Решение № 51 от 23.07.2018, Районен съд - Ардино

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Ардино, 23.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ардинският районен съд в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета одина в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.

ОСМАН, при участието на секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 53/ 2018г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за трансформация на лично имущество с правно основание чл.59 от ЗДД вр.чл.33 ал.2 от СК вр.чл.23 ал.2 вр.чл.21 ал.4 от СК.

В своята искова молба ищецът Н.К.М. ***, посочва, че с ответницата Г.Ф.М. *** са бивши съпрузи и че са заживели на съпружески начала през 2001г. в гр.Ардино, и на 18.01.2005г. са сключили граждански брак в с. Ябълковец, общ. Ардино, за което е бил съставен Акт за граждански брак № 0001/18.01.2005г. на км. с.Ябълковец, общ. Ардино. От брака си имали родени две деца. Този брак е бил прекратен чрез развод с Решение № 19 от 06.03.2018г. по гр.д.

№ 187/2017г. на РС-Ардино, което понастоящем е влязло в сила.

Ищецът твърди, че по време на брака, а именно на 04.03.2014г. с негово съгласие, ответницата по настоящото производство е открила на нейно име безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД, клон Ардино. Сметката е била в „BGN" /лева/ и е била означена IBAN ***. Ищецът заявява, че тази банкова сметка ***ства изпращани от него, тъй като той се е готвил да заминава на работа в Германия. С ответницата са имали уговорка той- ищеца да изпраща пари от чужбина, а тя да ги влага в откритата банкова сметка, ***зи сметка е следвало да става след предварително съгласие от негова. Заявява, че през месец април 2014г. е заминал за Германия, и веднага е започнал добре платена работа и започнал да изпращам пари на тогавашната си съпругата. Заявява също така, че от редовните телефонни разговори с ответницата разбирал, че тя е получавала изпратените суми, част от тях е харчила за нуждите на семейството, а останалата част я внасяла в откритата на нейно име банкова сметка. ***я на 2017 година, той се е връщал при семейството си в гр.Ардино по 3-4 пъти годишно и винаги е оставял по 2-3 000 евро на ответницата за издръжка на семейството и за внасяне в банковата сметка. Освен това от Германия, на два пъти - на 21.03. и на 10.05.2015г., чрез „Уестърн Юниън" е изпращал на ответницата суми в размер общо на 4 000 евро, за да ги внесе в банковата си сметка. В началото на м.май 2017г. е изпратил на ответника 5 500 евро, чрез негов колега К.Р.К. от гр.Ардино, който й е предал посочената сума, също за да я внесе в банковата сметка. Ищецът твърди, че на 12.05.2017г. ответницата е внесла сумата в размер на 8 000 лева- част от изпратената от него сума в личната си банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД, клон Ардино, за което му е предоставила „операционна бележка" № 9 от 12.05.2017г. В началото на месец декември 2017г. по твърденията на ищеца, ответницата го е уведомила, че по нейната банкова сметка ***.

На

10.12.2017г. са се разделили и ответницата е напуснала семейното жилище. Тогава той е поискал от ответницата да му върне 16 000 лева, които са били негови лични средства, които той й е дал, за да ги внесе по банковата си сметка, но тя е отказала. Сочи също така, че е бил поискал налагане на обезпечителна мярка, която му е била отказана. Твърди, че през месец февруари 2018г. ответницата е изтеглила от банката цялата налична сума в размер на 25 000 лева и е закрила сметката си, за което действие тя го е уведомила лично.

Ищецът прави твърдения, че има изключителен принос, чрез вложени лични средства- 16 000 лева за паричната наличност по банковата сметка на ответницата. По време на съжителството и брака им от месец март 2014г. до 10 декември 2017г. бил на работа в Германия и е получавал трудово възнаграждение в размер на 4 000 евро месечно. През това време е предоставил значителни, лични, парични средства за издръжка на семейството и за внасяне в банковата сметка- горната. По същото време, ответницата е получавала минимално трудово възнаграждение и не е имала възможност да прави спестявания по банковата си сметка. Претенцията му е за тези 16 000 лева, които той ги е поискал многократно след прекратяването на брака от ответницата Г.Ф.М., но е получавал отрицателен отговор. Това е и съображението, поради което завежда настоящия иск. Ето и защо иска осъждането на ответницата Г.Ф.М., да му заплати сумата в размер на 16 000.00 лева, представляваща припадащата се към 10.12.2017г. част от откритата на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М., безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********, с която ответницата се е разпоредила еднолично, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска, както и да му бъдат заплатени направените разноски по делото.

В съдебно заседание се явява лично и с адв.Л.Б. ***, и поддържа така предявеният иск по изложените в нея и в съдебно заседание съображения.

Ответницата, чрез адв.Н.М. ***, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който сочи, че иска е допустим. Счита, че предявеният иск с правно осн. чл.33 ал.2 от СК във вр. с чл.23 ал.2 от СК, е неоснователен и недоказан. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение.

Но в същото време се оспорват всички останали твърдени в исковата молба обстоятелства, тъй като същите не отговаряли на действителността. Сочи се, че не е било необходимо съгласието на ищеца за откриването на банкова сметка *** „Банка ДСК“ на нейно име, както и не били имали никаква уговорка Н. да й изпраща парични средства, която тя да внася в цитираната банкова сметка ***димо негово съгласие. Ответницата заявява, че сумите които тя е внесла в тази сметка са дарение от нейния баща Ф.Д.М. и сестра й Ш.Ф.М., както и нейни лични спестявания. Оспорва се изцяло твърдението, че ищеца е предоставил претендираната сума в размер на 16000 лв. Твърди се също така, че през времето което ищеца се е намирал извън пределите на страната, тя- ответницата се е грижила изцяло за отглеждането и възпитанието на двете им деца, за заплащането на сметки, консумативи за ползването на семейното жилище и др. Заявява, че сумите по 2000 евро на 21.03.2015г. и на 10.05.2015г. са били използвани именно за покриване на тези разходи. С оглед на изложеното ответницата заявява, че претенцията на ищеца за сумата от 16000 лв. е неоснователна и недоказана, и иска отхвърлянето на тази претенция, като претендира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв.Н.М. ***, и оспорва така предявеният иск, като иска отхвърлянето на същият по изложените съображения , и претенира да й бъдат заплатени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен с Решениe N 19 от 06.03.2018г. по гр.д. N 187/2018г. по описа на РС-

Ардино, като в мотивировачната част на решение съдът е приел, че страните са разделени от 28.12.2017г. В кориците на посоченото дело, приложено като доказателство по настоящото производство са приложени съответни писмени доказателства- а именно определение по чл.322 от ГПК за постановени привременни мерки по отношение на семейно жилище, местоживеене на деца и тяхна издръжка.

От приложени писмени доказателства- договор от 04.03.2014г. и удостоверение № 61/ 06.06.2018г. на Банка ДСК- клон Ардино, се установява, че на 04.03.2014г. на името на ответницата Г.Ф.М. е открита безсрочна банкова сметка „***" в „Банка ДСК" ЕАД- клон Ардино, с IВAN BG29STSA**********- като при откриването на сметка в нея е била внесена парична сума в размер на 5 075,30 лева.

От цитираното по-горе Удостоверение се установява, че по тази сметка ответницата Г.М. е внасяла съоветни парични суми, както следва; 1/ на 23.03.2015г.- 2 000 лева; 2/ 11.05.2015г.- 3 000 лева; 3/ 23.12.2015г.- 8 779,50 лева; 4/ 23.12.2015г.- 1 222 лева; и 5/ на

12.05.2017г.- 8 000 лева, или общо

23 001,15 лева, а със внесените при откриването 5 075,30 лева- или 28 076,45 лева.

В същото удостоверение се сочи, че на 19.12.2016г. по сметка е постъпила внесена от ищеца Н.М. сума 6 000 лева.

В цитираното удостоверение се сочи, че ответницата Г.М. е изтегляла от тази сметка различни парични суми, както следва; 1/21.08.2014г.- 1 595 лева; 2/ 13.11.2014г.- 1 000 лева; 3/10.12.2014г.- 1 200 лева; 4/ 28.04.2015г.- 300 лева; 5/ 26.06.2015г.- 1 000 лева; 6/ 12.10.2015г.- 1 000 лева;

7/ 28.01.2016г.- 1 500 лева; 8/ 25.02.2015г.- 1 500 лева; 9/ 05.05.2016гг.- 1 500 лева;10/ 30.08.2016г.- 1 500 лева; 11/ 10.10.2016г.- 995 лева; 12/ 28.07.2017г.- 1 000 лева; 13/ 17.11.2017г.- 990 лева;

Освен тези изтеглени суми, на 19.01.2018г. ответницата Г.М. е превела от посочената по-горе безсрочна сметка по разплащателна си сметка и сумата от 2 000 лева.

В удостоверението се сочи, че сметката е закрита от титуляра Г.М. на 28.02.2018г. с изтеглянето на сумата от 18 000 лева.

Ищецът като доказателство е приложил 2 бр. Квитанции- на немски език, легализирани и преведени на български език, от които е видно, че на 21.03.2015г. и 10.05.2015г. е изпратил парични суми- по 2 000 Евро на ответницата /или общо 4 000 Евро/.

С операционна бележка от 12.05.2017г. на „Банка ДСК“- клон Ардино, се установява, че отв.Г.М., е внесла по процесната /посочена по-горе/ банкова сметка-***, парична сума в размер на 8 000лв.

Ответницата е представила писмени доказателства за получавани от нея заплати и обезщетения в периода от декември 2014г. до 30.04.2018г., както следва; 1/ в периода от м.12.22014г. до м.август 2015г.- обезщетения в общ размер на 1 679,70 лева- в този смисъл е удостоворение от

НОИ- Кърджали, изд. на 28.05.2018г.

2/ в периода от м.08.2015г. до 30.04.2018г.- брутно трудово възнаграждение в общ размер на 15 019,68 лева.- в този смисъл е издаденото на 29.05.2018г. удостоверение от „Арда Тех“ЕООД- Ардино.

Ответницата е представила и Справка за изплатени обезщетения и помощи, от ДОО чрез НОИ за времето от м.февруари до м.септ.2014г.- по 340 лева месечно.

В съдебно заседание и на осн. чл. 176 от ГПК на ищеца е зададен конкретен въпрос:

Каква е причината след като ищеца твърди, че с негово съгласие е открита тази банкова сметка ***, той да не превежда сумите по банков път от Германия, така както твърди, че е бил в Германия, а ги е изпращал по хора? Отговорът на същият е, че заедно са работили с Х и К , и парите ги изпратил по К. Колегите му носели парите в България без комисионна, а когато изпращал пари по банката за 2000 евро му вземали такса 60 -70 евро и за да не давал излишни пари за превод, парите ги изпращал по колеги. Тези пари ги пращал за спестявания. За разходите бил пращал други пари. През месец май 2017г. бил изпратил 5500 евро, и тези пари не ги искал. Искал 8000 лв, които са били внесени по сметката.

Всеки месец й изпращал пари. Когато си идвал също й оставял пари. Миналата година от сметката си е прехвърлих на Г. 7000 лв за да се грижи за семейството, и тези 7000 лв. не ги искал- тези 7000 лв ги прехвърлил месец януари или февруари.

В качеството са свидетел е разпитан С.Ф.С.- първи братовчед на ищеца, който заявява, че познава Н. и Г., те били семейство. Все още общувал и с двамата и с двамата се разбирал добре. Миналата година през месец май, точно датата не си я спомнял, се намирал до къщата си и правил ремонт. И тогава лицето Х.Н. е дошло до него, изкарал една пачка пари- евро и казал, че тези пари Н. ги е изпратил за Г.Х бил с още един човек, който е останал в колата- мисли, че се казвал К. Х е отишъл при Г., за да й предаде парите. Свидетелят заявява, че парите ги е видял, но не и точната сума.

Били в една пачка, и смятал, че са 5000 евро, банкнотите били по 50 евро. К и Х са ги донесли парите от Германия, така му казали В същото време Н. е бил в Германия. Парите били в Х, но Н. на кой ги е дал точно не знаел, защото не е бил в Германия. Предаването на парите се осъществило пред блока, в който живеела Г., а неговата къща се намирала на около 10 метра от блока, и той е видял самото предаване на парите и не е чул какво си казали Г. и Х. Пред него не са броили парите, те били в една пачка по 50 евро, но не знаел колко точно има в пачката.