Определение № 12088 от 26.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12088 гр. С., 26.03.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, *** СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110163467 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК .

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответниците да представят нотариални актове за имотите, данъчни оценки и скици/схеми от АГКК. Съдът намира за допустимо и необходимо искането в първата част /досежно нотариалните актове/, доколкото останалите документи са представени по делото.

Искането на ответниците за извършване на служебна справка относно това дали ищецът е направил отказ от наследство, дали е подал молба и дали е изготвено съдебно удостоверение по подадената молба-заявление, следва да се остави без уважение, с оглед представеното от тяхна страна съдебно удостоверение за отказ от наследство /л. 61/.

По възражението на ответниците за недопустимост на производството:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Ж. Д. срещу В. А. Д. и А. Ж. Д., с която е предявен иск за делба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответниците са направили възражение за недопустимост на производството поради това, че ищецът се е отказал от наследството на своя наследодател Ж. Г. Д., починал на 24.10.2018 г.

Съдът намира възражението за недопустимост на предявения иск за делба за неоснователно, като аргументите за това са следните:

Съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Следователно въпросите съсобствени ли са имотите, предмет на дело за делба, между кои лица и каква е частта на всеки съсобственик, са такива по същество на спора, а не относно допустимостта на производството. Според практиката 1 на ВКС (напр. т. 3, буква „д“ от ППВС №7/73г., решение № 108 от 14.05.2016 г. на ВКС по гр. д. №5913/2015 г.), отказалият се от наследство, може да предяви иск за делба на наследство или друг иск за собственост, в който да упражни правата си като наследник. Следователно, искът е допустим.

По искането на ищеца за спиране на производството по делото:

Настоящият съдебен състав приема, че за да бъде спряно производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо при разглеждане на гражданското дело да се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор. Спирането на делото на това основание има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно същите факти, която да бъде съобразена по гражданския спор по реда на чл. 300 ГПК. Спирането е допустимо само ако фактът на престъплението не може да бъде установено по реда на гражданския процес, но спорното право е обусловено от тези факти. Гражданският съд може да спре производството при наличие на висящо наказателно производство в съдебна фаза, за да изчака влизане в сила на присъдата, както и ако при разглеждане на гражданското дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор.

Доколкото в случая липсват данни за разкрити в хода на делото престъпни обстоятелства, а са налице единствено неясни твърдения на ищеца за такива, то предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на исковото производство съдът приема, че не са налице. За да се приложи нормата на чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. В случая няма разкрити обстоятелства от гражданския съд, от които да може да се прецени, че има данни за извършено престъпление, нито данни за невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство.

С оглед гореизложените съображения съдът приема, че не са налице основания за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. от 13.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба с приложенията и препис от молба от 08.08.2024 г. с приложенията, а на ответниците да се изпратят преписи от уточняващи молби на ищеца с вх. № 236359/07.07.2025 г. и № 319615/01.10.2025 г.

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна (според броя им):

1/ да индивидуализира недвижим имот, посочен под номер 2 в исковата молба, находящ се в гр. С., ул. „О.“ № ***, ап. 5, заедно с гараж № 3 чрез актуалния им кадастрален и регулационен статут;

2/ да конкретизира изложените в молба с вх. № 236359/07.07.2025 г. фактическа твърдения относно отказа от наследство, както и да посочи изрично оспорва ли същият да е породил правни последици, респ. твърди ли да е налице порок, обуславящ недействителността му и какъв, като изложи съответни фактически твърдения.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответниците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представят по делото нотариални актове за процесните имоти (недвижим имот, находящ се на адрес гр. С., бул. „Е. и Х. Г.“ ***, ет. 7, ап. 24; недвижим имот, находящ се в гр. С., ***; недвижим имот, находящ се в гр. С., бул. „К. А. Д.“ 27, ет. 3, ап. 4; недвижим имот, триетажна къща, находяща се в гр. С., р-н „В.“, ул. „Г. Р.“ 8, с площ от 600 кв. м., както и земя с площ 800 кв. м.) , в случай че разполагат с такива, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част.

При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за извършване на служебна справка относно това дали ищецът е направил отказ от наследство, дали е подал молба и дали е изготвено съдебно удостоверение по подадената молба-заявление.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 51,13 евро, но не по-малко от 12,78 евро.

3

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по подадена от Г. Ж. Д. срещу В.

А. Д. и А. Ж. Д., искова молба и уточняващи такива с вх. № 236359/07.07.2025 г. и № 319615/01.10.2025 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следните недвижими имоти:

1/ недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ***-***, ет. 7, ап. 24, представляващ жилище апартамент на 3 нива, с площ от 238,9 кв.м., ведно с прилежащо мазе № 13 с площ от 5,58 кв.м. и 5,92 % от общите части на сградата и идеални части от земя с идентификатор № ***;

2/ недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „О.“ № ***, ап. 5 и гараж № 3;

3/ недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

С., бул. „К. А. Д.“ 27, ет. 3, ап. 4, представляващ жилище - апартамент с площ от 63,59 кв.м., заедно с таван 8,36 кв.м., изба 5,60 кв.м. и 7,60% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото;

4/ недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ къща на 2 етажа с площ от 154 кв.м. и недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ гараж с площ от 54 кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 813 кв.м., находящи се в гр. С., рн „В.“, ул. „Г. Р.“ 8.

Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на посочените погоре имоти, като сочи, че съсобствеността е възникнала на основание наследяване по закон на Ж. Г. Д., починал на 24.10.2018 г. Аргументира, че с ответниците не могат да постигнат доброволна делба, поради което моли съда да допусне и извърши съдебна такава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.

Ответниците оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърдят, че ищецът е направил отказ от наследство, вписан в специалната книга на С. районен съд. Молят съда да прекрати производството като недопустимо, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С уточняваща молба с вх. № 212966/17.06.2025 г. /л.72/ ищецът е заявил, че с получаването на разпореждане № 73380/08.05.2025 г., постановено по настоящото дело, на 13.06.2025 г. е узнал за декларирания отказ от наследство от негова страна пред СРС.

С уточняваща молба с вх. № 236359/07.07.2025 г. и в изпълнение указанията на съда ищецът е посочил, че съсобствеността между страните произтича от наследяване на Ж. Г. Д., починал на 24.10.2018 г. Посочил е че имотът с площ от 800 кв.м. е застроен с две сгради – жилищна сграда и гараж, както и че иска делба на двете сгради. По отношение на имот с идентификатор № *** е посочил, че иска делба заедно със съответните ид.ч. от 4 земята върху която е построена сградата. Заявява, че не е подписвал молба за отказ от наследство, заявява, че не е посещавал нотариус за заверяване на декларация за отказ от наследство. Твърди, че е станал жертва на престъпление. Сочи, че в деня на погребението на наследодателя на страните, ответниците му предоставили за подпис редица документи, свързани със смъртта на неговия баща, като не му дали да прочете съдържанието, твърдейки, че всичко е формалност относно погребението и стари задължения на покойния. Излага, че е търсил многократно ответниците за уреждане на отношенията помежду им, но те постоянно отклонявали поканите му за срещи.

С поредна уточняваща молба с вх. № 319615/01.10.2025 г. ищецът отново посочва, че съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване, като твърди, че процесните имоти са придобити от наследодателя им по време на брака му с ответницата В. Д.. Ищецът е индивидуализирал част от процесните имоти и е формулирал надлежен петитум. Посочено е, че един от имотите е придобит от ответницата В. Д. в качеството на ЕТ, но доколкото същата към онзи момент се намирала в брак с общия им наследодател, аргументира, че имотът е станал СИО.

По иска за делба в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имоти, които съставляват годен обект за съдебна делба, възникнала на твърдяното правно основание /наследяване по закон/ и в претендираните квоти.

В доказателствена тежест н а ответниците е докажат наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че ищецът е извършил отказ от наследството на общия на страните наследодател (и респ. не притежава собственически права върху процесните имоти).

При доказване на горното, ищецът следва да установи по делото, че отказът от наследство, който е извършил, е опорочен, в случай че твърди това.