Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 568 от 29.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно частно гражданско дело 414/2025
Вид
Определение № 568
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Кюстендил, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500414 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 9144/13.08.2025 г., депозирана от „Рила Ферм“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** насочена против Определение от 30.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е оставена без уважение молбата на „Рила Ферм“ ООД за допълване на разпореждане за издаване на Изпълнителен лист № 640/26.06.2025 г. издаден по ч.гр. д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с трайната практика. Поддържа се, че законната лихва е акцесорно вземане, което е било предмет на заповедното производство, като същевременно не е необходимо то изрично да бъде присъждано, ако главното задължение е установено. Изтъква, че решението по чл. 422 ГПК потвърждава съществуването на цялото вземане, вкл. лихвите, като в случая е налице техническа грешка лихвите да бъдат отразени в диспозитива му. Допълва се, че изпълнителният лист следва да отразява цялото изпълнително основание – заповед за изпълнение, с която била присъдена законна лихва.

Моли за отмяна на обжалваното определение и допускане допълване на разпореждането за издаване на процесния изпълнителен лист в съответствие със Заповед за изпълнение № 190/24.02.2022 г. в частта досежно законната лихва.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК подадено от „Рила Ферм“ ООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против К.Б.И. за парично вземане в размер 1 000 лева, произтичащо от установени липси на ДМА на съдружник при извършена инвентаризация на 23.02.2019 г.

Сезираният съд е издал Заповед № 190 от 24.02.2022 г. за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът К.Б.И. да заплати на заявителя „Рила Ферм“ ООД сумата 1 000 лева главница, както и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който в срок депозира възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК.

С Решение № 374/19.07.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.

№ 774/2022 г. е признато за установено по отношение на ответника К.Б.И., че същият дължи на ищеца „РИЛА ФЕРМ“ ООД сума в размер на 1000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди (липси), причинени от извършено от ответника престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - присвояване на движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в „РИЛА ФЕРМ“ ООД, за която сума по ч.гр.д. 328/2022г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С Решение № 144/23.06.2025 по в.гр. д. № 521/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е потвърдено първоинстанционното решение, което на 23.06.2025 г. е влязло в законна сила.

Въз основа на съдебното решение, с Разпореждане № 1484/26.06.2025 г. по ч.гр.д. № 328/2022 г. Дупнишкият районен съд е разпоредил и издал Изпълнителен лист № 640/26.06.2025г., с който длъжникът К.Б.И. е осъден да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди (липси), причинени от извършено от ответника престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК присвояване на движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в „РИЛА ФЕРМ“ ООД.

На 30.07.2025 г. е депозирана молба за допълване на основание чл. 250, ал. 1 изр. второ вр. чл. 406, ал. 4 ГПК на така постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист съобразно съдържанието на влязлата в сила Заповед за изпълнение № 190/24.02.2022 г., по която Дупнишкият районен съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира още, че тя е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Налице е хипотезата на чл. 416, ал. 2 ГПК, според която при предявен иск за установяване на вземането заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането, като постановилият го съд издава изпълнителен лист за същото. Видно от гореописаната фактическа обстановка, с влязлото в сила решение по предявения иск за установяване на вземането – предмет на заповедта за изпълнение, е признато съществуване единствено на вземане за главница в размер на 1 000 лева, но не за вземане за законна лихва, респ. издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е стабилизирана в частта относно главницата /за която може и е издаден изпълнителен лист/, но не и в частта относно посочената в нея законна лихва, по отношение на която заповедта не е стабилизирана.

2

С оглед на изложеното не са налице предпоставки за допълване на издадения изпълнителен лист по отношение вземане за законна лихва, както правилно е приел районният съд с атакувания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 30.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. Кюстендил, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500414 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 9144/13.08.2025 г., депозирана от „Рила Ферм“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** насочена против Определение от 30.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд - Дупница, с което е оставена без уважение молбата на „Рила Ферм“ ООД за допълване на разпореждане за издаване на Изпълнителен лист № 640/26.06.2025 г. издаден по ч.гр. д. № 328/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с трайната практика. Поддържа се, че законната лихва е акцесорно вземане, което е било предмет на заповедното производство, като същевременно не е необходимо то изрично да бъде присъждано, ако главното задължение е установено. Изтъква, че решението по чл. 422 ГПК потвърждава съществуването на цялото вземане, вкл. лихвите, като в случая е налице техническа грешка лихвите да бъдат отразени в диспозитива му. Допълва се, че изпълнителният лист следва да отразява цялото изпълнително основание – заповед за изпълнение, с която била присъдена законна лихва.

Моли за отмяна на обжалваното определение и допускане допълване на разпореждането за издаване на процесния изпълнителен лист в съответствие със Заповед за изпълнение № 190/24.02.2022 г. в частта досежно законната лихва.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 410 ГПК подадено от „Рила Ферм“ ООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против К.Б.И. за парично вземане в размер 1 000 лева, произтичащо от установени липси на ДМА на съдружник при извършена инвентаризация на 23.02.2019 г.

Сезираният съд е издал Заповед № 190 от 24.02.2022 г. за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът К.Б.И. да заплати на заявителя „Рила Ферм“ ООД сумата 1 000 лева главница, както и законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който в срок депозира възражение по чл. 414 ГПК, с оглед на което на заявителя са дадени указания по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК.

С Решение № 374/19.07.2024 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.

№ 774/2022 г. е признато за установено по отношение на ответника К.Б.И., че същият дължи на ищеца „РИЛА ФЕРМ“ ООД сума в размер на 1000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди (липси), причинени от извършено от ответника престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - присвояване на движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в „РИЛА ФЕРМ“ ООД, за която сума по ч.гр.д. 328/2022г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С Решение № 144/23.06.2025 по в.гр. д. № 521/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е потвърдено първоинстанционното решение, което на 23.06.2025 г. е влязло в законна сила.

Въз основа на съдебното решение, с Разпореждане № 1484/26.06.2025 г. по ч.гр.д. № 328/2022 г. Дупнишкият районен съд е разпоредил и издал Изпълнителен лист № 640/26.06.2025г., с който длъжникът К.Б.И. е осъден да заплати на „РИЛА ФЕРМ“ ООД сума в размер на 1 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди (липси), причинени от извършено от ответника престъпление по чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК присвояване на движими вещи, които е владеел в качеството му на съдружник в „РИЛА ФЕРМ“ ООД.

На 30.07.2025 г. е депозирана молба за допълване на основание чл. 250, ал. 1 изр. второ вр. чл. 406, ал. 4 ГПК на така постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист съобразно съдържанието на влязлата в сила Заповед за изпълнение № 190/24.02.2022 г., по която Дупнишкият районен съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

При служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира още, че тя е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима.