Определение № 36563 от 07.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36563 гр. София, 07.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110121862 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Г. П., подадена чрез адвокат И. Р. (с пълномощно на л. 6), срещу „С.К“ ООД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „С.К“ ООД, чрез адвокат Х. М. (с пълномощно, приложено към ОИМ).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът възразява за проявена от ищеца злоупотреба с права чрез предявяване на 12 броя идентични искови молби пред СРС с предмет прогласяване на нищожността на договорна клауза, инкорпорирана в различни договори за кредит, сключени помежду им. Уточнява, че исковите молби се отнасят до различни договори за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. В контекста на изложеното моли по реда на чл. 213 ГПК да бъдат съединени за общо разглеждане изброени в ОИМ 12 броя граждански дела, заведени пред СРС. При служебно извършена справка съдът установи, че в действителност посочените в ОИМ граждански дела са заведени пред СРС от С. Г. П. срещу „С.К“ ООД и имат сходен предмет. Към настоящия момент обаче производствата по посочените дела се намират на различен етап, като същевременно настоящият съдебен състав счита, че съединяването им за общо разглеждане ще затрудни и забави своевременното разглеждане на настоящото дело, поради което не следва да съединява делата по реда на чл. 213 ГПК. Наред с това, съдът следва да посочи, че идентичният предмет на делата не сочи задължително за злоупотреба с права от страна на потребителя в случай, че кредиторът по договора за потребителски кредит във всеки един от договорите е включил неравноправни клаузи, преценка за което съдът ще извърши с крайния си акт.

С оглед на горното и доколкото размяната на съдебни книжа е приключила, на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 13:40 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е за разглеждане от С. Г. П. срещу „С.К“ ООД осъдителен иск с правно 1 основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 253,09 евро – платена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за кредит № ****************** г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 30.07.2026 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца С. Г. П. – като кредитополучател, и „С.К“ ООД – като кредитодател, е бил сключен Договор за паричен кредит № ****************** г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1 000,00 лева, при ГПР – 49,74 %, и фиксиран ГЛП – 40,00 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 1 106,94 лева на 23 седмични вноски, първата от които платима на 05.06.2024 г., а последната – на 06.11.2024 г. Съгласно уговореното в чл. 5, страните се съгласили в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2./ Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3.

Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.

11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 5, кредотополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 388,06 лева. Така общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя при непредставено обезпечение, възлизала на 1 495,00 лева. Тъй като кредитополучателят не предоставил уговореното в чл.

5 обезпечение, кредиторът му начислил неустойката по чл. 11 от договора. Ищецът поддържа, че периодично е извършвал плащания по договора, като е погасил в цялост същия, заплащайки сума в общ размер на 1 495,00 лева, в т. ч. 1 000,00 лв. – главница, 106,94 лв. – лихви, и 388,06 лв. – неустойка по чл. 11 от договора. Развива аргументи за нищожност на предвидената в чл. 5 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, като уговорена в нарушение на правните принципи за справедливост и добросъвестност, довело до несправедливо облагодетелстване на ответното дружество за сметка на кредитополучателя. Поддържа, че по същество така предвидената неустойка представлявала сигурна печалба за икономически по-силната страна по договора за кредит. Счита, че неустойката е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнително сочи, че договореният годишен лихвен процент е в нарушение на закона и противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер за законната лихва. Предвид нищожността на сключения договор, счита, че всички суми, над чистата стойност на главницата, се явяват платени при начална липса на основание, поради което моли съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 253,09 евро, представляваща сбор от надплатените суми по договора. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „С.К“ ООД, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на 2 договора за кредит, респ. на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, и на тази, с която е уговорен годишен лихвен процент.

Поддържа се, че неустойката не следва да бъде включвана в ГПР, респ. не е налице сочения в исковата молба порок на договора, изразяващ се в липса на посочване на действителния ГПР по съглашението. Не оспорва получаването на сумата от 253,09 евро, надхвърляща чистата стойност на кредита, но поддържа, че тя е платена от кредитополучателя на основание валидни договорни клаузи. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключването на договор за кредит № ****************** г. с ответното дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза на чл. 5, която противоречи на императивни материалноправни норми, или е неравноправна;

2./ извършено плащане на претендираните суми по договора за кредит в полза на ответното дружество в общ размер на 253,09 евро, надхвърлящи чистата стойност на кредита.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи. В негова тежест е да докаже, че клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и ангажират доказателства за наличие/липса на неравноправни клаузи в оспорените договори.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 153 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че между страните е сключен Договор за кредит ****************** г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 1 000,00 лева, при ГПР – 49,74 %, и фиксиран ГЛП – 40,00 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне сума в общ размер на 1 106,94 лева на 23 седмични вноски, първата от които платима на 05.06.2024 г., а последната – на 06.11.2024 г.; 2./ в изпълнение на поетите по договора задължения, при неговото сключване кредитодателят е предал фактически на кредитополучателя парична сума в размер на 1 000,00 лева, 3./ в погашение на задължения по така сключения договор от кредитополучателя са били извършени преди завеждане на делото плащания в полза на кредитора в общ размер на 1 495,00 лева; 4./ че в ГПР по договора за кредит не е включена уговорената в чл. 11 от договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да представят препис от Договор за потребителски кредит № ****************** г. При неизпълнение на разпореждане на съда, на страните ще бъде наложена глоба, на основание чл. 89 ГПК, поради възпрепятстване съдът да изпълни задълженията си по чл. 7, ал. 3 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда да представи препис от Погасителния план към договор за потребителски кредит № ****************** г., както и приложимите си ОУ. При неизпълнение в срока на дадените указания, съдът ще приеме на основание чл. 161 ГПК за доказани твърденията на ищеца, изложени в ИМ, относно съдържанието на оспорените клаузи.

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за изслушване на ССчЕ, като ненеобходимо, тъй като обстоятелствата, които цели да установи чрез експертиза, са отделени като безспорни по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Ищецът да се призове за откритото съдебно заседание на посочените в ИМ адреси за връчване на книжа по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а ответникът – по ЕПЕП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4