Определение № 260048 от 21.09.2020, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ /21.09.2020 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.09.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 173/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №

2138/19.05.2020 г. и молба вх. № 2138/19.05.2020 г., подадена от Х.Д.Х., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д., против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер от 1266.55 лева, за потребена ел. енергия за имот, находящ се в с. Езерово, общ. Белослав, ул. „В. Левски” № 15 с абонатен № ********** и клиентски № **********, с титуляр на партидата Х.Д.Х., за която е издадена фактура № **********/03.07.2014 г. със срок за плащане 28.07.2014 г.; сумата в размер на 723.04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 29.07.2014 г. до 07.04.2020 г. и сумата в размер на 19.00 лева, представляваща такса за прекъсване на електрозахранването, начислена по фактура № **********/18.08.2014 г.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Езерово, община Белослав, ул.” Васил Левски” № 15, с абонатен № ********** и клиентски № **********. Имотът се ползвал епизодично и при едно от посещенията си ищецът установил, че електрозахраването в имота е прекъснато.

Веднага след установяване на прекъснатото електрозахранване подал жалба с вх. № 5204095/30.08.2019 г. в Центъра за обслужване на клиенти на ответника с молба за възстановяване на електрозахранването.

В отговор получил становище от „Електроразпределение Север“ АД с изх. № 5204095/26.09.2019 г., с което го уведомили, че след извършена проверка по случая са установили, че на 18.08.2014 г. при тях е постъпило искане на краен снабдител (а именно „Енерго-Про Продажби“ АД) за преустановяване на електрозахранването, поради неплатено в срок задължение, като допълнително го уведомили, че след извършването на допълнителна проверка било установено, че обектът е посещаван ежемесечно за отчитане, но до СТИ не бил осигуряван достъп за извършване на регулярен месечен отчет. Уведомили го също, че след отстраняване на причината за прекъсването, електрозахранването на обекта ще бъде възстановено.

След получаване на горецитираното писмо, ищецът депозирал повторна жалба с вх.№ 5239668/16.10.2019 г., в която изрично посочил, че не отговарят на истината изложените в писмото твърдения, на първо място, защото електрозахранването не е било прекъснато през 2014 г. и на второ място, защото електромерът се намирал на общодостъпно място - на ул. „Васил Левски”, като за извършване на отчитане на потребената електроенергия не е необходимо осигуряване на допълнителен достъп от негова страна.

Посочил е и че визираните неизплатени задължения са погасени по давност, поради което и липсват изискуеми незаплатени задължения към настоящия момент, които да са основание за прекъсване на електрозахранването. По тази причина е поискал отписване на задълженията. В отговор получил писмо с изх. № 5239668/07.11.2019 г., с което било потвърдено първоначалното становище, че преустановяването на захранването е извършено, поради неплатено в срок задължение.

Излага, че от протокол № М1001931 за монтаж/демонтаж на електромер, било видно, че на 31.07.2015 г. е извършен демонтаж на стар електромер и монтаж на нов електромер, отчитащ потребената в обекта ел.енергия, който бил монтиран на ел. стълб на ул. „Васил Левски”, а не вътре в обекта или в имота. Към този момент електрозахранването не е било прекъснато. Твърди, че периодично е заплащал текущи задължения към „Енерго-Про Продажби“ АД и не е бил уведомяван за наличието на неизпълнено задължение.

След справка установил, че от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД били издадени две фактури: от дата 03.07.2014 г. на стойност 1 266,55 лева със срок за плащане - 28.07.2014 г. и от дата 18.08.2014 г. на стойност 19 лева (последната - за прекъсване на електрозахранването). От разменената кореспонденция било видно, че наличието на задълженията по процесиите фактури е станало основание за прекъсване на електрозахранването на обекта, което не било възстановено и до настоящия момент и което щяло да бъде възстановено след отпадане на причината - а именно погасяване на задълженията. Това пораждало у ищеца правен интерес от предявяване на исковете срещу ответното дружество за приемане за установено, че задълженията по посочените фактури не съществуват.

Оспорва наличието на изискуеми задължения по фактури от 03.07.2014 г. и от 18.08.2014 г., тъй като същите са погасени по давност, която е тригодишна съобразно чл. 111, б.в от ЗЗД и Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер и съгласно което заплащането на стойността на доставената на абоната ел. енергия съставлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б.

"в" от ЗЗД.

По изложените съображения моли съда да приеме за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на задължения за потребена ел. енергия за абонатен № ********** и клиентски № ********** за обект на потребление: с. Езерово, ул. „Васил Левски” № 15 в размери, както следва: 1 266.55 лева по фактура от 03.07.2014 г. и 19 лева по фактура от 18.08.2014 г., както и лихва за забава върху главницата от 1 266.55 лева за периода от

29.07.2014 г. до 07.04.2020 г., поради изтекла погасителна давност за събиране на вземането.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока, по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се изразява следното:

1.Становище по редовността на исковата молба:

Счита, че исковата молба, уточнена с молба вх. № 2138/19.05.2020 г., е нередовна, доколкото е налице съществено противоречие в заявените петитуми, както и при предявяването на претенциите, а именно:

На първо място, в исковата молба ищецът е посочил цената на иска си в общ размер на 1 981.55 лева, представляващи сбор от следните суми; 1266,55 лева - главница, 19.00 лева - такса за прекъсване на електрозахранването, 718,78 лева - лихви. От приложените към исковата молба разпечатки от „calculator.bg” било видно, че сумата в размер на 713.78 лева представлявала сбор от следните такива: 703.34 лева - лихва върху главница в размер на 1 266.55 лева за периода 29.07.2014 г. - 16.01.2020 г. и 10,44 лева - лихва върху главница в размер на 19.00 лева за периода 19.08.2014 г. – 16.01.2020 г.

От друга страна, в уточняващата молба формулиран петитум за установяване, че ищецът Х.Х. не дължи на „Енерго - Про Продажби” АД изпълнение на следните задължения: 1 266.55 лева - по фактура от 03.07.2014 г. за потребена ел. енергия, 723.04 лева – законна лихва върху посочената главница за периода 29.07.2014 г. - 07.04.2020 г., 19.00 лева - такса за прекъсване на електрозахранването. След сборуване на трите посочени суми се установявало, че общата цена на иска съгласно уточняващата молба е в размер на 2 008,59 лева. Твърди, че е налице противоречие, съответно - неяснота и нередовност в петитума на предявения иск, както по отношение на размера, така и по отношение на периода. В тази връзка и доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество следва да вземе становище по повод параметрите на делото, заявени от ищеца с исковата молба, то обективно била налице трудност да се вземе становище по неясен и противоречив петитум. Ето защо, ответното дружество счита предявената искова молба за нередовна, въпреки депозираната уточняваща молба.

Във връзка с горното и доколкото вече веднъж са давани указания на ищеца за отстраняване на нередовности и му е указана възможността съответното процесуално действие да се счита за неизвършено, то считам, че са налице предпоставките на чл. 101, ал, 3 от ГПК. Съответно - че настоящото производство е учредено по непоправена в срок искова молба и като такова подлежащо на прекратяване. Ето защо, моли съда след запознаване и анализиране с наведените доводи, да прекрати производството по делото.

2. Становище по допустимостта на иска:

Счита, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради което и производството по делото следвало да бъде служебно прекратено, поради следните съображения:

Ответникът счита, че за ищеца не е налице правен интерес за предявяване на процесния отрицателен установителен иск, доколкото съгласно съдебната практика позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника и то се заявява единствено като възражение по предявен от кредитора иск за вземането или при образувано от същия изпълнително дело. Доколкото настоящото дело не покрива, нито една от посочените хипотези, то не е налице какъвто и да било правен интерес у ищеца за образуване и водене на настоящото дело, съответно - и активна процесуална легитимация.

Навежда, че давността не погасява задължението, то остава да съществува в правния мир. Погасява се правото на съдебна защита. Съдът ще откаже да защити кредитора, като по този начин последният ще претърпи неблагоприятни правни последици заради бездействието му през давностния срок. Ето защо, в конкретния случай не била налице нужда за ищеца да се брани, тъй като срещу него нито е предявен иск, нито е образувано изпълнително дело.

Предвид горното, ищецът в настоящия случай нямал правен интерес да установява давност, защото кредиторът не търсел съдебна защита, а именно съдебната защита е тази, която давността погасява. При така изложеното се стигало до категоричния и еднопосочен извод за наличие на абсолютна процесуална пречка (липса на абсолютна процесуална предпоставка) за предявяване на настоящия иск и за получаване на исканата съдебна защита.

В тази връзка посочва, че съгласно правната доктрина и съдебната практика материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, поради което съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като последният продължава да дължи и единственото му средство за защита е след отправено искане от страна на кредитора.

На следващо място, счита, че погасителната давност е материалноправен институт, като изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде изпълнено принудително.

Отделно от горното, уточнява, че ищецът иска съдът да уважи претенцията му с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр, с чл. 111 от ЗЗД, като признае със силата на пресъдено нещо, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД съответна сума, поради факта, че тази сума е погасена по давност, т.е., че правото на иск на дружеството е погасено, тъй като същото не може да реализира принудителното му изпълнение. Последното фактически представлявало установителен иск за факт - фактът, че принудително изпълнение не може да бъде предприето по отношение на едно или повече вземания.

Такъв иск за факт не бил изрично предвиден от закона, поради което е недопустим, доколкото установителните искове са допустими единствено в предвидените от закона случаи.

Установителен иск за това, че вземане не съществува, тъй като е погасено по давност, по характера си представлявал иск да се приеме за установено, че правото на иск на ответника (кредитор) е погасено, тъй като същият не може да реализира принудителното му изпълнение. Такъв иск бил недопустим, тъй като дългът продължава да съществува под формата на естествено право на кредитора. С изтичането на давността не се погасявало вземането, а само възможността за правна защита посредством принудителното изпълнение на вземането. Задължението оставало и било необходимо съдът да установи, че сумите се дължат с оглед, изложените по-горе постановки на доктрината и на съдебната практика. Излага още, че погасителната давност можело да се упражнява само като защита срещу предявен иск. Същата била юридически факт с правно значение, период от време, като представлявала материалноправен институт. Погасителната давност се отразявала върху правото на иск, а не върху материалното право. По давност се погасявало, не субективното материално право, а се погасява правото на иск т.е, погасявало се правото на определено лице като титуляр на определено вземане (т.е. материално право да предяви иск и да образува производство за разрешаването на конкретен граждански спор със сила на присъдено нещо). Погасявало се правото на правораздаване по конкретно гражданско дело, което право на правораздаване принадлежало на кредитора, а упражняването му зависело единствено и само от неговата воля. За длъжника възниквало субективното материално право да откаже изпълнение, като се брани посредством заявяване на възражение за изтекла погасителна давност. При доброволно изпълнение на вземане от страна на длъжника, което е погасено по давност, даденото не подлежало на връщане обратно. Това било така, защото плащането имало своето правно основание, т. е. материалното право на вземането не било погасено.