Акт от 09.02.2021, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 1078/2020
- Подписан
- 09.02.2021
- В сила
- 09.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 160, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 168, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172, ал.1, т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 173 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.195, ал.1-3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.200 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.202 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.217, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.221 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.221, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.226, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.168, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.225, ал.1, т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.32, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82, ал.1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.82, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 82, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.78а · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
09.02.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело №1078 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Б.С.Г. ***, против Решение №354/03.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП – Пловдив, в частта с която е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на Г. срещу Разпореждане с изх. №С200026-137-0008153/08.10.2020г. по изпълнително дело №26150003043/2015г. по описа на Главен публичен изпълнител – В. А., касаещо отказ за прекратяване събирането по делото на следните вземания: глоба в размер на 500.00 лв. по
Изпълнителен лист от 24.07.2012г., наложена от Районен съд – Дупница с решение от 16.05.2012г. по АНД №688/2011г., както и отказ за прекратяване на акцесорно задължение за прилежащи лихви по Изпълнителен лист от 01.03.2012г. по АНД №31/2011г. на Районен съд – Дупница в размер на 443 лева.
Жалбоподателят счита решението в оспорената му част за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая били налице изискуемите по закон предпоставки за приложение на института на изтекла специална погасителна давност (двугодишна) по отношение на процесното вземане, съгласно Тълкувателно решение №2 от 04.12.2017г. на ВАС по т. д. №3 от 2016г., според което след прекъсване на давността в хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба“ се прилагал давностния срок по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Твърди се, че по публичното вземане „глоба“ се прилага изпълнителската погасителна давност, уредена в разпоредбите на ЗАНН, а не в ДОПК, тъй като се касаело за изпълнение на административно наказание. Сочи се, че в мотивите на Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСНК се приемало, че доколкото глобата била налагана на основание чл.78а от НК и същата представлявала административно наказание, поради което давностните срокове с изтичането на които се погасявала възможността за принудителното ѝ изпълнение били уредени в ЗАНН. В тази връзка съществувала съдебна практика. Конкретно се посочва, че в случая спорът бил дали новата давност, започваща да тече след завършване на първото действие по прекъсване на давността, била с двугодишна продължителност по ЗАНН или петгодишна по ДОПК. В ТР №2/2017 на ВАС били изложени мотиви в тази насока, като се приемало, че приложима била двугодишната продължителност по ЗАНН. На следващо място жалбоподателят твърди, че по отношение наказанието глоба в размер на 500 лева било издадено постановление за налагане на обезпечителна мярка изх.№180026-022-0036652 от 05.06.2018г., с което бил наложен запор върху банковата му сметка, без да бил надлежно уведомен за извършеното действие от страна на ПИ. Счита, че налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство, т.е. след изпращането на покана за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК, не представлявало действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следвал от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, според която принудителното изпълнение започвало чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство винаги имало характер на действие по принудително изпълнение. Посочва, че наложеният запор върху банковата сметка прекъснал давността, поради което от 05.06.2018г. започнала да тече нова давност – двугодишна по чл.82, ал.1, б. :а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН. В рамките на тези две години, след посочената дата, не били извършвани никакви действия от надлежните органи, които да имали за последица спиране на давността, не били налице и данни за спиращи давността обстоятелства по смисъла на чл.172, ал.1 от ДОПК. Поради това, соченото публични задължение се явявало погасено по давност. Отделно от изложеното се посочва, че задължението по цитираната глоба било присъединено към изпълнителното дело с разпореждане за присъединяване през 2014г. Сочи, че давността като правен институтът бил установен в полза на длъжника и с изтичането на отнапред установен срок се погасявало паричното задължение. Поради тази причина действията, с които се прекъсвал/спирал давностният срок следвало да бъдат насочени пряко срещу длъжника, за да можело да бъде известен за искането на кредитора за изпълнение на задължението. Намерението на кредитора да иска изпълнение на задължението, действията му във връзка с това задължение, които не били насочени пряко към длъжника или действията му по изпълнение на паричното вземане, за които длъжникът не бил уведомен, не можело да имат за пряка последица прекъсване/спиране на давностния срок. Поради това доводът, изложен в оспореното решение, че с налагането през 2018г. на обезпечителни мерки от страна на публичния изпълнител по събиране на вземането давността се спирала на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК бил несъстоятелен. В случая нямало абсолютно никакви данни, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 2018г. било изпратено или връчено на длъжника. Уведомяване не било налице, въпреки наличния адрес на длъжника, който бил известен на публичния изпълнител, поради което нормата на чл.28, ал.3 от ДОПК не намирала приложение в случая.
Тъй като постановлението не било редовно връчено, то не можело да породи предвидените в чл.32, ал.2 от ЗАНН, респ. чл.172 от ДОПК последици, т. е. прекъсване на давността. С оглед нередовното връчване не можело да се приеме, че били изпълнени условията на чл.202 от ДОПК, за да можело да се счита, че запорът бил реално наложен. Оспорващият сочи още, че от надлежно връченото му постановление за мярка през 2015г. година до днешна дата изтекли около пет години и глобата била погасена на самостоятелно основание. По отношение отказа за прекратяване на акцесорното задължение - за прилежащи лихви по ИЛ от 01.03.2012г. по АНД 31/2011 на РС – Дупница, в размер на 443 лева, по аргумент от чл.119 от ЗЗД следвало да се приеме, че при погасяване по давност на главницата, се погасявали и свързаните с нея акцесорни вземания. Отбелязва се, че главното вземане било за наложена глоба, а съгласно чл.1, ал.3 от Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания - лихви върху лихви и лихви върху глоби, не се дължали.
По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение в оспорената му част.
Доводите, изложени в жалбата се преповтарят в писмено становище, с което се прави искане, в случай на отхвърляне на жалбата, на ответната страна да се присъдят разноски за юрисконсултска защита в минимален размер.
Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП –
Пловдив, чрез пълномощник, в съдебно заседание, писмено становище и писмена защита, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски за юрискинсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че на 24.07.2012г. от Районен съд – Дупница, на основание чл.404-408 от Гражданско процесуалния кодекс (чл.190, ал.2 и 412 от Наказателно-процесуалния кодекс) и предвид влязло в сила Решение №323/16.05.2012г. по НАХД №688/2011г. на същия съд, срещу жалбоподателя е бил издаден Изпълнителен лист (ИЛ) /л.163/ за глоба в размер на 500 лева и 5 лева държавна такса за издаване на ИЛ. Не се спори и за факта, че на 01.03.2012г. от Районен съд – Дупница, на основание чл.404, чл.405 и чл.408 от Гражданско процесуалния кодекс и предвид влязло в сила Решение №610/16.11.2011г. по НАХД №31/2011г. на същия съд, срещу жалбоподателя е бил издаден ИЛ (л.161) за глоба в размер на 500 лева и 5 лева държавна такса за издаване на ИЛ, в следствие на което е възникнало задължението за лихви по визирания ИЛ в размер на 443 лева.
Със Съобщение за доброволно изпълнение (л.156) на основание чл.221 от ДОПК с изх. №0033-000002/17.02.2014г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – София (офис Кюстендил), адресирано до Б.С.Г. (получено на 22.02.2014г. от майка му, видно от известие за доставяне 3100016232518), /л.157/, лицето е уведомено, че е образувано изпълнително дело (ИД) за неплатени публични вземания в ТД на НАП - София, офис гр.Кюстендил, под №33/2014г., като задължението с лихвите и разноските до 17.02.2014г. е: по ДТ (държавна такса) по ИЛ от 30.11.11 по НОХД №239/2011г. РС – Дупница на Районен съд - Дупница Главница: 5.00лв., Лихва: 1.14 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.; по разноски по ИЛ от 30.11.11 по НОХД239/2011г, на ОД на МВР - Кюстендил Главница: 260.00лв., Лихва: 59.49лв., Нелихв. част: 0.00 лв.; по глоба и ДТ по ИЛ от 02.11.10г. по НАХД №663/2010г. на РС – Дупница на Районен съд - Дупница Главница:
5.00лв., Лихва: 1.69 лв., Нелихв. част: 1000.00 лв.; по разноски по ИЛ от 02.11.10 по НАХД 663/2010г. на ОД на МВР - Кюстендил Главница: 110.00лв., Лихва: 37.25 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.; по ДТ по ИЛ от 30.12.13 по НОХД №13/2012г. на РС – Благоевград на районен съд Главница: 105.00лв., Лихва: 1.46 лв., Нелихв. част: 0.00 лв.
С
Разпореждане за присъединяване изх.№0033-000003/22.02.2014г. (л.154), издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, след като е било разгледано заявление от РС – Дупница за присъединяване в производството по принудително събиране на публични вземания по
ИД №33/2014г., както и приложения ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №688/2011г., удостоверяващ наличието на вземане на РС – Дупница към Б.С.Г., длъжник по изпълнителното дело, в размер на 505.88 лева и на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, е разпоредено присъединяване по ИД №33/2014г. на взискателя РС – Дупница за вземането му за присъдени държавни такси и глоба, установено с ИЛ от 24.07.2012г. по НАХД №688/2011г. в размер на 505.88 лева към Б.С.Г., длъжник по посоченото изпълнително дело. Видно от приложеното известие за доставяне (л.155), разпореждането за присъединяване е било получено от Г., лично, на 22.02.2014г.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) Изх. № 0033/000004/18.03.2014г. (л.152) по ИД №33/2014г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – София, офис Кюстендил, за събиране на изискуеми публични вземания, както следва: ДТ по ИЛ от 30.11.11 по НОХД №239/2011г., РС – Дупница на Районен съд - Дупница; разноски по ИЛ от 30.11.11 по НОХД №239/2011г. на ОД на МВР – Кюстендил; глоба и ДТ по ИЛ от 02.11.10г. по НАХД №663/2010г., РС – Дупница на Районен съд - Дупница; разноски по ИЛ от 02.11.10г. по НАХД 663/2010г. на ОД на МВР – Кюстендил; ДТ по ИЛ от 30.12.13г. по НОХД №13/2012г. на РС - Благоевград на районен съд и глоба и ДТ по ИЛ от 24.07.12г. по НАХД №668/2011г. на РС – Дупница на Районен съд - Дупница, на основание чл.200 и чл.202 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, на Б.С.Г. е бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставен за доверително управление, находащи се в: „Алианц банк България“ АД, банка „ДСК“ АД, „БНП Париба С.А. – клон София“, „Уникредит булбанк“ АД, „Българо – американска кредитна банка“ АД, „Юробанк и еф джи България“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Инвест банк“ АД, „Корпоративна търговска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Прокредит банк“ АД, „Интернршенъл Асет банк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзен банк /България/, СЖ „Експресбанк“ АД, „Стопанска инвестиционна банка“ АД, „Креди Агрикол България“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, ЧПБ „Тексимбанк“ АД, ТБ МКБ „Юнионбанк“ АД, „Токуда банк“ АД, „Алфа банк – клон България“, „Ситибанк Н.А. – клон София“ АД, „Те – Дже Зираат Банкасъ – клон София“, „Ти БИ Ай Банк“ ЕАД, „Иш Банк Гмбх – клон София“, „ИНГ Банк Н. В. – Клон София“. ПНОМ е било получено от
Разпечатката съдържа 30 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c279c91f-272b-4fde-a9c3-64381d2830a7