

Такива са сторени, като процесуалният представител е формулирал искане за присъждането им и е представил доказателства за размера им.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028122 от 21.02.2022г. , издадено 3 от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на Б. К. С. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. С. с ЕГН **********, сумата от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4