Определение № 1395 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1395 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх.№14555/05.05.2023г. депозирана от „Инвест 2020“ АД ЕИК 203920447, представлявано от изпълнителния директор А. К. М. против Определение №202 от 24.04.2023г. на съдията по вписвания при ПРС, с което е отказано вписване на Устав от 10.02.2016г., приет при учредяването на „Инвест 2020“ АД за учредена апортна вноска на недвижим имот в капитала на „Инвест 2020“ АД, които имоти са собственост на акционера – учредител „Лион Инвест Груп“ АД ЕИК 201264898 и са подробно индивидуализирани с представения за вписване устав.

Твърди се отказът е незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното определение, като вместо това съдът да постанови вписване на Устав от 10.02.2016г. на „Инвест 2020“ АД , касаещо посочените недвижими имоти.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доказателствата и доводите в жалбата, намира същата за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С Определение №202 от 24.04.2023г. на съдията по вписвания при ПРС, е отказал вписване на Устав от 10.02.2016г., приет при учредяването на „Инвест 2020“ АД за учредена апортна вноска на недвижим имот в капитала на „Инвест 2020“ АД, които имоти са собственост на акционера – учредител „Лион Инвест груп“ АД ЕИК 201264898 и са подробно индивидуализирани с представения за вписване устав, доколкото е констатирал че са налице пречки за вписване, изразяващи се в следното: документът за собственост и заповедта за изменение на кадастралната карта със заличаване на обекти и нанасяне на 1 нови такива по кадастралната карта не са в оригинал, съответно във формата на нотариално удостоверени преписи, снети от оригинал; Декларацията за липсата на непогасени задължения по чл.264 ал.1 ДОПК не е актуална към момента на вписване на Устава в СВ – Имотен регистър и не е с нотариално удостоверен подпис; Представеното Удостоверение за данъчна оценка на недвижими имоти не е издадено по реда на чл.264 ал.1 ДОПК, от което да е видно дали собственикът има ли задължения, а представлява такова издадено по реда на чл.3 ал.32 от Приложение №2 към ЗМДТ; междувременно върху внесените като непарична вноска в капитала на дружеството имоти, през 2020г. в регистъра при СВ гр.Пловдив има вписана възбрана по партида на вносителя „Лион Инвест Груп“ АД по реда на ДОПК, от което следва, че към настоящия момент дружеството вносител има непогасени данъчни задължения и забрана за разпореждане с имота след вписване на възбраната през 2020г.; налице е издадено и вписано Постановление за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот съдържащо забрана дружеството да се разпорежда с имотите, върху които е наложена обезпечителна мярка Недоволен от постановеният отказ, жалбоподателят твърди, че отказа е незаконосъобразен и че са налице условията за вписване на вписване на Устав от 10.02.2016г. на „Инвест 2020“ АД, касаещо посочените недвижими имоти. Навежда твърдения, че непредставения в оригинал документ за собственост не е основание за отказ; че Декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК следва да е актуална към момента на извършеното прехвърляне на собствеността т.е. 10.02.2016г., а не към настоящия момент; че аргументацията за отказ на съдията по вписванията, касаеща вписаната възбрана по реда на ДОПК по партида на вносителя „Лион Инвест Груп“ АД в полза на НАП са неотносими, неправилни и несъответстващи на правната същност на апорта; че издаването на данъчна оценка е винаги по реда на чл.3 ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ и обстоятелството, че в издаденото Удостоверение за данъчна оценка №66090005999/05.04.2023г. издадено от Дирекция на МТД при Община Пловдив, не са отразени евентуално съществуващи задължения за данъци, не е основание да се подлага на съмнение материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ.

Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни по следните съображения:

Съгласно императивната норма на чл.264 ал.1 ДОПК, вписването на апорт е допустимо, ако прехвърлителят или учредителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения, като наличието или липсата им за имота, се удостоверява с данъчна оценка. В конкретният случай, действително в изпълнение изискванията на чл.264 ал.1 ДОПК, вносителят е представил данъчна оценка на процесните имоти, в които обаче липсва удостоверително изявление относно наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения.

Налице е и Декларация по чл.264 ал.1 ДОПК, от управителя на вносителя - А. К. М., че представляваната от същата фирма няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски с дата 2

10.02.2016г т.е към момента на извършеното прехвърляне на собствеността.

Спорът в случая се свежда до това, представляват ли пречка за вписване, наличието на данъчна оценка по реда на чл.3 ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ, но с липсващо удостоверително изявление относно наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения и съответно при липсата на такова удостоверително изявление, това обстоятелство може л и да се счете за индиция, че липсват данъчни задължения за имота; и на второ място: Декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК към кой момент следва да е актуална - към настоящия момент или към момента на извършеното прехвърляне на собствеността т.е. 10.02.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията може да откаже вписване на представен за вписван акт, ако той не отговаря на изискванията на закона.

Декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК е едно от изискванията на закона, които следва да бъдат проверени от съдията по вписванията, тъй като съпровожда подлежащия на вписване акт. Поради което и липсата на декларация е основание за отказ за вписване на подлежащия на вписване акт (така т. 6 на ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Проверката, която съдията по вписванията е длъжен да направи на документите, които следва да съпровождат молбата за вписване на акта, съставлява функцията на съдията по вписванията като орган, пред който се развива охранителното производство по вписване на съответните подлежащи на вписване актове.

Съдията по вписванията, следи както за наличието на декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК (като за липсата й носи имуществена отговорност съгласно чл. 265 ДОПК), така и за наличието на удостоверение за данъчна оценка с определено съдържание. За нуждите на производството по вписванията е необходимо в удостоверението да посочен както размера на данъчната оценка , така и изрично удостоверително изявление на органа, издал оценката дали за имота има или няма непогасени данъчни задължения. Това изявление следва да се съдържа в текста на удостоверението за данъчна оценка, според изричното предвиждане чл.

264, ал. 1, изр. 2 ДОПК. В конкретният случай в издаденото Удостоверение за данъчна оценка №66090005999/05.04.2023г. издадено от Дирекция на МТД при Община Пловдив, липсва удостоверително изявление относно липсата или наличието на непогасени подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. Липсата обаче на такова удостоверително изявление не може да се счете за индиция, че липсват данъчни задължения за имота. Какви са причините за това в удостоверението за данъчна оценка да не се съдържа изявление за липса или наличие на данъчни задължения по чл. 264, ал. 1 ДОПК стои извън предмета на производството по вписванията и съответно - на инстанционната проверка на отказа на съдията по вписванията, тъй като проверката, осъществявана от съдията по вписванията за спазването на изискванията по чл. 264 ДОПК е строго формална.

За да бъдат извършени посочените в чл. 264, ал. 1 ДОПК правни сделки и действия прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва да представят декларация, че нямат непогасена подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки, като наличието или липсата на 3 непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчна оценка. След като законът изрично е посочил формата, с която се удостоверява липсата на данъчни задължения за имота, то формалната преценка на съдията по вписванията се свежда до това дали са представени съответните официални документи за липса на задължения за имота.

Що се касае до оплакването за актуалността на Декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК, следва да бъде посочено, че съдържанието на декларацията изисква изявление за липсата на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането. Същата обаче за да послужи на вносителя е необходимо да бъде презаверена по надлежния ред и да обективира изявление на лицето, че и към момента на направеното искане за вписване, липсват задължения. Целта на декларирането по чл.264 ал.1 ЗОПД, е да препятства разпореждане с имуществото на прехвърлителя, което би послужило за удовлетворяване нуждите на фиска. / В този смисъл е Решение №352 от 04.10.2010г. на ВКС постановено по н.д.№285/2010г. на второ н.о./ .

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са изпълнени формалните изисквания на закона вписване на представен за вписван акт, поради което постановения от съдията по вписвания отказ се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№14555/05.05.2023г. депозирана от „Инвест 2020“ АД ЕИК 203920447, представлявано от изпълнителния директор А. К. М. против Определение №202 от 24.04.2023г. на съдията по вписвания при ПРС, с което е отказано вписване на Устав от 10.02.2016г., приет при учредяването на „Инвест 2020“ АД за учредена апортна вноска на недвижим имот в капитала на „Инвест 2020“ АД, които имоти са собственост на акционера – учредител „Лион Инвест Груп“ АД ЕИК 201264898 и са подробно индивидуализирани с представения за вписване устав.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5