Решение № 3522 от 23.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3522 гр. София, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. В.а като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20261100503941 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. И. Т., родена на 07.05.2015 г., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., срещу Решение № 20359/10.11.2025 г. по гр.д.

№ 13394/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК за увеличаване на дължимата й съгласно Решение № 343009/15.02.2018 г. по гр.д. № 52259/2017 г. по описа на Софийски районен съд от баща й И. В. Т. месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 500 лева до пълния претендиран размер от 800 лева. Изложени са съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което размерът на дължимата от бащата месечна издръжка да бъде увеличен до претендирания размер от 800 лева.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. В. Т. е депозирал отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата по подробно изложени съображения.

Желае потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от малолетната му дъщеря част. Представя документи.

И. В. Т. е депозирал жалба срещу Решение № 20359/10.11.2025 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, в която е уважен искът с правно 1 основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК на малолетното му дете К. И. Т. за увеличение на месечната й издръжка, определена с Решение № 20359/10.11.2025 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на Софийски районен съд, над сумата от 300 лева до присъдения размер от 500 лева. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, твърди се същото да е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Желае се отмяна на решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. И. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., е изразила становище за допустимост, но неоснователност на жалбата на И. В. Т..

К. И. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., е подала частна жалба срещу Определение № 6833/18.02.2026 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на Софийски районен съд, в която се поддържат оплаквания за неговата незаконосъобразност.

Желае отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде допуснато изменение на Решение № 20359/10.11.2025 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на Софийски районен съд в частта за разноските с присъждане в нейна полза на разноски в първоинстанционното производство в пълния претендиран размер.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК И. В. Т. е подал отговор на частната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, насочени са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

С Решение № 20359/10.11.2025 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на по описа на Софийски районен съд е изменени размерът на дължимата издръжка от И. В. Т. определена по силата на решение № 343009/15.02.2018 г. по гр. дело № 52259/2017 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в сила 15.02.2018 г., в полза на К. И. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., като същият е осъден, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, да заплаща на К. И. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., месечна издръжка в размер на 500 лева, платима до 15-то число на месеца по посочена банкова сметка, считано от 10.03.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/ до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена сума, като искът е отхвърлен за сумата над 500 лева до пълния претендиран размер от 800 лева като неоснователен. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 388,80 лева, представляваща държавна такса върху присъдената издръжка. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

С Определение № 6833/18.02.2026 г. по гр.д. № 13394/2025 г. по описа на Софийски 2 районен съд е оставено без уважение искането на К. И. Т., действаща чрез своята майка и законен представител М. Х. А., за изменение на Решение № 20359/10.11.2025 г. в частта за разноските.

Във въззивните жалби са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Не е спорно в производството и се установява от служебно изготвената от съда справка по Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, че въззиваема страна и въззивник И. В. Т. е баща на детето К. И. Т., родена на 07.05.2015 г.

Спор не е формиран и въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че с влязло в законна сила Решение № 343009/15.02.2018 г. по гр.д. № 52259/2017 г. по описа на Софийски районен съд е утвърдено подигнато споразумение между М. Х. А. и И. В. Т., по силата на което последният се е задължил да заплаща на малолетната си дъщеря К. И. Т. месечна издръжка в размер на 230 лева, считано от 01.08.2017 г., платима до петнадесето число на месеца по посочена банкова сметка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното плащане.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

Според т. 4 на ППВС № 5/16.11.1970 г. "нуждите" на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая. Според т. 5 на горепосоченото постановление "възможностите" на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на детето К. от средства за съществуване, образование и социалнокултурно развитие от времето, когато е определена месечната му издръжка от 230 лева (15.02.2018 г.). През изминалия значителен период ищецът в първоинстанционното производство е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и нейните потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Към момента на определяне на издръжката въззивникът е била едва на две навършени години, към момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е била на десет навършени години, а към датата на приключване на съдебното дирене в производството пред въззивния съд – на 3 единадесет години. Въз основа на проведеното за нуждите на въззивното производство социално проучване по делото се установява, че малолетната е ученичка в четвърт клас в общински учебно заведение, състезател е по математика, посещава извънкласни учебни занимания в същата дисциплина и спортно катерене. Първоинстанционният съд е обсъдил ангажираните пред него писмени доказателства, установяващи, че през учебната 2024/2025 г. подрастващата е включена в курс по математика, организиран в три модула по десет занимания, при цена на модул от 400 лева и курс по ментална аритметика, ангажирана е с онлайн уроци по английски език при такса в размер на 190 лева за десет учебни часа и е посещавала тренировки по спортно катерене с месечна такса от 120 лева, като във въззивното производство са ангажирани допълнително доказателства за извършени от майката М. Х. А. плащания за извънкласните занимания по чуждоезиково обучение и математика.

При определяне на нуждите на детето първоинстанционният съд правилно е отчел ангажирания амбулаторен лист от 2022 г., въз основа на който се установява, че при К. е констатирано плоскостъпие и ювенилна идиопатична сколиоза, поради което е насочена към ползване на стелки с клин и посещения на кинезитерапия или физиотерапия, както и доказаните в тази връзка разходи, техния характер и размер, които не сочат на ежемесечен разход за детето във връзка с медицински показания.

Спор не е формиран и по делото се установява от приобщените писмени доказателства, че през 2023 г. в „Скай дентал иклиник“ е констатирана нужда от ортодонтско лечение на малолетната К. с поставяне на апарат за бърза експанзия със зъбна опора. Въз основа на писмените доказателства по делото може да се направи извод, че на стойността на това лечение възлиза на 8 000 лева. Касае се за изключителни нужди на детето по смисъла на чл.143, ал.4 СК, с какъвто иск съдът не е бил сезиран. Добавката към определената по съдебен ред издръжка не може да се присъди от съда служебно, а само по искане по чл.143, ал.4 СК за присъждане на добавка към определена от съда издръжка, което искане може да бъде предявено за съвместно разглеждане в производството за издръжка или в самостоятелно производство, след като размерът на присъдената издръжка е определен с влязло в сила решение.

Коректно първоинстанционният съд е съобразил трайния характер на увеличените нужди на детето и в контекста на инфлационните процеси в страната и е формирал изводи относно размер на средствата, необходими за месечната издръжка на малолетната К., като е отчел необходимостта бащата да поеме по – голяма част от същите, доколкото майката полага непосредствените грижи за нея.

С оглед установения размер на доходите на двамата родители, трудоспособна възраст на бащата, жилищната му обезпеченост, трудовата ангажираност, липсата на данни и твърдения да е с влошено здравословно състояние, намаляващо работоспособността му и/или изискваща разходи за лечение, въззивният съд приема, че бащата И. В. Т. е в състояние да покрие, над средствата за собствената си издръжка, сумата от 310 евро (606,30 лева) за издръжка на малолетната си дъщеря К.. Този размер на издръжката отчита и наличието на 4 алиментни задължения на бащата към друго малолетно лице – роденият през 2022 г. негов син Калоян.

Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че родителят, може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури средства за съществуване на детето. Въззиваема страна и въззивник Т. има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето К..

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка на детето К. е отхвърлен за разликата от 255,65 евро (500 лева) до 310 евро (606,30 лева), като въззиваемият се осъди да заплаща на въззивника месечна издръжка от още 54,35 евро (106,30 лева), считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава.