Решение № 156 от 04.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20242100100940 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Ф. М. с ЕГН ********** с адрес с. С., Общ. Р., Обл. Б., ул. „П. м.“ № *, представлявана от адв.

Бояджиева, против

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО "ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ" с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Р. Димитров – двамата заедно, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 114 000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 4 336,15 лева – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с направени разходи по лечението на ищцата, ведно със законна лихва за забава от върху горните главници от датата на завеждане на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 15.02.2021 г., до окончателното им изплащане /съгласно уточнението в молба вх.№ 19890/13.11.2024 г./, които вреди са претърпяни от ищцата вследствие на пътнотранспортно произшествие от 09.12.2019 г., настъпило около 11.50 ч. на път IIIкл.-7305 км.

9+400, в посока на движение от с. Съединение, общ. Сунгурларе, към с.

Люляково, общ. Руен, при което водачът на лек автомобил БМВ 530Д с рег. № *** – Х. Х. О., нарушавайки правилата за движение, след като излиза от ляв завой със скорост от 117 км./ч. при нормативно разрешена такава от 90 км./ч., при предприемане на аварийно спиране губи контрол на МПС и навлиза изцяло в насрещната пътна лента, като удря челно правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ***, управляван от ищцата, с което й причинил четири средни телесни повреди, изразяващи се в: мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; белодробна контузия вдясно и 1 плеврални изливи двустранни, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца; фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, както и фрактура на четвърта и пета ребрени дъги вдясно, довела до затруднение на движението на снагата за срок около 25 дни, съпроводена с болки, страдания и уплаха, търпими по време на оздравителния процес.

Претенцията за дължимост на търсените суми се основава на твърдения за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество за процесния лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ***, управляван от виновния водач Х. Х. О., като се сочи, че вследствие на противоправното и виновно поведение на водача, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, е било образувано наказателно производство за извършено престъпление, приключило с влязла в сила присъда по нохд № 846/2023 г. по описа на БОС, с която Х. Х. О. е признат за виновен в това, че на 09.12.2019 г., около 11:45 часа, на км.9+400 м. от третокласен път № 7305, в посока на движение от с. Съединение, общ.

Сунгурларе, обл. Бургас към с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 Д” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория „В“, извън населено място - 90 км/ч“, като реализирал движение с автомобила със скорост от около 117 км/час, като допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие - челен удар с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ***, управляван от А. Ф. М. с ЕГН **********, и по непредпазливост причинил четири средни телесни повреди на А. Ф. М., изразяващи се в: 1. мозъчна контузия с хеморагично огнище фронтално вляво, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2. белодробна контузия вдясно и плеврални изливи двустранно, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 3. фрактура на 5-ти лумбален прешлен, причинила трайно затруднение движението на снагата за срок от около 10-12 месеца; 4. фрактура на предна горна част на лява илиачна кост, причинила трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите. Сочи се също, че ищцата е получила и фрактура на четвърта и пета ребрени дъги вдясно, довели до затруднение на движението на снагата за срок около 25 дни. Веднага след произшествието ищцата била откарана в „УМБАЛ Бургас“ АД, като след проведено лечение била изписана на 21.12.2019 г. с временна неработоспособност. Тъй като травматичните увреждания били съпроводени с непрестанни болки в контузните места и главоболие, на 21.02.2020 г. ищцата отново била приета за изследвания в Неврохирургично отделение на „УМБАЛ Бургас“ АД, като й била назначена медикаментозна терапия. Тъй като не получила подобрение от назначената терапия, ищцата решила да се изследва в турска клиника, където потвърждават диагнозата й и назначават допълнителна медикаментозна терапия. Години след процесното ПТП, ищцата продължавала да изпитва главоболие след травмата в главата, както и болки в левия глезен и гръдния кош след физическо натоварване. Преди ПТП ищцата е била работоспособна 2 жена, като е работела в цех за кабели, но цяла година след катастрофата се е възстановявала от тежките травми и не е могла да започне работа. До момента за лечение, болничен престой, изследвания и медикаменти ищцата била заплатила общо 4 336,15 лв. Ищцата заявила пред ответното дружество с вх.

№ 99-10099/15.02.2021 г. претенцията си по реда на чл. 380 КЗ за обезщетяване на причинените й вреди, като същата била заведена при ответника като щета № 0411-880-0001-2020, по която до момента липсвало плащане. С искова молба, заведена в съда на 25.07.2023 г., по която било образувано гр.д. № 1324/2023 г. на БОС, ищцата предявила претенциите си по съдебен ред, но производството по същото било прекратено като преждевременно предявено, тъй като с исковата молба ищцата не представила доказателства за заявената през застрахователя претенция по реда на чл. 380 КЗ като основание за допустимостта на иска й. Ето защо, претендира се присъждане на сумите в настоящото производство, ведно със законната лихва от 15.02.2021 г. – датата на уведомяването на застрахователя, до окончателното им изплащане.

В съдебно заседание ищцата изпраща процесуален представител, който поддържа исковете, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответното дружество.

Правното основание на предявените искове е чл. 432, ал. 1 във вр. с чл.

429, ал. 1, т. 1-во и чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер. Оспорва се констативен протокол с пострадали лица, тъй като същият не се ползва според ответника с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото длъжностните лица, които са го съставили, не са възприели обстоятелствата непосредствено. Оспорва се виновността на водача Х. О., както и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се излага, че причината за същото е внезапно възникнала техническа неизправност на л.а. „БМВ”, модел „530 Д” с рег. № ***, която водачът не е могъл да знае, както и действията на ищцата, която е карала с превишена скорост и не е направила никакъв опит да спре. Поради това се излага, че пътният инцидент е настъпил по изключителна вина на ищцата, която освен това е шофирала без поставен предпазен колан, като по този начин значително сама е допринесла за настъпването на уврежданията й, поради което и при евентуалното уважаване на иска за неимуществени вреди се иска намаляване на обезщетението. Сочи се също, че вина за ПТП основно има водачът на трактор „Мицубиши“ с рама № ***, който е управлявал нерегистрирано МПС без нужната правоспособност, на нерегламентирано за това място, като именно този водач и управляваният от него трактор са били първопричината за маневрите на МПС „БМВ“ и ПТП не би настъпило, ако не са били налице действията на този водач. Оспорват се и всички твърдени вреди, причинната им връзка с ПТП и интензитета на сочените болки и страдания, като се излага, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и ПТП, че възстановителният период е бил доста по-кратък и не са налице продължителни страдания; оспорват се медицинските констатации на специалистите от болницата в Р Т., като се сочи, че няма данни болницата да е лицензирана и използваните в нея практики да отговарят на медицинските стандарти в ЕС. В този смисъл, направените 3 заключения от специалисти се оспорват като неверни и издадени от некомпетентни лица. Сочи се, че няма данни лечението на ищцата в чужбина да е било наложително, още повече че няма данни същата да е търсила лечение в Р Б. и такова да й е било отказано. Оспорва се твърдението за продължило главоболие поради това, че видно от епикризата й от „УМБАЛ Бургас“ АД, ищцата е била изписана без неврологична симптоматика. Твърди се, че възстановяването на ищцата е приключило, а в условията на евентуалност се заявява, че ако възстановителният период е над обичайния за подобен род травми, то това се дължи на поведението й, тъй като тя не се е съобразила с лекарските предписания и е провела неправилно лечение, рехабилитация, физиотерапия, както и поради наличие на предходни, несвързани с ПТП заболявания, които са усложнили и удължили възстановяването й. Сочи се, че няма данни ищцата да е посетила психиатър или психолог след ПТП, поради което и предвид липсата на данни за прием на медикаменти за справяне с евентуални проблеми от случилото се, се оспорват твърденията за негативно отражение на преживяното върху психоемоционалното й състояние. Относно направените разходи за лечение, се сочи, че същите не са били необходими, а луксозни такива, и че лечението на ищцата би било успешно и без тях. Изцяло се оспорва претенцията за заплащане на диоптрични очила за сумата от 262 лв., като се сочи, че няма данни такива да са били наложителни вследствие ПТП и че в резултат на същото ищцата е увредила зрението си. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди се сочи, че същото е прекомерно и не съответства на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и на социалноикономическите условия в страната, поради което предвид на това, както и с оглед съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, следва да бъде намалено. Оспорва се и претенцията за законна лихва, като се излага, че такава евентуално е дължима от датата на изтичането на крайния срок за произнасяне от страна на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ, а не от датата на уведомяването му. Сочи се, че ищцата не е сезирала застрахователя по реда на чл. 380 КЗ и не е посочила банкова сметка за заплащане на сумите, поради което и ответникът не е изпаднал в забава. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.

В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: