Определение № 381 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Радослава Н. Маждракова като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600398 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на И. И. П. чрез процесуалния си представител адв. К., против определение 40 от 06.03.2024 год. по НЧД 77/2024 год. по описа на Районен съд Царево. Приключило е разследване по досъдебно производство за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК за изясняване на причините за настъпило на 26 юли 2021 година ПТП на второкласен път II-99 в близост до гр. Приморско, област Бургас.

Произшествието е резултат от поведението на двама водачи на различни МПС, които при независимо съпричиняване, са причинили средна телесна повреда на Н. М.Ч., както и материални вреди на участващите МПС. В разследването са били повдигнати обвинения против жалбоподателя И. П. и водача на другия автомобил Д.П.. След изявление на пострадалата, че не желае производството да продължи против обвиняемия Д. П., управлявал автомобил, в който пострадалата била пътник и последващо изявление на обвиняемия, прокурорът се произнесъл с постановление и прекратил частично производството против това лице.

Постановлението на прокурора от 02.02.2024 год. е атакувано от И. П. пред съда. Чрез жалбата се оспорва цялостното прекратяване на производството против това лице. Редом с телесната повреда, Д. П. е причинил имуществени вреди на автомобила на И. П. от 14 000 лева. Съдът 1 приел жалбата за процесуално недопустима – обвиняем не може да бъде пострадал в едно производство, предмет на разследването по което е негово виновно поведение, и я оставил без разглеждане.

Чрез жалбата пред надзорната инстанция се оспорват приетите от първостепения съд основания. Твърди, че И. П. е пострадал от разследваното ПТП и причинени на автомобила му съставомерни вреди.

Прокурорът уведомен за жалбата, не е представил становище.

Д. П. е бил уведомен за постановлението на прокурора, но не е бил уведомен за жалбата на И. П. против него.

Страните в процеса не спорят за установените по делото фактически обстоятелства на настъпилото ПТП, поведението на водачите на двете МПС, настъпилите вредоносни последици от него – причинена средна телесна повреда на Н. Ч.. Успоредно с него са причинени и увреждания на автомобили, които с оглед на техния паричен размер, са съставомерни като деяние по чл. 343 ал.1 б.“а“ НК. Този съставомерен резултат е причинен от двамата водачи на МПС като резултат от тяхното индивидуално поведение като водачи на МПС. На ДП им е повдигнато обвинение за причиняване на средната телесна повреда на Чавдарова.

Прокурорът в постановлението си, като е описал фактическите обстоятелства на настъпилото ПТП и с оглед направеното от пострадалата изявление н полза на Д. П., прекратил частично наказателното производство.

Съдът оставил жалбата на И. П. като процесуално недопустима.

Напълно вярно е съждението, което почива на закона – чл. 74 ал.3 НПК, че обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Но в това производство е налице усложненост от фактическа и правна страна – съставомерните последици са причинени от независимото един от друг поведение на двама водачи на МПС. Никой от тях не може да противопостави на другия, че е претърпял вреди на управляваното от него МПС. Но това не изключва другата хипотеза – единия водач да е причинил съставомерни вреди на другото участващо в ПТП превозно средство. При това е правно допустимо единия или двамата участници в разследваното престъпление, едновременно да са причинили телесно увреждане и значителни имуществени вреди.

2

След като се произнесъл по изразеното в разследването искане на пострадалата и изявлението на обвиняемия Д. П., прокурорът неправилно е приложил закона. Деянието по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК поглъща престъпно поведение по чл. 343 ал.1 б.“а“ НК. Нашия закон е извел като приоритет живота и здравето на хората. Но след като прекратил обвинението против Д.

П. по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК, актуално остава задължението му за произнасяне по цялостното поведение на Д. П. и каква е вината, съответно приноса в причиняване на съставомерните престъпни последици, налице по това дело.

Макар и неясно изписана жалбите против постановлението и определението на съда, това е искането на другия обвиняем И. П.. Той е претърпял материални вреди на управляваното МПС, явно причинени от Д. П. като водач на МПС, и иска произнасяне на това основание. Отпадане отговорността за наказателно преследване по чл. 343 ал.1 б“б“ НК не означава отпадане отговорност въобще за ПТП като цяло и обективно съпричинения резултат – значителни имуществени вреди. В този случай законът допуска Д. П. да носи отговорност на това основание, ако от обективна страна са налице признаците на деянието.

Настоящата инстанция ще отбележи само, че разследването се води няколко години и независимо от това не е проведено обективно, всестранно и пълно – чл. 13 НПК. Досега не са били обект на установяване и изследване причинените на МПС материални вреди. Последните са въздигнати от закона като самостоятелно основание за носене на наказателна отговорност. Това е правното и фактическо основание в искането на жалбоподателя.

При това постановлението на прокурора, пренесено и в акта на пъвростепения съд, страдат от непреодолим правен и фактически недостатък, който не може да бъде запълнен от надзорната и контролна дейност на настоящата инстанция.

И. П. може да обжалва постановление на прокурор и на лично основание. Когато се прекратява обвинение против негов съучастник или в условията на независимо съпричиняване, това съществено накърнява правните му интереси и възможности в процеса.

С оглед на изложеното, жалбата е основателна и подадена от лице, което има право на това. В чл. 243 ал.4 НПК са посочени лицата, които имат тази правна възможност и И. П. като обвиняем е между тях.

3

С оглед изложеното, постановлението на прокурор от 02.02.2024 год. и определение 40 от 06.03.2024 год. на първостепенния съд, следва да се отменят. Прокурорът е задължен да се произнесе по цялостното поведение на Д. П. и след като го е прекратил като такова по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК, е длъжен да се произнесе и по погълнатото обективно поведение по чл. 343 ал.1 б.“а“ НК. Но първоначалната му преценка следва да е пълнота и всестранност на разследването според изискванията на материалния закон.

Надзорната инстанция установи и пропуск в работата на РС Царево.

След постановяване на определението задължително е следвало да бъде уведомен И. П. и му се даде възможност да изложи своята позиция, ако има желание за това. По процесуални възможности двамата обвиняеми са равнопоставени и следва да бъдат уведомявани за всички актове на решаващите органи и възможността им да ги обжалват. Доколкото в настоящия случай тези права не са праклузирани, съдът не счита делото да се прекратява и върнато на РС Царево за неговото допълнително администриране.

Воден от горното и на основание чл. 243 ал.8 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 02.02.2024 год. на прокурор от Районна прокуратура Бургас по ДП 134/2021 год. по описа на РУ Приморско и определение 40 от 06.03.2024 год. по ЧНД 77/2024 год. по описа на Районен съд Царево и ВРЪЩА делото на Районен прокурор Бургас по компетентност, за продължаване на процесуалните му действия.

Определението е окончателно.

Да се уведомят страните за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4