Решение № 274 от 20.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пазарджик, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.а

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20255200500203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №966/22.07.2024 г. по гр.д.№4301/2023 г. по описа на РС – Пазарджик са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление град София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В срещу Н. Г.

М., ЕГН ********** от град *** по реда на чл.415, ал.1т.1 ГПК искове с правно основание чл.9 от ЗПК във вр.с чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница в размер на 2 984,12 лв., договорно възнаграждение в размер на 703,48 лв., дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.09.2021 г., лихва за забава в размер на 809,68 лв., дължима за периода от 26.11.2019 г. до 25.09.2021 г. и законна лихва в размер на 1 289,09 лв. за периода от 25.09.2021 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2023 г./ до изплащане на 1 вземането, дължими на основание договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №*** от 24.09.2019 г., по отношение на които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№3576/2023 г по описа на РС –Пазарджик, както и предявения по реда на чл.415, ал.1,т.3 във вр.с ал.3 от ГПК иск с правно основание чл.9 от ЗПК във вр.с чл.79 от ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 741,89лв. за закупена услуга „Фаст“ и възнаграждение в размер на 1 549,96лв. за закупена услуга „Флекси“ към договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №*** от 24.09.2019 г., по отношение на които заявлението за издаване на заповед изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3576/2023г по описа на РС –Пазарджик е било отхвърлено.

Осъдено е „Профи Кредит България“ЕООД да заплати на Н. Г.

М. на основание чл.55, ал.1, прел.1 от ЗЗД сумата от 1 131,37лв., представляваща заплатена без основание по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №*** от 24.09.2019 г.

Осъдено е „Профи Кредит България“ да заплати на Н. Г. М. сумата от 930 лв. разноски по делото.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, в която са изложени подробни съображения за неправилност. Оспорва извода на съда за недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че в ЗПК няма изискване в договора да бъде установяван или посочван механизъм, по който е изчислен ГПР, както и да бъдат посочвани какви други разходи са включени в ГПР, като в процесния договор ясно била посочена методиката на формиране на ГПР. Оспорва извода на съда, че е налице разминаване между посочения ГПР и действителния такъв. Счита, че не е налице нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, като дори и да било налице такова, то не обуславяло недействителност на целия договор, а единствено недължимост на сумите, с които се надвишава размерът. Излага 2 доводи, че неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липсата на ГПР, което да води до нищожност на договора, тъй като правото на информираност на потребителя не било нарушено. Счита, че прогласяването на нищожност на определени клаузи не влече нищожност на договора, след като той може да бъде сключен и да съществува валидно без тези клаузи.

Счита, че неправилно е уважен насрещния иск.

Не обжалва решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове по отношение на услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Моли да бъде отменено решението в обжалваните части.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал5 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия е постъпило е писмена молба по хода на делото, в която се поддържа въззивната жалба. Излага съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание, ответната страна Н. Г. М. редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Л. К., който оспорва въззивната жалба. Представя договор за плавна защита и съдействие и списък по чл.80 ГП. Претендира разноски.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и за да се произнесе взе в предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ЕООД срещу Н. Г. М., с която моли да бъде да признато за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане по договор за потребителски кредит №*** от 3

24.09.2019 г. в общ размер на 5 786,37лв., от които главница в размер на 2 984,12 лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 703,48 лв., дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.09.2021 г., лихва за забава в размер на 809,68 лв., дължима за периода от 26.11.2019 г. до 25.09.2021 г. и законна лихва в размер на 1 289,09лв. за периода от 25.09.2021 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /29.09.2023 г/ до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№3576/2023 г. по описа на РС –Пазарджик. Заповедният съд отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират възнагражденията за допълнителни услуги Фаст и Флекси, поради това на основание чл.415, ал.1т.3 от ГПК, се предявява осъдителен иск за тези суми.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. М. чрез адв.К. депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че е получила заем в размер на 5 000 лв., както и твърдението, че по процесиня договор е изплатила сумата от 6 131,37 лв. Не оспорва факта на сключване на договор за кредит, но оспорва неговата действителност, тъй като съдържал неравноправни клаузи.

Наред с това излага, че към договора има допълнителни услуги – "Фаст" и "Флекси", които не са включени в ГПР, което обуславяло нищожност на клаузата. Счита, че ГПР не съответствал на действителния и надвишавал размерът, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.

Счита за нищожни клаузите за допълн. услуги като противоречащи на чл.10 ЗПК, тъй като кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а тези услуги били именно такива. Моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.131 ГПК е депозирана насрещна искова молба, с която е Н. М. е предявила насрещен осъдителен иск срещу „Профи Кредит България“ЕООД за заплащане на сумата от 1 131,37лв., 4 представляща заплатена без основание сума по процесния договор за потребителски кредит №***, сключен на 24.09.2019г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Фактическите твърдения, на които ищцата по насрещния иск основава иска са идентични с доводите, въведени с отговора на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, в който поддържа недопустимост и неоснователност, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.

Предявения иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана страна - заявител в развилото се заповедно производство и след своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането предмет на заповедта за незабавно изпълнение, постановена по развило се преди това заповедно производство.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

5

Основният спорен въпрос пред въззивния съд е действителността на процесния договор за потребителски кредит. за

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал., т.7-12 и 20 и ал. 2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В разглеждания случай процесния договор за кредит е сключен в предвидената от закона форма, като съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изготвен и подписан е погасителен план, който съдържа детайлна разбивка на всяка погасителна вноска какви суми по размер и основание включва, както и падеж на всяка вноска.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 48,88%, който формално не нарушава императивната забрана на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а §1, т.1 от ДР на ЗПК дава дефиниция за "общ разход по кредита", като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва 6 да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Предвидено е още дължимостта на възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст на стойност 1 500лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси на стойност 3 100 лв., като цената на допълнителните услуги подлежи на заплащане на равни вноски, ведно с месечните погасителни вноски по кредита, включени в погасителния план.

Видно от гореизложеното възнаграждението за посочените като допълнителни услуги Фаст и Флекси е в размер, приблизително равен на предоставената в заем сума. Макар и тези услуги да са посочени като допълнителни такива, то описаните в т. 15 ОУ действия са изцяло свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни допълнителни услуги. Така тези суми попадат в категорията "Общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗПК като разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

По делото няма спор, че в ГПР не са включени възнагражденията за допълнителните услуги.. Задълженията за заплащане на допълнителните услуги безсъмнено имат връзка с кредита и на практика представляват разход по него, поради което и следва да се разглеждат като част от общите разходи, които формират ГПР.