Решение № 207 от 23.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20223110105182 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД срещу Д. М. З. , ЕГН **********, с адрес: гр. В. иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, след частично оттегляне на иска, съществуване на вземане в полза на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД , със седалище гр.София сумата от 487,45 лева – главница, по индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. сключен между Д. М. З. /Кредитополучател/ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT

/Кредитодател/, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 09.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1593/2022г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че между страните е сключен онлайн Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. , като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.

Конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ CAAAMAНKA КАПИТАЛ" ООД и Д. М.

З. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.

Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.

1

Ищецът тъврди, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376/27.01.2021г. между Д. М. З. и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД е отпуснат кредит в размер на 1500.00 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор, Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 36 месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 70.32 лв., а последната 36-та вноска в размер на 70.20 лв. (включващи главница и договорна лихва).

Ищецът сочи, че по Договора за кредит, Д. М. З. е извършвала плащания преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба по процесния Договор със закъснения покриващи само първите четири погасителни вноски и частично договорна лихва по единадесетата и дванадесетата погасителна вноска, предвид което задължението й е обявено за предсрочно изискуемо на дата 14.05.2021г. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1041.63 лв.

Ищецът сочи, че поради липса на плащане и постъпило от ответника възражение в производството по чл.410 от ГПК, предявява претенцията си по исков ред. Претендира разноски.

В едномесечния срок за отговор, ответника изразява становище. Ответникът възразява, че е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита.Сочи, че липсват доказателства, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответницата преди подаване на заявлението. Ответницата счита, че в настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила.

Ответницата възразява, че не е била редовен платец. Твърди, че с Решение № 430/22.02.2022г. по гр.д № 14659/2021г. по описа на Районен съд Варна, което е влязло в законова сила, клаузата от процесния ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO № 2376/27.01.202In, сключен между ответницата и ищцовата страна е обявена за нищожна, т.е задължението породено въз основа на нея е недължимо и все едно същата никога не е уговаряна. Въз основа на това, остава дължима единствено и само главница и лихва, но при действителен договор, а при недействителен такъв, само главница.

Твърди, че по договора е заплатила сумата от 1356.35 лева и почти е изплатила цялата главница по кредита, което показва нейната добросъвестност.

Ответницата излага, че ищцовата страна е обявила по нейни думи, кредита за предсрочно изискуем от дата 14.05.2021г. и вместо да предяви иск за сумите от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до края на договора, ищеца образува над 9 на брой производства за отделни вноски от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO № 2376/27.01.2021г., сключен с „Интърнешънъл Саламанка Капитал" ООД, като към всяка от тях, претендира и присъждане на разноски в размер на платената от по 25лв. и за адвокатско възнаграждение от по минимум 360 лв. Счита, че е налице една явна злоупотреба с процесуални права, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ и представляващо нарушение на принципа за добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3, изр. 1 -во от ГПК.

Ответницата прави възражение, че сключеният между ДОГОВОР ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO № 2376/27.01.2021г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021 г. е посочен ГПР-45.19%., както и годишен лихвен процент 37.87%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Визираната неяснота съществено ограничава правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договор за 2 потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021г.

Прави възражение и за нищожност на договора. Моли, съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По частно гражданско дело № 1593/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. З. , ЕГН **********, с адрес: гр. В.

ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с ЕИК:

200604885, със седалище/адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис , сумата от 1041.63 лева (хиляда и четиридесет и един лева и шестдесет и три лева) – главница, представляващи 25 вноски за периода от 01.02.2022г.до 01.02.2024г., по индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. сключен между Д. М. З. /Кредитополучател/ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT /Кредитодател/, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 09.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева) – държавна такса, както и сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) – адвокатско възнаграждение.

По делото са представени Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021г., ОУ за предоставяне на потребителски кредит; копие от преводно нареждане от 27.01.2021 г.; копие от Стандартен европейски формуляр от 27.01.2021г.

За установяване на извършениете плащания по делото са представени разписка 0200012630607060/05.03.2021г.; разписка № 0200012643154134/ 08.03.2021г.; разписка № 00200012814151349/ 02.04.2021г.; вносна бележка от 17.05.2021г.; вносна бележка от 07.12.2021г.; вносна бележка от 10.12.2021г.; вносна бележка от 19.07.2021г.; разписка № 0200014859273095/31.01.2022г.; разписка №0200013187283479/31.05.2021 г.; вносна бележка от 18.04.2022г. и вносна бележка от 28.04.2022 г.

От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се установява, че Размерът на непогасената главница по процесния договор, след като вещото лице съобрази извършените от ответника плащания и поставеното с решение № 430/22.02.2022г. по гр.д. №14659/2021г. по описа на ВРС е по: При недействителност на договора При главница по кредита в размер на 1500,00 лв. Извършените плащания в общ размер 1489,35 лв. Остатък главница 10,65 лв. При действителност на договора Дължимата главница и лихва при действителност на договора, като съобрази извършените от ответника плащания и поставеното решение № 430/ 22.02.2022г. по гр.д. №14659/2021г. по описа на ВРС, с което клаузата за дължима такса за експресно разглеждане в размер на 4368,60 лв. е обявена за нищожна. Дължимата главница е в размер на 354,45 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.

Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.

Съдът намира, че тъй като Интернешънъл Саламанка Капитал ООД, като финансова институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде 3 определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021г. , по които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 41,67 лв. за главница и договорна лихва 28.65 лв. на 36 вноски, при договорени вноски до 01.02.24г.

Съдът е приел за безспорно между страните, че ответницата е получила сумата от 1 500 лв. по договор за Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г.

Съдът е обявил за служебно известно постановено Решение № 430/22.02.2022г. по гр.д. №14659/2021г. по описа на ВРС, с което съдът обявява за нищожна клаузата по чл.1 от Договор за потребителски кредит № SO №2376/27.01.2021г. сключен между Д. М. З. и Интернешънъл Саламанка Капитал ООД, предвиждаща дължима такса за експресно разглеждане в размер на 4368,60 лв. поради противоречие със закона на осн.чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответницата сочи, че са налице нарушения на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответницата за недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Налице обаче е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Според настоящия състав посоченият в договора годишен процент на разходите от 45,19 % не съответства на действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидено е още при сключването на договора, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която е предвидено да се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 121,35 лв. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл.