Решение № 266747 от 29.11.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр.

София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

И. Д. при секретаря

Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Д. в.гр.д. № 12869 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №166288 от 03.08.2020 г., постановено по гр. д. № 46096/2018 г., по описа на СРС, 45 състав, Р.М.К. е осъден на основание чл.

45, ал. 1 ЗЗД да заплати на В.Н.С. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на обществената репутация и добро име и засягащи честта и достойнството му, причинени от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в отправяне на обидни и клеветнически твърдения - „Но той просто не е българин“ и „Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си“, съдържащи се в изявление на ответника, публикувано на 09.03.2018 г. на интернет адрес www.mediapoll.bg, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от

2000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Със същото решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.М.К. е осъден да заплати на В.Н.С. сумата от 210,67 лева, представляваща сторени съдебни разноски.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 2000 лв. до 15 000 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца В.Н.С. с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита за безспорно доказано в настоящото производство извършването на противоправно и вредоносно деяние от страна на ответника Р.К. спрямо В.С., изразяващо се в публикуване на 09.03.2018 г. на интернет страницата на www.mediapool.bg на изявление от личния профил на Р.К. във Facebook, което съдържа груби обиди и клевети за личността, честта и достойнството на ищеца и които са го засегнали дълбоко. Счита, че всички квалификации и твърдения по негов адрес, преценени самостоятелно и взети в своята съвкупност водели до изграждане и насаждане на един силно негативно наситен образ, като се внушава, че В.С. има подчертано противобългарско поведение и отношение, което влиза в разрез с позициите и ценностите, защитавани от него. Цялостното внушение за противобългарски прояви от негова страна следвало да бъдат разчетени в контекста на политическата и обществената му активност, която е с изразена патриотична позиция, предвид което счита за особено оскърбителни, както тонът, така и конкретните внушения на публикацията.

Оспорва като неправилен изводът на СРС, че използваните в публикацията изрази „мекере“, „хюмне“, „предател“, „ибрикчия“ не са обидни за ищеца, тъй като не били употребени по отношение на него. Счита изказването „Каквото и да се каже, е малко. Никога, никога българин не е обиждал така България, народа ни, нацията ни, наследството ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е правил. И затова С. не заслужава тези думи. Много са му.“, за засягащо достойнството на ищеца и представляващи оценка на личността му. Според въззивника цялостният смисъл на изказването е, че личността и поведението му са толкова низки и недостойни, че думите „мекере“, „хюмне“, „предател“, „ибрикчия“ не са достатъчни да ги охарактеризират. Видно било от словесната постройка на изказването, че ответникът действително използва тези думи по адрес на В.С., като подчертава, че те са твърде недостатъчни, за да опишат поведението му, което навеждало на извод, че ищецът С. имал поведение, което е по-низко дори от това на „мекере“, „хюмне“, „предател“, „ибрикчия“. Така направеното изказване било силно оскърбително, целящо да го дискредитира, навеждащо внушение, че същият има продажническо поведение, а изводът на СРС, че изразът не засягал личността на В.С. се явявал несъответстващ на действителната фактическа обстановка по делото.

Неправилно CPC бил приел, че следните изказвания от процесната публикация не са обидни, респ.

- клеветнически, а представлявали форма на изразяване на мнение и оценка: „Защото ви е страх от господарите на В. или защото си чакате заплатата от тях?“. Счита, че това изказване представлявало разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство, каквото несъмнено е внушението, че ищецът има зависимост от определени кръгове с антибългарски интереси и че получава нерегламентирани средства от тях, което внушение представлявало противоправното деяние - клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). Наред с това внушение, процесната декларация насаждала и твърдението, че ищецът е зависим от определени кръгове, които обслужват противобългарски интереси, на които той служи и чиито конюнктурни интереси провежда в своята политика. Внушавало се и, че ищецът, наред с други лица, извлича определена материална облага от служенето на чужди интереси, което също било опозоряващо и опит името му да бъде свързано с морално укорими и наказуеми деяния. Освен че имало клеветнически характер, горното изказване било и обидно, целящо да се наложи негативен образ на ищеца и да се изгради представата, че той е зависим от волята и инструкциите на други хора, при това такива, чийто интереси не се покриват с националните.

Изтъква, че в конкретиката на случая липсвала каквато и да е необходимост от горните изказвания по негов адрес, дори и по повод изразяване на открито негативната позиция на ответника спрямо него. Счита, че дори острото политическо противопоставяне, което е мотивирало изказванията в публикацията, не можело да оправдае използваните крайно груби и неприемливи изрази, отразили се негативно върху професионалното самочувствие, личното достойнство и чест на увредения. Ето защо счита за неправилно виждането на СРС, че така заявената позиция представлява мнение на ответника и счита, че тя съдържа конкретни твърдения, че В.С. е замесен в посочените неправомерни, недостойни прояви, включително престъпления.

Не можело да се приеме, че сведенията за държавна измяна, шпионство и връзки с престъпни организации, които са заложени в горните твърдения, са коментар и оценка на факти, които не подлежат на проверка за вярност. Поради това не се касаело за мнение, доколкото, макар и по-общо били изложени факти, които могат да бъдат подложени на проверка за истинност и които не били доказани.

С въззивната жалба се оспорва и размера на присъденото обезщетение, което не отговаряло на характера и интензитета на понесените неимуществени вреди от приетото за противоправно изказване. Счита за неправилен извода на СРС, че в производството пред първата инстанция не са доказани реално понасяне на вреди с по-голяма продължителност или по-голям интензитет, обосноваващи присъждането на претендираното обезщетение в пълен размер. Сочи, че и към момента на депозиране на въззивната жалба процесната публикация е изцяло свободно достъпна за възприемане от неограничен кръг лица в интернет пространството, което създавало допълнителни предпоставки за понасяне на репутационни и други неимуществени вреди и което следвало да бъде отчетено при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение.

Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск уважен в пълния му размер от 15 000 лева.

По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника Р.М.К. срещу решението на СРС в частта, с която е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 2000 лв., с доводи за неправилност и необоснованост, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Излага, че в обжалваното решение съдът не е обсъдил събраните доказателства за наличие на афект, предизвикан от конкретни изказвания на ищеца, които са обидни за всички български граждани, а не конкретно за него, както и че по същество представляват политическа позиция на високопоставен политик от средите на управляващата коалиция и като такива, следва да търпи остра критика. Изтъква, че Българската национална телевизия му е отказала предоставянето на запис на предаването, в което тези изявления са направени, но в отговора на исковата молба е посочил конкретния интернет линк, на който цялото изказване е достъпно.

Отделно от горното, СРС отказал да признае за ноторни обстоятелства от българската историография, които разкриват въпросното изявление на ищеца като обидно за всички български граждани и противоречащо на трайната българска национална доктрина и патриотичен идеал, като необсъждането на така събраните доказателства, погрешната преценка на събрани такива и недопускането на събиране на нови относими доказателства, са обусловили формирането на изцяло погрешни фактически и правни изводи за наличие от негова страна за противоправно поведение. Предвид изложеното моли решението да бъде отменено в обжалването му осъдителна част.

Срещу въззивната жалба на ответника е депозиран отговор от ищеца, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Счита за неоснователни оплакванията, че делото е останало недоизяснено от фактическа страна поради допуснати от съда процесуални нарушения, като посочването на интернет адрес, на който може да се гледа предаването, в което е участвал ищеца, не представлявало искане за оглед по реда на чл. 155 ГПК или за назначаването на съдебно-техническа експертиза.

Въззивните жалби са подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания.

Решението е валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира подадената от В.Н.С. въззивна жалба за неоснователна, а тази на Р.М.К. за основателна. Съображенията за това са следните:

В исковата молба ищецът е посочил като противоправни и увреждащи неимуществената му сфера, употребените от ответника спрямо него думи „мекере, предател и ибрикчия“, както и изразът: „И затова

С. не заслужава тези думи много са му.“. Като засягащи честта и достойнството на В.С. е определено и изказването на Р.К.: „Но той просто не е българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си.“, както и израза „Защото ви е страх от господарите на В. или защото си чакате заплатата от тях“.

Няма противоречие между страните по делото, че горепосочените изрази са част от публикация на ответника в личния му открит обществен профил в социалната мрежа Facebook, както и че на 09.03.2018 г. в сайта www.mediapoll.bg е публикувано същото това изявление, което е със следното съдържание:

„Зарежете С. - той е ясен.

Човек, който може да каже, че в средата на XIX век не е имало българи, и така да плюе на цялото Ранно Възраждане, на Паисий, на Софроний, на Неофит Рилски, на Васил Априлов, на Иван Богоров, на Чинтулов, на Бозвели, на Иларион Макариополски, на цялата първа фаза на Църковните борби, че дори на Славейков и Раковски...

Каквото и да се каже, е малко. Никога, никога българин не е обиждал така България, народа ни, нацията ни, наследството ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е правил. И затова С. не заслужава тези думи. Много са му.

Но той просто не е българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си.

За друго ми е думата - мълчанието на Обединените „патриоти“. На ГЕРБ. На Б.. На Р.. На червените. На разните му там консерватори, божем наследници именно на ранните възрожденски родове. На останалите „патриоти“, които скачат като ужилени на всяка дребна провокация и са винаги готови да разгромят разни „прозападни родоотстъпници“... Всички мълчите. Позорно мълчите. Защото ви е страх от господарите на В., или защото си чакате заплатата от тях?