Определение № 2190 от 28.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2190 гр. София, 28.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20268002100559 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Л. С. Я. чрез адвокат И. Д. срещу решение №1321 от 14.11.2025г по в.гр.дело № 2733/2025г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 14.03.2023гпо гр.д №1600/2020г на Софийски градски съд . По същество е отхвърлен иска на А. Г. П. по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , сключен на 15.05.2017г с А. И. Т., като след проведеното пред първоинстанционния СГС последно съдебно заседание ищецът е починал. Като приемник в процеса въз основа на обявено универсално завещание е конституирана настоящата жалбоподателка Л. С. Я., чиято жалба срещу първоинстанционното решение въззивният съд е приел за неоснователна. Искът , предявен на 06.02.2020г е основан на отрицателното твърдение ,че от сключването на договора на 15.05.2017г , повече от две години ответницата трайно не полага каквито и да било грижи за прехвърлителя и не покрива ежедневните и режийни разходи.

В оспорване на тези твърдения ответницата, която от дълги години живеела в къща срещу тази ,в която живеел ищеца в кв. Д., е изтъкнала грижите си за него ,помагала му е, пазарувала е за него ,редовно му е носила храна и продукти и винаги е била насреща в случай на нужда,като ищецът ,който живеел сам и нямал близки родственици, приемал тези грижи с удовлетвореност до м.януари на 2020г, по- точно до 06 януари същата година ,когато отказал да ги получава, забранил й да идва повече в дома му и отказва по-нататъшни контакти,като я избягва. Според отговора на исковата молба, поводът за влошаване на отношенията бил свързан с изявленията на ангажиран от А. П. адвокат за защита по дело, заведено срещу двамата от трето лице, претендиращо собствеността върху двата прехвърлени с алеаторния договор незастроени имота в кв.Д..

1

Ищецът е репликирал в писмено становище ,че посоченото висящо дело , заведено срещу двамата не е причината за разваляне на отношенията им през м. януари на 2020г,а разочарованието му от ответницата,липсата на грижи от нейна страна и отказът му не е неоснователен, затова е поискал разваляне на договора, като опитите ответницата да се постави в изправност при условия на „трансформация”, и да праща с пощенски запис пари, съдът да не взема предвид.

За периода от 01.02.2020г насетне/до м.02.2022г/ 23 броя парични преводи с пощенски запис за сумата 200 лева с получател А. П.,са върнати като непотърсени от него ,както е установено от справка. Направено е искане от ответницата първоинстанционният съд да определи паричен еквивалент за задължението,което искане не е разгледано, но така или иначе, ищецът се е противопоставил.За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е взел предвид показанията на доведените от ответницата свидетели Б. и И. като съседи с преки впечатления ,че до момента , в който ищецът е престанал да допуска до дома си А. Т., тя е обгрижвала ищеца,посещавала го е често и му е носела храна ,която готви за нейното домакинство , докато по отношение на показанията на свидетелите К. и Я., доведени от ищеца , е посочил ,че наблюденията им са с времетраене, което изключва наблюдение на ежедневието на А..

Последният е плащал сам консумативните си разноски за дома си и за комунални услуги,но не е изразявал несъгласие с това. Разпитаната като свидетел в първа инстанция Л. Я.

/понастоящем жалбоподателка/е посочила, че през м. декември 2019г А. П. бил приет по спешност в болница „Св. Е.”, помолил нея да му занесе някои неща,защото А. не можела да дойде , от болницата се прибрал сам, на контролни прегледи през м. януари 2020г бил придружаван от Я. ,тя отишла да му купи и лекарствата,защото,по негови думи, някакъв отказ получил от А.. Първоинстанционният съд е посочил ,че поднесеното не може да отрече поддържаното поведение на приобретателя явяващо се изпълнение на договора.

Въззивният съд, предвид представената с въззивната жалба като ново доказателство епикриза на УМБАЛ”Св.Е. за хоспитализиране на А. П. за времето от 06.12.2019г до 10.12.2019г и оплакванията на конституираната като страна / въз основа на обявено саморъчно завещание по чл.16, ал.1 ЗН Л. Я./,е дал указание за доказателствената тежест,с възможност за доказателства по въпроса за полаганите грижи към датата на хоспитализиране на А. П., допуснал е на страните гласни доказателства и е приел писмени, които не са им били известни до смъртта на прехвърлителя.

Въззивният съд е обсъдил показанията на всички изслушани свидетели ,като показанията на св.С. са снети за обстоятелства, при които след смъртта на А. П. в дома му са били открити негови писмени декларации,че към 27.11. 2017г и 16.08.2019г /без достоверна дата на частните документи/ е получил от А. Т. дължимата издръжка и гледане,като първата декларация съдържа и изявление ,че А. П. е уведомен за предстояща продажба на прехвърлените имоти и няма претенции.Не е спорно,че приобретателката е сключила предварителни договори да прехвърляне на двата имота. Оспорена е автентичността на декларациите ,поради което са назначени и приети графологически експертизи – основна, тройна и повторна тройна СГЕ. Според първото експертно заключение , подписите не са 2 положени от А. П., въпреки че според вещото лице в двете декларации подписите нямат типичните признаци за имитация, т.е. тъпи начала, тъпи краища, а са изпълнени с бърз темп .

Първата тройна СГЕ дава обратно заключение - подписите и почеркът са автентични,което заключение е категорично ,тъй като според вещите лица в количествено и в качествено отношение предоставените сравнителни образци са достатъчни за решаване на поставените идентификационни задачи. Признаците на имитация не са установени. Повторната тройна СГЕ дава заключение, че подписите са автентични, но при особено мнение на едно от вещите лица. Въззивният съд е възприел и отразил като свой мотив обосновката ,с която преобладаващия брой експерти са били категорични за автентичността при изписването на името и положените подписи и в двете декларации , преценил е съотношението - 5 към 2 и е приел,че оспорваните декларации могат да бъдат кредитирани като извънсъдебно признание на неизгоден факт, а именно – че до 16.08.2019г. /когато е съставена втората по време декларация/е налице надлежно изпълнение на задължението за полагане на грижи и предоставяне на издръжка. Извод за надлежно изпълнение на задълженията съдът е формирал и по възприетите свидетелските показания .Въз основа на събраните гласни доказателствени е приел за доказано пълно и главно,че страните по договора се познават от години, като ответницата е общувала с ищеца още от дете, понеже са живеели къща срещу къща в кв.Д. , като дете ответницата често е пребивавала в неговия дом, тъй като по сведение на св.И. ,сестрата и майката на прехвърлителя са я отгледали заедно, полагайки грижи за нея. На тези показания въззивният съд на свой ред е придал най-голяма тежест.Направен е извод за създала се емоционална близост,аналогична на родствени отношения, намерила отражение в уговорката именно А. да се грижи за А. П. като му осигури нужното, за да води спокоен живот до края на дните си.

Въззивният съд водещо е изхождал от положението, че при така сключения договор, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.В случая страните по договора са живеели в две съседни къщи като взаимно са полагали грижи един за друг много години преди сключването на процесния договор,не се е налагало живеене в едно общо домакинство- прехвърлителят се е намирал в добро здравословно състояние, като сам е бил напълно подвижен, за да излиза и да пазарува,както и да се среща на кафе с когото пожелае и необходимите грижа и издръжка са били предоставяни в необходимия обем. А. П. е нямал собствено семейство и деца, не е получавал грижи и издръжка от трети лица и е прието за доказано, че е получавал надлежно изпълнение по договора за времето от неговото сключване. За спорната ситуация през м.декември на 2019г,когато П., тогава на 81 години ,се е почувствал зле и се е налагало да бъде приет за изследвания в болница,въззивният съд е посочил, че не могат да бъдат кредитирани показанията на Л.

Я.,конкретно за обстоятелствата защо е била потърсена именно тя , а не А. и дали последната е била уведомена от А. П. и отказала съдействие,което въззивният съд не е приел за доказано. Въззивният съд е посочил ,че след смъртта на ищеца,именно Я. е конституирана на негово място по реда на чл.227 ГПК като ползваща се от завещание, съставено от ищеца в нейна полза и в този смисъл нейните показания се явяват обяснения на страна по 3 делото,които не могат да бъдат кредитирани от съда като свидетелски такива,още повече е налице конфликт на интереси - тя е „страна и заинтересована от изхода”. Същевременно и доколкото е било установено ,че се е наложила медицинска помощ при която прехвърлителят е бил придружен, респ. обгрижен от Я., а не от А. Т., фактът е преценен по критерия дали обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени може да са усложнили състоянието на кредитора,т.е дали неизпълнението е незначително предвид специфичния за този вид договори интерес на кредитора. По този критерии въззивният съд на свой ред е приел,че не може да се направи извод за съществено неизпълнение на задълженията до момента ,в който на 06.01.2020г отношенията са се влошили по причини, които също не са установени. При отказ да приема грижи както до тогава и липса на съдействие на кредитора за изпълнение след тази дата, след като не е установено предхождащо неизпълнение на длъжника,то ответницата е изправна, след като веднага е започнала да изпраща 200лв месечно с пощенски записи, тъй като задължението за издръжка може да се трансформира в паричен еквивалент, за разлика от полагането на грижи,което без съдействие на кредитора не може да се осъществи.За да претендира разваляне на договора, кредиторът трябва да е изправен.

Касационната жалба съдържа оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК.В приложеното към жалбата изложение се поддържа основанието по чл. 280, ал.2 ,предл трето от ГПК като защитата счита за очевидно неправилно показанията на Я. като свидетел да се приемат за обяснения на страна,тя да се означава като „ищца”,при положение че ищец е А. П.,както и поради сочени като погрешни доказателствени изводи на съда . Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : (1) Когато едно лице е разпитано като свидетел в процеса и впоследствие ,поради настъпило правоприемство ,бъде конституирано като страна на мястото на починала страна ,следва ли показанията на това лица да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по процесуалноправния въпрос: (2) Следва ли съдът при наличие на противоречиви заключения на съдебно графологически експертизи да изложи подробни мотиви защо възприема едни от тях ,а други не възприема .Сочи се противоречие с реш№57/2016г по гр.д №5932/2015г на 2-ро г.о и реш. №58/2012г по гр.д №408/2015г, 1-во г.о на ВКС .

Същото основание се изтъква по материалноправни въпроси поставени в следващия раздел на изложението : (1) Когато се установи,че известен период от време приобретателят не е изпълнявал задълженията си за гледане и издръжка ,подлежи ли на разваляне този договор поради неизпълнение;(2) Кога неизпълнението е незначително по чл.84, ал.4 ЗЗД Неполагането на грижи към момент на влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя и негово хоспитализиране незначително изпълнение ли е . Противоречието е с реш. №60284/2021г по гр.д №491/2021г 3-то г.о на ВКС и трайно установена по-стара практика на ВКС/реш. по гр.д №5326/2007г,пето г.о, реш. по гр.д 944/2001г на 2-ро г.о и др./

Ответницата по касационната жалба А. И. Т. поддържа в отговор чрез пълномощниците си адв. П. С. и Ал. В., че не е налице основание за допускане на 4 касационно обжалване. Не става дума за „изключване” на свидетелски показания. На жалбоподателката по нейно искане е допуснат нов свидетел за установяване на тези факти и обстоятелства , за които страната ,придобила това качество /ищец/ е била разпитана като свидетел в първа инстанция. Подробно са анализирани приетите експертизи, а поставените материалноправни въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително изтъкваната в изложението.