Решение № 260116 от 07.10.2020, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260116/07.10.2020 година, град

Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на десети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Петър Вунов секретар: Ваня Кирева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2781 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част

ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Креди

Йес” ООД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, вр. с чл. 485, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ срещу К.И.Н..

Ищецът твърди, че на 15.11.2018 г. в негова полза бил издаден запис на заповед от Н. И. Н. и авалиран от ответника К.И.Н. за сумата от 10 368,00 лв.

Падежът на тази ценна книга бил „на предявяване“, като същият бил предявен за плащане на Н. И. на 16.11.2018 г., като това обстоятелство било удостоверено с подписа на последния. Поддържа се, че вземането произтичало от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което било обезпечено именно с този запис на заповед. В тази връзка се сочи, че на 14.11.2018 г.

Н. И. Н. подал молба за заем № 81250 до „Креди Йес" ООД, в качеството му на финансова институция по смисъла на ЗКИ, за сума в размер на 5 000.00 лв., като за поръчител било посочено лицето К.И.Н., която била изписала трите си имена и била подписала молбата. След извършване на оценка на риска, ищцовото дружество одобрило молбата и на

15.11.2018 г. в гр. Хасково между страните бил сключен Договор за паричен заем № 367127 към искане № 81250 с подробно описани параметри. Неразделна част от договора били Общите условия към него (в сила от 20.12.2017 г.), с които заемателят се запознал и се съгласил, подписвайки всяка страница от същите, а за съгласието му - чл. 12 от договора. Поръчителят също се подписал под всяка страница и изписал имената си на последна страница от ОУ. Съгласно чл. 6 от договора, страните се договорили същият да бъде обезпечен с поне две от посочените в него обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ. Освен това на

15.11.2018 г. бил подписан и договор за поръчителство между „Креди Йес" ООД и ответника, като по силата на тези договори К.И.Н. се задължила да отговоря солидарно със заемателя Н. И. Н. по подписания от него договор за заем. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ, когато договорът за заем бил обезпечен с договор за поръчителство, поръчителят трябвало да отговаря кумулативно на условията, предвидени в същата разпоредба, но в случая ответникът не отговарял на същите, но заемателят не посочил друго лице, което да бъде поръчител по поетите от него задължения, нито не предоставил банкова гаранция. Поради това се дължала неустойка в размер на 2 973.54 лв. съгласно чл. 8 от договора, като общата сума била разпределена по равно към погасителните вноски (2 973,54:24 = 123,90 лв. на месец). Заемателят Н. направил 4 пълни месечни погасителни вноски, като общата заплатена сума от него била в размер на 1 728.00 лв. Последното плащане било направено на 27.03.2019 г., като след тази дата други плащания не били извършвани, поради което на 17.06.2019 г.

„Креди Йес" ООД обявило вземането си по договора за предсрочно изискуемо в пълния му остатъчен размер, ведно с дължимата неустойка в размер на 20% от остатъка от непогасената главница по договора (чл. 19, ал. 1 ОУ), или 883,75 лв. В тази връзка на същата дата до длъжника и поръчителя били изпратени Уведомления за предсрочна изискуемост по договор за паричен заем № 367127, като разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ОУ предвиждала, че всички писма, съобщения или други документи изпратени на официалните адреси за кореспонденция се считали за получени и узнати от страните. На 19.06.2019 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до PC Хасково срещу Н. И. Н. и К.И.Н. за сумата 6 108.66 лв., представляваща частично вземане по запис на заповед от 15.11.2018 г. и съставена от следните суми: 4 418.78 лв. - остатък от дължимата главница по договор за паричен заем № 367127; 371.70 лв.

- неустойка, съгласно чл. 8 към договора за заем до 19.04.2019 г.; 434.43 лв.

- договорена възнаградителна лихва до 19.04.2019 г.; 883.75 лв.

- неустойка 20% върху непогасения остатък от главницата, на основание по чл. 19 ал. 1 от ОУ, ведно със законна лихва, ведно с разноските по заповедното производство. Въз основа на подаденото заявление било образувано ч. гр. д.

№ 1600/2019 г. по описа на PC Хасково и била издадена изсканата заповед за незабавно изпълнение, но тя била връчена на К.Н. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което пораждало правният интерес за „Креди Йес" ООД от завеждане на настоящия установителен иск само по отношение на ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че като авалист по гореописаната запис на заповед дължи на ищеца сумата от 6 108.66 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение пред Хасковския районен съд до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди се, че до него не било достигнало уведомлението от ищеца за обявяване на Договора за поръчителство към Договор за заем № 367127 за предсрочно изискуем, поради което такава изискуемост не била налице, което се установявало от представените писмени доказателства с изх. № 401/17.06.2019 г. и изх. № 402/17.06.2019 г., заедно с приложените към тях разписки от куриерска фирма „МиБМ Експрес“ ООД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От оригинала на запис на заповед от 15.11.2018 г., представен по ч. гр. д. № 1600/2019 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че на тази дата в гр.

Хасково Н. И. Н. безусловно и неотменяемо се задължил при предявяването му да плати на „Креди Йес" ООД сумата в размер на 10 368,00 лв. В същия запис на заповед е отбелязано, че К.И.Н. поръчителства по него, както и че е предявен на издателя на 16.11.2018 г.

По делото са представени Молба за заем № 81250/14.11.2018 г.;

Договор за паричен заем № 367127/15.11.2018 г. към искане № 81250; Погасителен план към договора; Договор за поръчителство към Договор за заем № 367127 от 15.11.2018 г.; Общи условия по договор за заем в сила от 20.12.2017 г.; Уведомления за предсрочна изискуемост с изх. №

401/17.06.2019 г. и с изх. № 402/17.06.2019 г. по Договор за паричен заем № 367127; Товарителници №

********** от 03.07.2019 г. и № ********** от

03.07.2019 г., като от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, а при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1600/2019 г. по описа на РС-Хасково се установява и че въз основа на заявление с вх. рег. № 11650 от 19.06.2020 г., към което е приложена гореописаната запис на заповед, ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 761/20.06.2019 г. и изпълнителен лист от 21.06.2019 г. солидарно срещу Н. И. Н. и К.И.Н. за сумата от 6 108,66 лв., представляваща част от главницата по записа на заповед от 15.11.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 122,17 лв. за платена държавна такса и 97,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 19.08.2019 г., връчено на ищеца на 26.08.2019 г., му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че по процесния договор са погасени само първите четири вноски, като размерите на дължими суми по него, в условията на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 19.06.2019 г., са: 4 418.78 лв. – цялата останала непогасена главница по договора, 434.43 лв. - възнаградителна лихва, 371.70 лв.

– неустойка по чл. 8 от договора и 883.75 лв. - неустойка по чл. 19 ал. 1 от ОУ, а на тези с настъпил падеж към датата на изготвяне на заключението – 26.08.2020 г., са: 3 553,89 лв. – непогасена главница по договора, 1 683,81 лв. - възнаградителна лихва, 2 106,30 лв. – неустойка по чл. 8 от договора.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

537, вр. с чл. 485, ал. 1 ТЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство против солидарен длъжник в едномесечния срок от уведомяването му за връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение относно процесното вземане при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

Записът на заповед е разновидност на менителницата, при която участват две лица - издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят не нарежда на трето лице да заплати определена сума, а сам поема задължението да я плати, като се обвързва пряко за плащането й в определен срок. От тук следва и изводът, че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/ по една менителница. Плащането й може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство /авал/, като по силата на чл. 485, ал. 1 ТЗ поръчителят /авалистът/ отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

Записът на заповед има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи, предписани от чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. От друга страна, съгласно чл. 485, ал. 2 ТЗ задължението на поръчителя по менителнично задължение е действително и когато самото обезпечено с него абстрактно задължаване е недействително на каквото и да е основание, освен поради недостатък във формата.

В случая е безспорно, че представената ценна книга, с която ищецът се легитимира като кредитор по нея спрямо ответника, съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на ТЗ. С издаването й в правната сфера на „Креди Йес” ООД, като поемател е възникнало право на вземане за сумата 10 368,00 лв., изискуемостта на което е настъпила на 16.11.2018 г. – с предявяването й за плащане, доколкото падежът на процесния менителничен ефект е на предявяване. На следващо място, спазени са изискванията на чл. 483 ТЗ за поемане на менителнично поръчителство, тъй като К.И.Н. е изявила едностранно и писмено волята си да поръчителства за изпълнението на задължението по записа на заповед върху самия документ, което е удостоверено с подписа й, чиято автентичност не е оспорена. Следователно, налице е редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, легитимиращ ищеца като кредитор на ответника като авалист, отговарящ на основание чл. 513, ал. 1 ТЗ солидарно с издателя му за цялото задължение.

По отношение на изложеното в исковата молба относно сключени Договор за паричен заем № 367127/15.11.2018 г. и Договор за поръчителство към него е необходимо да се отбележи, че при въведени от страните твърдения за съществуването на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, то същото подлежи на изследване в производството по чл.