Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1236 от 19.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 102/2026
Вид
Определение № 1236
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1236 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500102 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. С. Я. срещу Разпореждане №188816/12.12.25г. по ч. гр. д. № 53669/2025 г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед от 08.12.2023г. с падеж 30.12.2024г. за законната лихва върху главницата от 31.12.2024г. до 02.12.2025г.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е неправилно и моли съда да го отмени, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за процесната сума, която за посочения в заявлението период въвлиза на 5 089,68 лева.

Въззивният съд намира следното:

Производството пред Софийският районен съд е образувано по заявление по чл.417 ГПК от С. С. Я., ********** срещу Г.Т.Д., ********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, ал.1, т.10 ГПК въз основа на запис на заповед от 08.12.2023 г. с падеж 30.12.2024г. Посочена е дата на законна лихва - 31.12.2014г.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК рег.№23578/09.12.25г. за сумата от 40 000 лева – главница по запис на заповед от 08.12.2023г. с падеж 30.12.24г., ведно със законната лихва за периода от 02.12.25г. до окончателното изплащане.

Заявителят е подал нарочна молба с вх. №407447/11.12.2025г., в която е посочил, че съдът не се е произнесъл по искането му за присъждане на законна лихва, която била в размер на 5089,68 лева за периода от 31.12.2024г. до 02.12.2025г. - датата на подаване на заявлението.

1

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенцията за законна лихва за посочения период, като се е позовал на т.4а от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е правилно.

Съгласно цитираното от СРС тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата:

„По смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.

За законната лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на заявлението заповед за незабавно изпълнение не може да бъде издадена, по аргумент от т.4 от ТР № 1/ 28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение разяснения, които са запазили своята актуалност, не е допустимо издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, а освен това съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включва данни относно размера на закъснителните лихви.“.

Районният съд е спазил стриктно разпоредбата на закона и даденото от ВКС задължително тълкуване, поради което и правилно е отказал издаването на заповед за изпълнение за процесната законна лихва за периода от датата на падежа до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Поради съвпадение на изводите на заповедния и въззивния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от С. С. Я. срещу

Разпореждане №188816/12.12.25г. по ч. гр. д. № 53669/2025 г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, ал.1, т.10 от ГПК въз основа на запис на заповед от 08.12.2023г. с падеж 30.12.2024г. за законната лихва върху 2 главницата от 31.12.2024г. до 02.12.2025г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3