Решение № 320 от 06.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. София, 06.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110170500 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Л. И. А. срещу „Пърсънъл Файнанс България“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за паричен заем с номер 8737/22075 от 28.05.2018г. е нищожен поради противоречие със закона, евентуално за прогласяване за нищожни на клаузите на чл. 2, ал. 1, буква „з“ и „й“ и чл. 6 от договора, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 1120 лева, представляваща платена сума по нищожен договор за кредит от 28.05.2018г. за възнаградителна лихва и неустойка.

Ищецът Л. И. А. твърди, че на 28.05.2018г. между нея и ответника бил сключен договор за паричен заем с номер 8737/22075 от 28.05.2018г. за сума в размер на 1200 лева със срок на кредита 40 седмици, общ размер на месечна вноска 116 лева и размер на общо задължение 2320 лева. Твърди, че сумата била платена на ответника и претендирала връщането й. Сочи, че договорът за заем от 28.05.2018г. попадал под уредбата на ЗПК, като сумата за неустойка по чл. 6, ал. 4 не била включена в ГПР, като ако е била включена, то посоченият в договора ГПР не би бил 47,04 %, а по-висок. Поддържа, че договорът за заем е нищожен и не дължи договорените лихви и неустойка. Намира, че договорената в чл. 6 неустойка представлява скрита лихва, която не била включена в годишния процент на разходите и не била надлежно посочена в договора като лихва. Счита, че по този начин се нарушавали добрите нрави.

Поради невключване на неустойката в ГПР бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 1

ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК договорът за заем бил недействителен и не пораждал права и задължения за страните по кредитното правоотношение. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК се дължало само връщане на реално получената сума, но не и лихва и други разходи по кредита. Поддържа, че договорената неустойка представлява възнаграждение, дължимо под условие /ако не се предостави обезпечение/ и затова размерът й следва да бъде включен в годишния процент на разходите.

Сочи, че извън предоставения заем в размер на 1200 лева не била получила друга услуга, а в сключения договор били включени клаузи за заплащане на значително по[1]голямо от обичайното възнаграждение, с което пък била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че договорът за кредит не бил индивидуално договорен, индиция за което била липсата на еквивалентност на престациите, а от постановените по идентични случаи съдебни решения било видно съвпадение на уж индивидуално „уговорени“ клаузи и номера на членове в процесните договори, в които били „уговорените“ клаузи и номера на членовете в процесните договори, в които били „уговорените“ спорни клаузи. Поддържа, че самият договор бил бланков и не бил предмет на предварително договаряне между нея и ответното дружество. Счита, че липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за паричен заем, както и неконкретизирано формиран ГПР, съответно уговорен ГЛП, правели договорните клаузи неравноправни и на основание чл. 146 ЗЗП нищожни.

Посоченият в договора ГПР от 47,04 % не отговарял на реалния размер на ГПР по договора, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а това правило целият договор за кредит недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Поради което счита, че дължи само връщане на реално получената сума, но не и на лихва и други разходи по кредита. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че на 28.05.2018г. по искане на Л. А. й бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, след което на база представената информация ищцата била взела решение да кандидатства за заем. Твърди, че 20 дни по-рано е кандидатствала за кредит, била е одобрена и била усвоила сума от 1000 лева по заем с № 8696/22039 от 04.05.2018г., който е погасила предсрочно със заявление за предсрочно погасяване от 25.05.2018г. Три дни по-късно е подала искане за сключване на индивидуален договор за паричен заем № 8737 от 28.05.2018г., от което било видно, че това е поредно кандидатстване, има юридическо образование и работи като юрисконсулт с двегодишен стаж. След извършена проверка във вътрешни и външни бази данни се установило, че ищцата има към момента на кандидатстване 3 активни банкови кредита, които били в просрочие. Проверка в НАП показала, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.

Твърди, че постигнали съгласие за подписване на договора за заем от 28.05.2018г., съответстващ на кредитното й досие и оценката на отдел „Риск“, определящ Л. А. като високо рисков клиент. Сочи, че по кредита са изплатени редовно само 3 от 20 двуседмични погасителни вноски по погасителния план. Общо дължимата сума по кредита била 2320 лева, от която 1200 лева, главница, възнаградителна лихва в размер на 195,20 лева и 2 неустойка в размер на 924,80 лева. По кредита били натрупани общо 947 дни забава. Твърди, че по казуса на ищцата работели общо 6-ма служители, които предприемали множество разходоемки действия за събиране на дълга, включително но и не само изпращане на СМСи, телефонни разговори, издирване по местоживеене и месторабота. Сочи, че били заведени две други дела по заеми към дружеството. Твърди, че в чл. 2, т. 1, б. Ж от договора бил посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 38,49 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора и не било необходимо да се посочват условията за прилагането му. Поддържа, че от договора ставало ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 195,20 лева, който размер бил фиксиран за целия период на договора. В чл. 2, т. 1, б.

З бил посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 1395,20 лева, а в буква И и годишният процент на разходите на заема 47,04 %- реквизити по чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Поддържа, че тъй като договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК не било приложимо. Твърди, че съгласно самата разпоредба тази информация се съдържала в погасителния план единствено при наличие на различни лихвени проценти. Поради което твърди, че не били налице сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем и същият бил валидно сключен. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, размерът й бил съобразен с размера на кредита, че е отпуснат за срок от 40 седмици, не бил обезпечен адекватно и същият бил съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който се поемал като небанкова институция, която се самоиздържала от собствената си печалба, която не противоречала на принципа за справедливост и добросъвестност. Твърди, че клаузата за неустойка в чл. 6 била уговорена с ищеца в индивидуални преговори преди подписването на договора за паричен заем.

Поддържа, че същата не цели заобикаляне на закона, а е пряко договорена с ищеца и релевантна на степента на риск и представлява договорно задължение за представяне на обезпечение при отпускане на високо рисков кредит на клиент с лоша кредитна история.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. В хипотезата на предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въпросът за валидността на правоотношението, по което е извършено плащането, е преюдициален по отношение на основанието за имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният установителен иск за нищожност на това правоотношение има характера на инцидентен установителен иск, с който се иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния иск въпрос. Подобно съединяване е допустимо, както когато е извършено с исковата молба, така и когато е извършено по реда на последващото обективно съединяване на искове 3 съгласно чл. 212 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже сключването на договор за заем, както и че клаузи от него противоречат на закона. В доказателсвена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са индивидуално уговорени.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника сумата от 1120 лева, с която е погасила по договора за заем задължения за възнаградителна лихва и неустойка. В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, т.е. че е налице основание за получаването на сумата.

Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 3 ГПК обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за паричен заем № 8737/22075 от 28.05.2018г., както и че Л.

А. е извършила плащания по заема в общ размер от 2320 лева. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетия договор за паричен заем, както и от представените от ответника извлечения от счетоводните му книги относно кумулираната забава и датите на плащане на всяка отделна вноска по погасителния план.

От приетия Договор за паричен заем № 8737/22075 от 28.05.2018г. се установява, че заемът е отпуснат в размер на 1200 лева – главница, с фиксиран лихвен процент на възнаградителната лихва в размер на 38,49 %, годишен процент на разходите от 47,04%, общ размер на плащанията 1395,20 лева, при срок на договора от 40 седмици с краен срок на погасяване 04.03.2019г.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита 4 за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.