Определение № 1498 от 24.10.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1498 гр. П., 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500778 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

С определение № 4180 от 18.09.2023г., постановено по гр. дело № 4121/2023г по описа на РС – П. състав на същия съд е прекратил производството по делото и е изпратил делото за разглеждане от ***.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба от ищеца Г. В., който го атакува, като възразява, че е незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че е лишен от защита на правата си, че съдът не е съобразил неговите фактически твърдения и е дал неправилна квалификация на исковете. Излагат се твърдения, че ищецът е отправил претенциите си срещу ответниците като физически лица. В заключение моли съдът да отмени определението, като се съобразят действителните искания на страната и делото се върне за по-нататъшни процесуални действия.

П.ски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страната, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В обжалвания акт РС – П. е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в спора, като служител в Затвора-П., е извършил противоправни действия в хода на извършено претърсване на ищеца на дата 28.07.2022г. и с тези си действия са му нанесли нематериални щети от описания вид и размер, като се прави искане ответникът да бъде осъден да му заплати исковата претенция, представляваща обезщетения за претърпените от него вреди. Според РС-П. ищецът основава иска си на твърденията, че в деня на превеждането му – 28.07.2022 г. от Затвора в гр. П. в Затвора в гр. Л., за времето от 09.00ч до 12.00ч, ответникът, служител на Затвора в П., е осъществил нерегламентирано претърсване на личните му вещи и са отнети личните на ищеца вещи. Според РС-П. в исковата си претенция ищецът 1 твърди, че за извършените от ответника действия не била представена заповед на началника на затвора съгласно установения ред. Освен незаконно, ищецът считал, че поведението на ответника е и неморално, тъй като той е отнел на ищеца описаните лични вещи само защото разполагали с власт. Считал още, че не били спазени разпоредбите на чл. 122 от ЗИНС, и чл. 1 от протокол № 1 към ЕКПЧОС. Разпоредбата на чл. 17 от КРБ, гласяла, че собствеността е неприкосновено, но считал, че това явно не е така за държавните служители.

Вследствие на това противоправно поведение ищецът твърдял, че е претърпял като пряка и непосредствена последица нематериални и материални вреди.

С оглед обстоятелствената част на исковите молби, в която ищецът е въвел фактически твърдения за спорното право, очертавайки, основанието на иска и петитума, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразна дейност на служител към администрацията на затвора при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода.

Предявените искове по чл. 1 от ЗОДОВ, според първоинстанционния съд, с които се ангажира отговорността на държавата за вреди от административна дейност, са подсъдни и подлежат на разглеждане от административните съдилища съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В обхвата на този режим на отговорност попадат и служителите на надзора към затвора, тъй като когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те също извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ ( Тълкувателно постановление № 2/2014 г. по тълк. Дело № 2/2014 г. по описа на ВКС и ВАС).

Такъв е и разглеждания случай, според РС, в който ищецът твърди, че вредите са причинени от противоправното поведение на ответниците, който са от надзорно-охранителния състав към съответната администрация на затвора в гр. П.. Предвид горното, съдът е приел, че предявените обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове следва да бъдат разгледани от административните съдилища на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, поради което и с оглед чл. 118, ал. 2 от ГПК, делото следва да се изпрати по подсъдност на ***.

Така постановеното определение, според настоящия съдебен състав е незаконосъобразно.

В определение № 4204/25.09.2024 г по гр. дело № 3428/24 г на трето г.о на ВКС на РБ е прието, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Надлежните, процесуално легитимирани страни в процеса са лицето, от чието име се води делото (ищец) и лицето, срещу което се води – ответник. Кои са тези лица следва от заявеното от ищеца спорно право, индивидуализирано и с носителите на правоотношението, от което произтича. Ако е налице неяснота и/или противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, включително несъответствие между обстоятелствата, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и посочения за ответник, съдът е длъжен да даде срок на ищеца, в който констатираната нередовност бъде отстранена, в т.ч. и чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.

Правната квалификация на иска и съответно преценката на съда по чл.

118, ал.2 ГПК предполагат редовна искова молба, насочена срещу надлежен ответник. Правната квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ е била определена без соченият от ищеца за ответник да е надлежен такъв по такъв иск и по 2 нередовна искова молба. Изводът за подсъдността на спора е преждевременен и затова неправилно формиран.

При наличието на тази актуална практика на ВКС на РБ следва да се отмени атакуваното определение и делото да се върне на РС – П. за оставяне на исковите молби без движение и даване на указания на ищеца да поясни обстоятелствата, при които надзирателят в затвора е осъществил конкретното действие (разпоредил е отнемане на личната вещ на ищеца) и да ги свърже с посочения ответник. Указанията следва да отчитат възможните законови хипотези за обезщетяване на вреди, причинени от надзирател в затвор, при и по повод изпълнение на длъжността му, на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, и отговорните в отделните хипотези субекти (чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 19, ал.2 ЗИНЗС вр. с чл. 216, ал.3 ЗМВР; чл.284, ал.1 ЗИНЗС; чл. 216, ал.2 ЗМВР вр. с чл.1 ЗОДОВ). Едва след изпълнение на дадените указания и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес са възможни изводи за допустимостта на иска и подсъдността на спора.

Видно от материалите по делото на първата инстанция не е налице даване на указания от типа на горепосочените. Предвид гореизложеното следва да се отмени атакуваното определение и да се върне делото за следващи процесуални действия съобразно мотивите на настоящето определение.

Водим от горното, П.ски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4180 от 18.09.2023г., постановено по гр. дело № 4121/2023г по описа на РС – П..

ВРЪЩА делото на ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3