Определение № 1197 от 31.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. Шумен, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Теодора Енч. Д. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20253600500421 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8096 от 12.05.2025г., депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „...“ № ..., ет. ... представлявано от изп. директор Я. Б. Я., чрез юриск. Г. Б. срещу определение № 1070/07.04.2025г. по гр. д. № 20253600500421 по описа на РС - Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №151/28.02.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

Жалбоподателя счита, определението за неправилно и моли съда да го отмени. Излага, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение, съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството, както и задължителния характер на тълкуванията на СЕС и неправилно е присъдил разноски в полза на ищцата, в размер на 850.00 лева. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, на процесуалния представител е следвало да се вземе предвид характерът и естеството на исковите претенции, положения от адвоката труд, взаимовръзката между главния и насрещния иск, както и материалния интерес по делото. Сочи, че според трайната съдебна практика правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, да се определя адвокатско възнаграждение за всеки предявен иск поотделно, е приложима, само когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение и са с едно и също основание – недължимост по един договор. В случая предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт – установяване на дължими суми по договор за потребителски кредит и при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, следвало да бъде отчетен и положения от пълномощника труд. Счита, че присъдените разноски в размер на 850 лева са в прекомерен 1 размер, несъответстващ с осъществената защита, положения от адвоката труд, както и в противоречие с практиката на СЕС, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да намали разноските до разумен размер, съобразен с характера и естеството на исковите претенции.

Ответната страна по жалбата, редовно уведомена е депозирала отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Сочи, че подържа изложеното в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК, в който подробно са изложени аргументи за неприложение на цитираната от молителя практика на съдилищата касаеща присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а не присъждане на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 1 от във вр. чл. 36 от ЗА, какъвто е настоящия случай. Счита постановеното определение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с възраженията изнесени в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на С. И.

Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780 по предявен отрицателен установителен иск, с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за прогласяване пълна нищожност, поради противоречие със закона на Договор за паричен заем Standart 14 № 5821846/18.05.2022г. сключен между „Вива Кредит“ ООД с ЕИК 201995287 и ищцата, прехвърлен на ответника по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения и в условията на евентуално съединение с искове за прогласяване нищожността на две договорни клаузи, както и последващо насрещно обективно съединение с осъдителен иск, с правно основание чл. 12, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 за сумата от 770.11 лева – представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми.

С решение № 151 от 28.02.2025г. съдът е отхвърлил главния иск, като неоснователен, прогласил е нищожността на чл. 1, т. 3 от Договора, като противоречаща на закона, на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, нищожността на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора, като противоречаща на закона на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, частична нищожност на чл. 2, ал.

1, т. 5 от договора, като накърняваща добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е осъдил ищцата да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, сумата от 770.11 лева, представляваща изискуем остатък от главницата, ведно със законната лихва върху същата считано от 08.07.2024г. до окончателното плащане. Осъдил е ответника да заплати на ищцата сумата от 850 лева - представляваща разноски за производството, съобразно отхвърлената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 400 лева разноски за производството съобразно уважената част от исковете.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, ответника е депозирал молба, с искане за изменение 2 на решението в частта му за разноските, които е осъден да заплати на ищцата за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, като е поискал същите да бъдат намалени съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер от 100лева до 360лева, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и актуалната съдебна практика съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, според която съда не е обвързан от минималните възнаграждения на адвокатските хонорари, посочени в Наредба № 1/09.01.2024г.

В даденият от съда срок, ответникът е депозирал отговор по молбата, в който е поискал съда да я остави без уважение. Посочил е, че цитираната от ответника практика, касае случаи при които разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна помощ и същата е неотносима в настоящия казус. С оглед направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в мотивите на постановеното решение, съда подробно е изложил съображения и доводи, защо не го е уважил, тъй като предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената от адвоката дейност, заплатеното адвокатско възнаграждение, не било прекомерно.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е посочил, че в мотивите на постановеното решение, вече се е произнесъл по направеното от ответника възражение за прекомерност, като е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на заплатената адвокатската услуга не е прекомерна и е оставил молбата без уважение.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори "Държавни такси и разноски". Конкретните норми са обективирани в чл. 78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случая с решението по делото, ответника е осъден на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да заплати на ищцата разноски в общ размер на 850 лева, от които 50 лева – държавна такса и 800 лева – заплатен адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от исковете. Като се има предвид предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност, обусловена и от цялостното оспорване на исковете от страна на ответника, проведения доказателствен процес и извършените от пълномощника на ищцата активни процесуални действия, чрез обосновани писмени изявления и участия в открити съдебни заседания, съдът намира, че уговореното и заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а освен това същото е и в рамките на определените размери по Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на направеното възражение за определяне на размера съобразно цитиранита практика на СЕС, настоящият въззивен съдебен състав споделя разбирането, че въведените с Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а единствено инструктивни, 3 ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на дължимото на адвоката възнаграждение, но счита, че в случая присъдените с решението в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, не са прекомерни и напълно съответстват на извършената от процесуалния представител на ищцата работа.

С оглед изложеното, съдът намира частната жалба, съдържаща искане за намаляване на разноските присъдени в полза на ищцата за неоснователна и следва да я остави без уважение.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба с вх. № 8096 от 12.05.2025г., депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. ...., ул. „...“ № ...., ет. ...представлявано от изп. директор Я. Б. Я., чрез юриск. Г. Б. срещу определение № 1070/07.04.2025г. по гр. д. № 20253600500421 по описа на РС - Шумен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на решение №151/28.02.2025г. постановено по същото дело, в частта за разноските.

На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК, определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4