Определение № 310 от 28.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Пламен Ст. Златев

Мариана М. Мавродиева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500091 по описа за 2023 година Производството е на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Обжалва се определение на Казанлъшки районен съд № 2174 от 29.11.2022г. постановено по гр. д.№ 1518/2022г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане молбата на ответника Д. М. Ч., за допълване на съдебно решение № 490 от 13.10.2022 г. в частта за разноските. Д. М. Ч. молител в производството по чл.248 ГПК и ответник в процеса поддържа, че съдебният акт е неправилен, като моли да бъде отменен и бъде уважена претенцията за разноски. Като неправилна се определя констатацията на съда, че молбата на ответника за допълване на решението е недопустима поради непредставяне на списък на разноските направени в исковото производство както. Излага подробни съображения. Моли, да се отмени изцяло определението на първоинстанционния съд, като вместо него се постанови, ответникът в исковото производство да заплати 150 лв. за адвокатско възнаграждение и 173.20 лв. за държавна такса.

В срока по чл.248 от ГПК няма постъпил отговор на молбата от насрещната по спора страна.

Старозагорският окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

За да остави без разглеждане процесната молба по чл.248 от ГПК подадена от Д. М. Ч., Казанлъшкият районен съд е посочил, че ответникът не е представил списък на разноските и в съответствие с чл.80, изр.2 от ГПК губи правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. В мотивите на решението си и в неговия диспозитив се е произнесъл по претенциите на страните за разноски.

Настоящият въззивен съд, след преценка на данните и доводите по делото приема, че жалбата е процесуално допустима, т.к е подадена от лице, което има правен интерес от допълване на съдебния акт в частта за разноски, 1 и същата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата се явява изцяло неоснователна поради следните съображения:

Съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение, е въведена със самата норма - че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските; че разпоредбата на чл. 80 изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно-представяне на списък на разноските; че липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, поради което искането се явява недопустимо; че въпросният списък почл. 80 от ГПК може да се съдържа както в исковата молба, така и в отговора на исковата молба или в писмените бележки, но че следва да има изрично посочване, че разноските се конкретизират по реда чл. 80 от ГПК.

В конкретния случай, с решението, чието изменение се иска районният съд се е произнесъл по въпроса на разноските, като е формулирал изрична воля за размера на същите и че няма приложен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Въз основа на изложеното районният съд е приел, че подадената молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е процесуално недопустима поради липсата на абсолютна предпоставка за упражняване на правото.

Тези доводи напълно се споделят от въззивната инстанция и на основание чл.272 във връзка с чл. 248 от ГПК Окръжният съд препраща към тях.

Въпросът за присъждането на разноските от съда с акта, с който завършва производството в съответната инстанция респективно допълването или изменението на същия акт в частта за разноските е разрешен детайлно и непротиворечиво от установената съдебна практика. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК императивно задължава всяка една от страните в процеса, която претендира присъждане в нейна полза на разноските направени в процеса, да представи списък на разноските. Определен е и крайния момент в рамките на който страната може да представи списък на разноските- до приключването на последното съдебно заседание в съответната инстанция. Списъкът за разноски следва да бъде пълен като в него да бъдат включени всички разходи направени в процеса от страната. Пропускът да бъдат включени разноски в списъка не може да се поправи след приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция.

Представянето на списък с разноски по делото дава основание на насрещната по делото страна да се запознае с този списък и респективно да възрази както по отношение на перата за разноски, включени в списъка така и да възразява за тяхната прекомерност, което възражение също следва да се 2 направи най-късно до приключване на производството в съответната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК в ъв всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски.

Когато съдът се произнася по искането за разноски, формира и изрази воля за същите, този акт може да бъде единствено изменен в хипотеза на пропуск на съда да се произнесе по всички заявени от страната разноски, които са включени в приложения списък по чл. 80 от ГПК или е пропуснал да се произнесе по своевременно направено възражение на насрещната страна за прекомерност или относно включването на някои разноски които се оспорват от насрещната страна и други. Касае се все за хипотези в които съдът преди иницииране на производството по чл.248 от ГПК, е взел становище по исканията за разноски, обсъдил ги е и е формирал воля по отношение тяхното присъждане или неприсъждане съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. В тези случаи се касае за изменение на решението в частта за разноските, доколкото веднъж същите са били предмет на обсъждане и молбата по чл.248 от ГПК за тях е процесуално допустима. За първоначалното произнасяне на съда (акта с който производството приключва) по присъждането на разноските (допълване на акта) не е дори необхоД. представяне на списък за разноските по чл. 80 от ГПК, в каквато връзка са и постановките на тълкувателното решение. Пропускът на съда да се произнесе по искането за разноски без представен списък по чл. 80 от ГПК е възможно да се отстрани по реда на чл.248 от ГПК (допълване на акта) само и единствено тогава когато съдът в акта си, с който приключва делото в съответната инстанция изобщо не е взел отношение към основателността, респективно неоснователността на каквито и да било разноски по делото нито е формирал и изразил по някакъв начин воля за същите. В случаите, когато съдът само е разгледал, обсъдил и формирал воля по което и да е перо от разноските по делото, искането по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските без първоначално представен списък по чл. 80 от ГПК е недопустимо.

Рискът за страната непредставила списък с разноските почл. 80 от ГПК до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция е, че когато съдът се е занимал с въпроса за разноските на тази страна, но по една или друга причина е коментирал само част от всичките и частично ги е уважил, респективно отхвърлил, страната не може по реда на чл.248 от ГПК да иска допълване на решението с произнасяне по разноските, които страната претендира и по които съдът не се е произнесъл. Молбата по чл.248 от ГПК в този случай е процесуално недопустима. Представянето от страната по делото на списък по чл. 80 от ГПК е гаранция, че съдът ще се произнесе по разноските при условията на чл.248 от ГПК дори да е пропуснал да направи това или го е направил частично-примерно само за част от претендираните съгласно списъка разноски. Липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК 3 преклудира правото на страната както да иска изменение на съдебния акт с който приключва производството в съответната инстанция в частта за разноските така и да иска допълване на същия акт в частта за разноските.

Последната (молбата по чл.248 от ГПК) се явява процесуално недопустима.

В този смисъл по делото липсват данни да са представени списъци по чл. 80 от ГПК с разноските направени от ответника по исковото производство. За процесните суми както се посочи няма представен от страната списък по чл. 80 от ГПК, като същевременно с това исковият съд се е произнесъл по констатирани от него и направени от същата страна други разноски. Тоест обстоятелството, че съдът е формирал и изразил воля в акта си с който приключва производството в съответната инстанция по отношение на дължимите според него разноски и то без представен списък по чл. 80 от Г П К води до недопустимост на последваща молба по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските подадена от страната на която такива са вече присъдени или е отказано да бъдат присъдени в хипотеза на липсващ списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като същата следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати, така както е постановил и първостепенния Казанлъшки районен съд.

Правилно и в съответствие с постановките на т.9 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът е приел, че молбата по чл.248 от ГПК е процесуално недопустима при липса на списък по чл. 80 от ГПК, като това се отнася както до искането за допълване на акта на съда с претендирани без списък разноски, така и ако такива разноски са присъдени, но страната ги претендира примерно в по-голям размер в хипотеза на изменение на акта в частта за разноските.

В този смисъл обжалваното определение следва да се потвърди изцяло като валидно, допустимо и по същество правилно.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл. 278, ал.1ал.4 и чл.80 от ГПК, Старозагорският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Казанлъшки районен съд № 2174 от 29.11.2022г. постановено по гр. д.№ 1518/2022 г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4