Определение № 752 от 06.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. София, 06.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600961 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по частна жалба на повереника на А. М. Т. и А. М. Т. срещу определение № 385/02.06.2025 година, постановено по НЧД 493/2025 година по описа на ОС Благоевград, с което се потвърждава постановление на прокурор от ОП – Благоевград от 08.04.2025 година за прекратяване на наказателното производство по ДП № 41/2023 година по описа на ОСлО при ОП Благоевград, пр. пр. № 3459/2022 година по описа на ОП – Благоевград на основание чл. 243, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца.

В частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че в съдебния акт съдът в разказна форма пресъздал и преразказал описаното в прокурорското постановление, без да анализира детайлно изложените в сезиращата го жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство конкретни доводи за вътрешно противоречие и дълбока колизия в изводите на кредитираната от наблюдаващия прокурор втора единична АТЕ. Според жалбоподателя-повереник заключението на експертизата е необосновано и неправилно, като се съпоставят данните за определените етапи на движение 1 на л.а. Сеат и общото разС.ие, което той е изминал върху пътното платно и мястото на удара, определено в тази експертиза. В подкрепа на така заявеното оплакване в частната жалба се предлага обстоен собствен анализ на отговорите, дадени от вещите лица по три автотехнически експертизи – единична, двойна допълнителна и единична повторна. В обобщение в жалбата се заявява становище, че по делото липсва качествен анализ както от фактическа, така и от правна страна и че цялото производство в досъдебната фаза е провеждано незадълбочено и в разрез с изискванията на чл. 13, ал. 1 НПК. Иска се делото да бъде върнато на разследващия орган със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуалноследствени действия, изразяващи се в назначаване на КСМАТЕ с участие на други вещи лица, чийто брой, състав и специалности да бъдат прецени от разследващия орган.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите в жалбата и се запозна с атакуваното определение и постановлението на прокурора от ОП Благоевград за прекратяване на наказателното производство, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 243, ал. 7 НПК и по същество - ОСНОВАТЕЛНА, но по други съображения.

Производството по чл. 243, ал. 4 НПК пред ОС Благоевград е образувано по жалба на повереника на родителите на загиналия при ПТП водач на МПС л.а. Сеат Леон с рег. № ******** Е. Ю. Т. - А. М. Т. и А. М. Т., срещу постановлението на прокурор от ОП – Благоевград от 08.04.2025 година, с което наказателното производство по ДП № 41/2023 година по описа на ОСлО при ОП Благоевград, пр. пр. № 3459/2022 година по описа на ОП – Благоевград е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца.

В обжалваното постановление след анализ на събраните в хода на разследването доказателства, наблюдаващият прокурор е приел от правна страна, че не е извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ НК при настъпилия на 23.11.2022 година около 13.55 часа на път ІІІ-197, км 3+200 в посока с. Дъбница пътен инцидент, тъй като самият пострадал Е. Т. чрез 2 неправомерното си поведение като водач - предприемане на маневра „обратен завой“ с управлявания от него л.а Сеат Леон с рег. № ******** и навлизане в насрещната лента за движение без да пропусне движещия се направо л.а.

Мерцедес 290Д с рег. № ********, управляван от И. У., е допуснал ПТП и е причинил както собствената си смърт, така и телесни повреди на други три лица. Прокурорът е приел още, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че водачът на л.а. Мерцедес 290Д с рег. № ******** У. е допринесъл с неправомерно поведение за настъпване на съставомерния резултат, тъй като е реагирал своевременно и адекватно чрез предприемане на спасителна маневра „аварийно спиране“, без да променя посоката на движение и не е имал обективна възможност да намали скоростта и да спре преди мястото на удара, тъй като опасната зона за спиране на управлявания от него лек автомобил при избраната скорост на движение от около 90,5 км/ч, установена от заключението на повторната АТЕ, изготвено от в.л. К., е поголяма от разС.ието, изминато от превозното средство от момента на възприемане на л.а. Сеат Леон като опасност за движението, до мястото на удара.

Първоинстанционният съд е проверил атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство и изчерпателно е отговорил на изложените в жалбата на повереника на родителите на Е. Ю. Т. доводи, които не се отличават по съдържание с тези в частната жалба, инициирала настоящия въззивен контрол и които се отнасят до това, че се оспорва обосноваността на заключението на в.л. К. по такива основополагащи по делата за пътно-транспортни произшествия въпроси като тези за скоростта на движение на участниците в пътния инцидент и механизма на неговото настъпване. В акта си първостепенният съд изрично е посочил, позовавайки се и на ТР № 28/1984 година по н.д. № 10/84 година на ОСНК на ВС, че моментът на възникване на опасността за движението е фактически въпрос, който не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Задължението за намаляване на скоростта или спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. Често пътните инциденти възникват поради неправомерни действия на други участници в движението, имащи свой каузален принос за общественоопасните последици, какъвто е и настоящия случай. Изобилната 3 съдебна практика приема, че опасната зона за спиране на едно МПС представлява основание за отпадане отговорността на водача в случаите, когато „опасността за движението е възникнала в нейните граници, определени от началния момент на нейното възникване до привеждане на ППС в съС.ие на неподвижност“. Скоростта на движението трябва да е съобразена с изискванията на чл. 20, ал.2 ЗДвП, което в случая другият водач – И. У. е направил. Той не е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя (вкл. и чрез излизане извън пътната си лента за движение или най-вдясно на същата) поради неправомерно поведение на пътя от друг участник в движението. Съдът е приел за установено в хода на досъдебното производство, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, непредвидимо за водача на л.а. „Мерцедес“ У., а пострадалият Е. Т. сам се е поставил в ситуация да не може да предотврати фаталния за себе си удар, като е предприел маневра „обратен завой“ при непрекъсната разделителна линия и е навлязъл в дясната пътна лента, където правомерно се е движил управлявания от св.У. лек автомобил.

В заключение първостепенният съд е приел, че изводът на наблюдаващия прокурор, че липсва извършено престъпление, като смъртта на пострадалия Е.

Т. е настъпила поради нарушаване от него на разпоредбите на чл. 25 ЗДвП, чл.

63, ал. 2 ,т. 1, чл. 76 и чл. 77 ППЗДвП, т.е. до ПТП се е стигнало изцяло по негова вина, е обоснован, а възраженията в жалбата за неизясняване механизма на ПТП и участието на други лица в него са неоснователни. Като краен резултат ОС Благоевград е потвърдил на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав не споделя крайният извод на първостепенния съд.

В производството по реда на чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК съответният първоинстанционен съд е длъжен да извърши проверка на обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление за прекратяване.

Проверката за обоснованост включва дали в хода на разследването са установени всички релевантни за предмета на делото факти, дали това е станало чрез валидни доказателствени източници и дали фактическите изводи на прокурора са изградени след обективно, всестранно и пълно изследване на 4 всички обстоятелства по делото. По-нататък първата инстанция извършва проверка дали фактическите изводи на прокурора и то при положение, че се основават на доказателствената съвкупност, са съответни и на приложимия закон, така че постановлението за прекратяване на наказателното производство да е законосъобразно.

Внимателният преглед на събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, заключенията на назначените три автотехнически експертизи сочи, че по делото е останал неустановен факт, който е основополагащ за правилно разрешаване на каузалния принос на водачите, участници в пътно-транспортни инциденти каква е разрешената скорост на движение на моторните превозни средства.

Според протокола за оглед на местопроизшествие пътно-транспортното произшествие е настъпило на път ІІІ-197, км 3+200, но по досъдебното производство няма никакви данни дали така посоченият участък от пътя е в населено или извън населено място, поради което не може да бъде направен обоснован извод дали определената по експертен път скорост от 90,5 км/ч, с която св. У. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“, е съответна на разрешената му скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Отделно от това, по досъдебното производство практически не е установено как е било регулирано движението с пътни знаци и в частност – имало ли е такива, въвеждащи забрана за движение със скорост, по-висока от означената (В26) в посоката на движение на л.а. Мерцедес, управляван от св. У. и преди мястото на пътния инцидент. Вярно е, че разследващите органи трикратно с писма от 08.02.2023 година, 27.04.2023 година и 02.05.2024 година са изисквали от Агенция пътна инфраструктура, Областно пътно управление – гр. Благоевград информация относно наличната към 23.11.2022 година маркировка и пътни знаци, регулирали движението в района на път ІІІ-197 – Гоце Делчев – Сатовча – км 3+200, но и трите пъти вместо разбираем писмен отговор са получавали чертежи на проект за организация и безопасност на движението, чието разчитане очевидно изисква специални знания, каквито органите на разследване и съда не притежават (вж. ДП, т. 3, л. 28-30, ДП, т. 4, л. 111-113, ДП, т. 7, л. 3-5).

След като този релевантен за предмета на доказване факт не е установен с допустимите по НПК способи, постановлението от 08.04.2025 година на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство на 5 основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК - поради смъртта на водача Е. Т. като единствено отговорен за настъпилия пътен инцидент, е необосновано и прекратяването на наказателното производство на този етап и на това основание се явява преждевременно. Органите на досъдебното производство ще следва да набавят доказателства, от които да се установи по несъмнен начин каква е била разрешената скорост на движение в посочения пътен участък и в посоката на движение на св. У. преди мястото на настъпване на ПТП и след това да преценят налага ли се назначаването на допълнителни експертизи за установяване на непредотвратимост на удара при движение с установената разрешена скорост.

Провеждането на допълнително разследване с оглед попълване на доказателствената маса с нови доказателства налага отмяната както на обжалваното определение, така и на постановлението на прокурора от 08.04.2025 година за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 385/02.06.2025 година, постановено по НЧД 493/2025 година по описа на ОС Благоевград.

ОТМЕНЯ постановление от 08.04.2025 година на прокурора от ОП – Благоевград, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 41/2023 година по описа на ОСлО при ОП Благоевград, пр. пр. № 3459/2022 година по описа на ОП – Благоевград на основание чл. 243, ал. 1, т. 4 от НПК – поради смърт на дееца.