Решение № 51 от 09.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000241 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. М. Б., чрез АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат С.

Ч., срещу Решение № 45/27.06.2023г. по т.д. № 79/2022г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу ЗД „УНИКА“ АД иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до претендирания размер от 70 000 лв., предявен като частичен от 100 000 лв., ведно със законната лихва от 23.05.2022г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъдената му сума не съответства на справедливия размер на обезщетението, доколкото съдът не отчел тежестта на увреждането на двете кости на подбедрицата, продължителността на възстановителния период, наличието на допълнителни травми по главата, причинените неудобства в битов план, както и съдебната практика по сходни случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на такъв тип вреди. Намира за неправилни изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на разпоредбата на чл.113 от ЗДвП, доколкото такова възражение не било правено от ответника. Излага, че не е нарушил разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗдвП, тъй като към момента на възникване на видимостта между него и автомобила, той вече се е намирал на платното за движение – върху асфалтовата настилка в зоната на уширението в дясно по посока на движение на МПС. Излага, че изводите на съда относно основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат 1 почиват на предположения. Прави искане за отмяна на решението му в атакуваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде уважена до пълния претендиран размер от 70 000 лв. /частичен от 100 000лв./, ведно със законната лихва от 23.05.2022г. до окончателното изплащане. Претендира направените в първоинстанционното и въззивно производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Тодор Александров“ № 18, не е подала отговор на жалбата.

Подадена е въззивна жалба от ЗК „УНИКА“ АД, чрез пълномощник - юрисконсулт В.

Д. – М., срещу първоинстанционното решение в частта, в която търговското дружество е осъдено да заплати на ищеца сума над 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, която сума твърди да е превело по предоставена от ищеца банкова сметка, ведно с лихва за забава за периода 23.05.2022г. до 28.07.2023г. Намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че е присъденото обезщетение е завишено по размер предвид действително претърпените от ищеца вреди и твърде занижената степен на съпричиняване на резултата, възлизаща според ответника поне на 50 %. Посочва, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на процесуалния закон - без да разгледа подробните му съображения по спора, изложени в представената в указания срок писмена защита, тъй като е изготвил акта си преди постъпване на писмените бележки по делото. Прави искане за отмяна на решението в частта, в която е уважена исковата претенция за сумата над 10 000 лв., ведно със законната лихва и постановяване на друго, с което същата в обжалваната й част бъде отхвърлена.

Претендира разноски за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца Х. А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. М.

Б., в който заема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид позициите си по спора, както и исканията, направени с подадените от тях жалби срещу първоинстанционното решение. Поддържат исканията си за разноски съгласно представени списъци по чл.80 ГПК.

Всяка от въззивните жалби срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/05/121000443629 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от А. А. Ч. лек автомобил „БМВ“ с рег. № ОВ 24**** към датата на събитието, както и че към момента на подаване на ИМ по образуваната пред 2 застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

От приложеното НАХД № 429/2022г. по описа на Районен съд-Троян се установява, че по същото е постановено Решение № 5/03.02.2023г., влязло в законна сила от 21.02.2023г., с което А. А. Ч. е била призната за виновна в това, че на 16.12.2021г. около 07.45 часа в град Троян, на ул.“Васил Левски“, пред административен номер 285, с посока на движение от град Ловеч към центъра на град Троян, при управление на МПС – л.а. „БМВ 116Д“ с рег. № ОВ 24****, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.117 от ЗДвП – „При приближаване към място,където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост да спре“, вследствие на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Х. А. М., изразила се в травматично счупване на две кости на лявата му подбедрица – дисталната й трета, обусловило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от три-четири месеца при правилен оздравителен процес – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 о т ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НАХД № 429/2022г. по описа на Районен съд-Троян влязло в сила решение по чл.78а от НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това именно поведение водачът на процесния автомобил е причинил средна телесна повреда на ищеца. Това е така, тъй като чл.300 ГПК под извършване на деяние разбира осъществяването на конкретните факти, с които се реализира фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Затова в случаите, когато като елемент от състава на деянието е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд.

Вследствие на това противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ 116Д“ с рег. № ОВ 24****, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, на ищеца са били причинени вреди, поради което първият дължи заплащането на обезщетение за същите. Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадените от страните въззивни жалби. Пред настоящата инстанция същите са релевирали оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, наличието или липсата на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и неговата степен.

По делото е приложен Фиш от Спешна медицинска помощ, видно от който ищецът е постъпил в ЦСМП на 16.12.2021г. в 7.55 часа, консултиран с травматолог и след рентгенография на глезенна става установено счупване на ляв глезен /отразена фрактура на костите на лява подбедрица/, както и разкъсно-контузна рана на челото.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. В., прието и неоспорено отстраните, се установява, че вследствие претърпяното на 16.12.2021г. ПТП ищецът е получил следните увреждания – разкъсно-контузна рана на челото и счупване на подколенницата в долната й трета /счупване на големия и малкия пищял в зоната на глезена/ с разрушаване зоната на растеж на големия пищял и откършек от тибията. Според заключението, след хирургична обработка раната на челото заздравява за около 12-14 дни, а за счупване на подколенницата са необходими 6-7 седмици, като пълното й възстановяване ще настъпи физиологично след около две години от получаване на 3 травмата – получената ъглова деформация ще се самодоизправи с израстването, и няма причини да се очаква настъпване на усложнения. Вещото лице е пояснило устно в съдебно заседание, че в случая на ищеца е проведено консервативно лечение и на крайника поставена гипсова имобилизация. От показанията на св. Алекси Борисов се установява, че гипсовата имобилизация е отстранена едва след 50 дни от поставянето й, а от бащата на детето знае, че при застудяване то се оплаква от болки в крака, кракът отича при физическа умора и има лека накуцваща походка, която докторът казал, че след пълното зарастване във времето ще изчезне.

Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели, очевидци на инцидента – водачи на МПС, движещи се след процесния автомобил непосредствено преди произшествието, установяват, че две деца, непридружавани от възрастен, играели вдясно от пътя по посока на движение на автомобилите и докато тичали в района на отбивката до чешмата едното от тях излязло на платното за движение и автомобилът го ударил. И двамата свидетели заявяват, че от поведението на пострадалото дете считат, че то нямало намерения да пресича, а непосредствено след удара споделило пред св. Банчевски, че е изпуснало едно левче на платното за движение и искало да си го вземе.

Приетото от първостепенния съд заключение на съдебно – автотехническата експертиза установява, че участъкът, в който е настъпило произшествието, е прав и с добра видимост в двете посоки - над 80 м. Вдясно по посока на движение на автомобилите, движещи се към центъра на град Троян, имало автобусна спирка и уширение /отбивка/ с чешма. Застрахованият при ответника автомобил се движел по посока центъра на град Троян със скорост 44.6 км/ч, като по същото време в близост до спирката върху уширението на пътя тичали ищеца и още едно дете. Ищецът навлязъл върху платното за движение и забелязвайки го, водачът отклонил автомобила наляво, като предприел процес на аварийно спиране, но детето, достигайки десния край на коридора за движение на автомобила, се ударило в него. Вещото лице пояснява, че с оглед установените при извършения оглед следи от мястото, на което е намерен автомобила и детето, непосредствено след удара /протокол за оглед от 16.12.2021г., приложен по НАХД № 429/2022г. на РС-Троян/, прави извод, че детето е навлязло в лентата за движение на автомобила от уширението. Според експерта, произшествието е било предотвратимо, ако автомобилът се е движил със скорост, по-ниска или равна на 39 км/ч, както и ако детето се е огледало и спряло преди да навлезе в лентата за движение на МПС.