Решение № 3691 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100500564 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 11565/24.10.2022 г. по гр.д. № 1751/2022 г. на СРС, 180 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Фондация „Св. Димитър Солунски” дължи на „Мото Пфое” ЕООД на основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1033,67 лева, представляващи неизплатена сума по Фактура № 0002269311/03.12.2018 г. за извършено сервизно обслужване на лек автомобил „Форд Галакси” с ДК № ****, възложено с Поръчка № 021-33-0000333, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.10.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021 г. по описа на СРС, 180 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Фондация „Св. Димитър Солунски” дължи на „Мото Пфое“ ЕООД сумата от 5152,84 лева, представляващи неустойка за забава за периода 08.12.2018 г. – 31.08.2021 г., дължима на основание чл. 28 от общите условия на „Мото Пфое” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62230/2021 г. на СРС, 180 състав.

Със същото решение съдът е осъдил Фондация „Св. Димитър Солунски” 1 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Мото Пфое” ЕООД сумата от 201,64 лева, представляващи разноски с оглед уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Мото Пфое” ЕООД да заплати на Фондация „Св. Димитър Солунски” сумата от 499,75 лева, представляващи разноски с оглед отхвърлената част от исковете.

Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Мото Пфое” ЕООД. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно. Твърди се, че е неправилен изводът на СРС за това, че клаузата за неустойка в случая е нищожна. Поддържа се, че липсва оценка на очакваните вреди от евентуалното неизпълнение на задълженията на ответника. Твърди се, че преценката трябва да се осъществява въз основа на обективни критерии. Излагат се съображения, че съдът не е мотивирал акта си в частта, в която е отхвърлил иска за неустойка.

Поддържа се, че от представените доказателства е видно, че неустойката е уговорена съобразно присъщите й обезпечителна обезщетителна и санкционна функция, като не накърнява добрите нрави. Твърди се, че общите условия са били приети от страна на длъжника. На второ място се излагат съображения, че е неправилен изводът на СРС, че неустойката е прекомерна.

Поддържа се, че на основание чл. 309 ТЗ не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка. Излагат се съображения, че прекомерността не прави a priori неустойката нищожна. Сочи се, че размерът на очакваните от неизпълнението вреди не е бил предмет на доказване. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Фондация „Св.

Димитър Солунски”, с който се оспорва жалбата. Твърди се, че още с исковата молба ответникът е оспорил да е бил запознат с общите условия. Сочи се, че пред СРС е установено, че не е изпращана фактура на ответника, поради което ответникът е разбрал за общите условия с получаване на препис от исковата молба, когато ги е оспорил. Твърди се, че ответникът не се е съгласявал с общите условия и същият не е обвързан от тях. Поддържа се, че клаузата относно неустойката е в общите условия, като дори и тя да е действителна, не може да бъде приложена. Твърди се, че не е изпълнено условието за неустойката, а именно – клиентът да е подписал поръчка и да е изявил, че е съгласен с общите условия. Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че процесната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че неустойката създава възможност за неоснователно обогатяване.

Сочи се, че определената неустойка от 0,5 % от стойността на дължимата сума дневно е 18 пъти по-висока от законната лихва. Поддържа се, че според общите условия неустойка се дължи, ако липсва плащане в петдневен срок от издаване на фактурата, а в случая ответникът не е уведомен за издаване на фактура. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част.

Срещу уважителната част на решението е постъпила въззивна жалба от ответника Фондация „Св. Димитър Солунски”. Релевирани са оплаквания, че 2 първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че с отговора на исковата молба е оспорено съществуването на договорно отношение, във връзка с което пред СРС е било релевирано искане по чл. 183 ГПК. Твърди се, че е налице разминаване от около 5 месеца между датата на поръчката и издадената фактура. Сочи се, че при посещение на сервиз на „Мото Пфое” ЕООД за ремонтни дейности ключовете и документите на автомобила се предават на приемчик и се получават обратно от собственика след заплащането за извършения ремонт. Твърди се, че в случая ищцовото дружество не е доказало, че е сключен договор за изработка. Поддържа се, че неподписаната фактура, която не е осчетоводена от страна на ответника не установява сделката, а същата трябва да се докаже чрез други доказателствени средства. Предвид изложеното се иска отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Мото Пфое” ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Излагат се съображения, че не е допуснато нарушение на чл. 183 ГПК, доколкото с определение от 03.05.2022 г. на ищеца са дадени указания да представи заверени преписи от книжата по делото, което е било изпълнено, а в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че няма възражения по проекта за доклад. Твърди се, че от събраните по делото доказателства е видно, че страните са сключили помежду си договор за изработка на 28.06.2018 г. Поддържа се, че по силата на поръчка е възложено на изпълнителя да извърши сервизно обслужване на лек автомобил „Форд Галакси”, рег. № ****. Сочи се, че работата е била приета, в резултат от което е издадена фактура за сумата от 1033,67 лева. Твърди се, че сумата по фактурата не е била изпълнена, въпреки че е предварително уговорен срок за изпълнение с чл. 25 от общите условия. Поддържа се, че според чл. 114 ЗСч печатът и подписът не са задължителен реквизит на фактурата. Оспорва се твърдението, че при ремонт ключовете и документите на автомобила се предават на приемчик и се връщат след това с автомобила.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на 3 оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба „Мото Пфое” ЕООД твърди, че на 28.06.2018 г. между „Мото Пфое” ЕООД и Фондация „Св. Димитър Солунски” е сключен договор за изработка, по силата на който „Мото Пфое” ЕООД е поело задължението да извърши ремонтни дейности на лек автомобил „Форд Галакси”, рег. № ****, рама № WF0KXXWPCKGB43607. Твърди, че договорът е обективиран в Поръчка № 021_03_0000333/28.06.2018 г., като правата и задълженията на страните са допълнени с общите условия на „Мото Пфое” ЕООД за ремонт на автомобил. Сочи, че тези общи условия са били известни на възложителя и същият се е подписал, че ги приема. Твърди, че с поръчката е било възложено да се извърши сервизно оборудване, както следва: Д/М въздушен филтър, Д/М поленов/карбонов филтър, смяна на горивен филтър, проверка на каросерия и боя, смяна на маслото на автоматична скоростна кутия и други. Поддържа, че датата 30.06.2018 г. е определена за финал за извършване на ремонта и връщане на автомобила на възложителя. Твърди, че възложителят е приел изработеното без забележки, което е видно от поръчката, в която е налице подпис за възложителя. Сочи, че за извършените услуги е издадена Фактура № 0002269311/03.12.2018 г. на стойност от 1033,67 лева, която не е била заплатена от страна на възложителя, въпреки че според чл. 25 от общите условия се дължи плащане в срок от 5 дена от издаването на фактурата. Поддържа, че поради неизпълнението на основание чл. 28 от общите условия се дължи неустойка в размер на 0,5 % върху реално дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното издължаване. Твърди, че за периода 08.12.2018 г. – 11.08.2021 г. неустойката възлиза на 5152,84 лева.

С отговора на исковата молба Фондация „Св. Димитър Солунски” е оспорила исковете. Твърди, че не фактурата, а изпълнението на услугата е основание за заплащане на възнаграждение. Оспорва да е възлагано на ищцовото дружество да извършва ремонт на посочения в исковата молба автомобил. Прави общо оспорване на приложената по делото поръчка, като твърди, че документите са нечетливи. Твърди, че е налице разминаване между датата на поръчката и датата на издадената фактура. Твърди, че липсва подпис под фактурата. Излага съображения, че системата на „Мото Пфое” ЕООД изключва възможността да се извърши ремонт, без да се заплати възнаграждение за това. Твърди, че всички ремонтни дейности по обслужване на ползвания от ответника лек автомобил са били заплащани на място и след това е получаван автомобилът. Оспорва да е бил запознат с общите условия на ищеца, като твърди, че ги е узнал едва с връчване на исковата молба. Твърди, че клиентът не е подписвал изрично изявление за съгласие с общите условия, поради което не дължи неустойка. Излага съображения, че неустойката е 4 нищожна като прекомерна и нарушаваща добрите нрави. С отговора на исковата молба е направено само едно доказателствено искане, а именно – по реда на чл. 183 ГПК да бъде задължен ищецът да представи в оригинал поръчката и контролния лист за директно приемане.

По делото е представена подписана

Поръчка

№

021_03_0000333/28.06.2018 г. В същата като клиент е посочена Фондация „Св.

Димитър Солунски”. Според поръчката следва да се извършат ремонтни дейности по лек автомобил с рег. № ****, рама № WF0KXXPCKGB43607, които включват: сервизно обслужване, извършващо се на третата година или пробег от 60 000 км., Д/М въздушен филтър, Д/М поленов/карбонов филтър, смяна на горивен филтър, проверка на каросерия и боя, смяна на масло на автоматична скоростна кутия.

Поръчката е подписана от Л.Г. в графата, удостоверяваща получаването обратно на автомобила.

Разпечатката съдържа 37 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c273ed84-6988-4a58-bb4d-32e22c96d333